Решение №86/30.10.2020 по дело №3076/2019

Спорът е допуснат до касация с Определение №81/24.02.2020 по дело №3076/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Владелец ли е и то добросъвестен лицето, закупило недвижим имот от несобственик и противопоставящо възражение по чл. 79, ал. 2 ЗС /погрешно в определението по чл. 288 ГПК е посочено чл. 70, ал. 2 ЗС/ на лице, закупило същия имот от същия праводател и вписало акта си преди този на лицето, претендиращо придобивна давност?

Отговор

Съгласно чл.70 от ЗС добросъвестно е владението, което е установено на правно основание, което е годно на направи владелеца собственик, без той да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена, като тази добросъвестност се преценява към момента на възникване на правното основание и се предполага до доказване на противното.

Добросъвестност се свежда само до незнание на определени обстоятелства. Без значение е извинителността или неизвинителността на незнанието, а съответно и небрежността на владелеца при това незнание, поради което възможността за узнаване на определено обстоятелство, вкл. и относно извършено предходно разпореждане с правата от страна на продавача не води до опровергаване презумцията по чл.70 ЗС, а за целта знанието на купувача следва да се докаже по несъмнен начин.

Правното основание съставлява юридически акт с вещноправни последици – прехвърлителни сделки, административни актове с вещноправни последици, съдебните решения по конститутивни искове относно правото на собственост или ограничено вещно право /т.9 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 7 от 1974 г/. Когато праводателят по сделка с право на собственост върху недвижим имот не е бил собственик, то не настъпва вещнотранслативния ефект на сделката. Обстоятелството, че прехвърлителят не е притежавал собственост и включеното в нея вещно правомощие да владее имота, не е пречка установената от приобретателя фактическа власт да бъде квалифицирана като владение. Владението е фактическо състояние /за разлика от правото на владение, което е субективно право/ и правната уредба на субективните права е неприложима към факти.

Поради изложеното на поставения въпрос следва да се отговори, че лицето, закупило недвижим имот от несобственик и противопоставящо възражение по чл.79, ал.2 ЗС на лице, закупило същия имот от същия праводател и вписало акта си преди този на лицето, претендиращо придобивна давност, е добросъвестен владелец, щом не е доказано в процеса, че е знаело, че праводателят му не е собственик.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛКА МАРЕВА, ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3076 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПКчл.293 от ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Ф. Ф. Ф. и Ц. Е. Н., граждани на Р. Г. чрез пълномощника им адвокат С. П. против решение № 730 от 13.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1001 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 2773 от 16.10.2018 г. по гр.д. № 1669/2017 г. на Районен съд-Сандански и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Ф. Ф. Ф. и Ц. Е. Н. против К. А. И. установителен иска за собственост на основание придобивна давност на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, представляващ гараж с площ 15.29 кв.м.

К. А. И. чрез пълномощника си адвокат Д. Х. оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски.

Касационен въпрос

С определение № 81 от 24.02.2020 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: владелец ли е и то добросъвестен лицето, закупило недвижим имот от несобственик и противопоставящо възражение по чл.79, ал.2 ЗС /погрешно в определението по чл.288 ГПК е посочено чл.70, ал.2 ЗС/ на лице, закупило същия имот от същия праводател и вписало акта си преди този на лицето, претендиращо придобивна давност.

Мотиви

Въпросът е относим по настоящия спор, по който въззивният съд е приел за установено, че с нотариален акт № 1, т. І, рег. № 012, д. № 1 от 2010 г. ищците са закупили на 11.01.2010 г. от ЕТ „Галина-К-Кръстю Димитров“, представляван от К. Д. А. процесния гараж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****. Същият гараж е закупен с нотариален акт № 76, т.І, рег.№ 786, д.№ 68 от 2009 г. на 03.04.2009 г. от ответницата К. А. И. от ЕТ „Галина-К-Кръстю Димитров“, представляван от К. Д. А.. През 2012 г. ответницата продала апартамент в същата сграда на Н. А. Б. и В. Б. Б., граждани на Р. Ф. с нотариален акт № 26, т. І, рег.№ 308, д. № 24 от 2012 г., а през 2017 г. с нотариален акт № 89, том II, рег. № 2804, д.№ 279 от 2017 г. продала друг апартамент на В. К. В. /разпитана като свидетел по делото/.

Съдът е възпроизвел показанията на разпитаните по делото свидетели А. /че след закупуването на гаража от ищците те получили от Кръстю А. през м. март 2010 г. и ключовете за него, като са сменили бравата на същия и К. А. не е получил ключ; гаражът към този момент бил недовършен (“груб строеж”), но те го ползвали за паркиране на автомобила си, когато отсядали в продадения им от К. А. апартамент в съседната жилищна сграда; свидетелят е влизал в гаража, тъй като е отсядал в апартамента, когато е идвал в града и наглеждал имотите, поради отсъствието на ищците/; И. /че е посещавала заедно с ищците един-два пъти годишно имотите им в С./; Д. /че закупените от ищците имоти – апартамент и гараж, последните предоставяли за ползване и на свои приятели, тъй като те живеят в К., Р. Г., а и ищецът е бил много болен в този период, като свидетелят е влизала в гаража, за да си взема от автомобила донесените й от ищците подаръци/; В. /че през месец декември 2014 г., с предварителен договор е закупила от К. И. гараж № 2, ведно с апартамент № А1, в процесната жилищна сграда (за което е представен предварителен договор), като К. И. й предала ключовете от апартамента и гаража при сключването на предварителния договор, но до края на 2015 г. свидетелката не ползвала имотите, а започнала да ползва гаража през 2016 г. (ремонтирала го и складирала вещи в него), като ремонтът приключил през м.юни-юли 2016 г./; И. и К. /че са наети през зимата на 2012 г. от В. и Н. да правят ремонта на закупеното от тях жилище – от началото на 2012 г. в продължение на няколко месеца, като руските граждани използвали за складиране на строителни материали предоставения им за ползване от К. И. гараж № 2; свидетелите извършили довършителните строителни работи по апартамента на руските граждани, които са им дали ключа от процесния гараж, като ключът е предаден на руснаците от ответницата/.

Съдът е изложил съображения, че не кредитира показанията на свидетеля Д., тъй като е била агент за покупка на имота от ищците, което обусловило правоотношение по договор за услуга, както и оглед а това, че показанията й са вътрешно противоречиви и не кореспондират с другите доказателства.

Приел е за безспорно, че през септември 2016 г. при пристигането си от Г. ищците не могли да влязат в гаража, тъй като била сменена бравата, поради което подали жалба в РПУ-Сандански.

От правна страна Окръжен съд-Благоевград е изложил съображения, че придобиване право на собственост по давност не е обусловено от начина на установяване на фактическа власт – на правно основание или без правно основание, вследствие предоставяне от действителния собственик или без предоставяне. Фактическите твърдения, изложени в исковата молба и депозираните доказателства сочат на установена фактическа власт на правно основание, вследствие предоставяне владението от собственика на имота, обективирано в нотариален акт за продажба. В нотариален акт № 1, т. І, рег. № 012, д. № 1 от 2010 г., липса изявление за предаване на владението, като от доказателствата по делото се установява, че владението е предадено три месеца след сключване на нотариалния акт – март 2010 г., чрез предаване на ключове от гаража от продавача на купувачите. Като елемент от придобивната давност, владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно – да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Обективният признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. В настоящия случай, владението е предадено три месеца след сключване на нотариалния акт за продажба, като предаването е от продавача К. А., който не е бил собственик на процесния имот, тъй като видно от нотариален акт № 76, т.І, рег.№ 786, д.№ 68 от 2009 г. вече е бил продал имота на ответницата, което води до извод, че към март 2010 г. собственик на гаража е К. И., а след като продавачът не е собственик, следователно не може да предаде владението. Със сключването на договора за продажба по чл. 183 ЗЗД се извършва прехвърляне на собствеността, купувачът придобива правомощията на собственика в пълен обем и получава правото да владее, ползва и се разпорежда с продадената му вещ. Същевременно чл.187 ЗЗД задължава продавача да предаде на купувача продадената вещ в състоянието, в което се е намирала по време на продажбата, заедно с плодовете оттогава. Ако не изпълни това задължение и остане в имота, той вече упражнява чуждо правомощие, след като не е собственик, затова има качеството на държател – чл.68, ал.2 ЗС. Държателят упражнява фактическа власт върху вещта за другиго, а не за себе си и затова по отношение на него презумпцията на чл.69 ЗС не намира приложение. За да придобие качеството на владелец, не е достатъчно бившият собственик да реши да започне да свои имота, защото владението не може да бъде скрито. То трябва да е явно и несъмнително, а това изисква промяната в намерението на държателя да намери външна изява чрез предприемане на действия, които да дадат възможност на собственика да узнае, че неговото владение е отблъснато.

Съдът е изложил и съображения, че сделката за продажба на чужд имот не е нищожна, но не прехвърля вещни права. Упражняването на фактическа власт върху имота на правно основание – договор в нотариална форма и незнанието на пороците на юридическото основание, само по себе си предполага възникването на последиците на добросъвестното владение, по смисъла на чл.70, ал.2 ЗС, което се предполага до доказване на противното от страната, която иска да отхвърли тези последици. На действителния собственик, обаче, са непротивопоставими правата, които трето лице е придобило върху вещта, макар и чрез валидна правна сделка, но от несобственик. Обстоятелството, че придобивната сделка от несобственик не е нищожна и обвързва страните по нея не означава, че придобитите с нея права са противопоставими на действителния собственик, тъй като намира приложение принципът, че никой не може да прехвърли повече права от тези, които притежава. Тази сделка е действителна, но няма транслативен вещно-правен ефект. Ищци не стават собственици, защото техният праводател-продавач също не е собственик. При извършеното прехвърляне от несобственик сделката е валидна, но с нея се прехвърля обема от права, които притежава праводателя, а правото на собственост не е сред тях, както и владението върху имота. Следователно ищците, не са установили фактическа власт върху гаража.

От друга страна, правопрекратяващото възражение за придобиване по давност, започнала да тече от закупуването на имота на 10.01.2010 г. до предявяване на иска на 14.12.2017 г., се основава на разпоредбата на чл.79, ал.2 ЗС, във връзка с чл.70 ЗС. В разглеждания случай, са налице частично предвидените в чл.70, ал.1 ЗС предпоставки за определяне на установеното от ищците владение като добросъвестно – праводателя да не е собственик или предписаната от закона форма да е била опорочена. Оттук обаче не следва извод, че са добросъвестни владелци съгласно презумпцията по чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗС за добросъвестност – достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание – т. е. при сключване на договора за покупко-продажба на 11.01.2010 г. Това е така, защото отношенията между страните в разглеждания случай се уреждат от правилата относно конкуренцията между актове, изходящи от един и същи праводател върху един и същи имот. Без правно значение, с оглед на конкуренцията, е дали вторият приобретател по договора за покупко-продажба е знаел за съществуването на договор за покупко-продажба, вписан преди неговия акт. Субективната добросъвестност или недобросъвестност е ирелевантна при конкуренцията между няколко вписани акта, защото не може да преодолее специалното оповестително-защитно действие на вписването като обективен критерий за разрешаването на конкуренцията между няколко акта върху един имот, изхождащи от един и същи праводател.

С оглед приложението на чл. 112, ал. 1, б. а ЗС и правното действие на вписания нотариален акт за недвижим, то следва извода, че вписването ограничава освен прехвърлителното действие на разпоредителната сделка, то и елиминира възможността втората сделка да съставлява основание за упражняване на добросъвестно владение върху обекта на разпореждането. Разпоредбата съдържа презумпция за знание у всички трети лица за наличие на собственик на имота, което изключва тяхната добросъвестност. Ищците са придобили собствеността върху спорния гараж от праводателя, след като гаража е придобит от ответника по силата на договор за продажба, който е праводател и на ответника, която продажба е в нотариална форма и акта е вписан преди покупко-продажбата на ищците. В този случай влиза в сила специалното оповестително-защитно действие на вписването – чл. 112, ал. 1, б. а ЗС, като извършеното от праводателя-продавач по договора за продажба разпореждане с правото на собственост в полза на ищците няма сила спрямо приобретателката по договора за продажба от 03.04.2009 г., която е ответник по иска за собственост на основание давност, и е вписалата нотариалния акт за продажба на 03.04.2009 г., преди вписване на акта, от който ищците, черпят права от същия собственик.

По тези съображения въззивният съд е счел, че ищците не са установили фактическа власт върху гаража, поради което и няма как това владение да е упражнено за период по-дълъг от 5 години – липсва начало на срока на владението. При съществуващ валиден титул за собственост – договор за прехвърляне право на собственост от 11.01.2010 г.,, сключен под формата на нотариален акт, макар да е валидно юридическото основание, но без да са прехвърлени вещни права, тъй като праводателят не ги е притежавал, а приобретателят е знаел това обстоятелство, с оглед специалното оповестително-защитно действие на вписването – чл. 112, ал. 1, б. а ЗС, което обуславя презумпция за знание у всички трети лица за наличие на собственик на имота, което изключва тяхната добросъвестност, то ищците не са добросъвестни владелци. За добросъвестното владение от значение е обстоятелството дали са знаели, че придобиват имот от несобственик, респ. дали са били в обективна възможност да узнаят, че към дата 11.01.2010 г. има „вписан нотариален акт за продажба“, с който друго лице се легитимира като собственик на процесния недвижим имот – гараж. При категоричните данни кога е вписан нотариалния акт от 03.04.2009 г. и правилата на действащата правна уредба на вписването на актове, с които се прехвърля правото на собственост, изводът, че ищците са знаели, както и са могли да знаят за това, че праводателя им не е собственик, и че не са установили владение, което да е осъществено след месец март 2010 г. и да е добросъвестно по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, е еднозначен.

Като допълнителен аргумент за липса на реализиран фактическия състав на чл.79, ал.2 ЗС съдът е изложил съображения, че може да се посочи, че в резултат на предоставяне на гаража от К. И. на майстора И. през месец януари 2012 г. за ползване за склад за строителни материали – което се установява от гласните доказателства, владението (доколкото е било установено такова по изложени по-горе мотиви) на ищците, следва да се счита отблъснато, поради което от датата на продажбата – 11.01.2010 г., до датата на отблъскване на владението – януари 2012 г., не е изтекла предвидената кратка петгодишна давност.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

Съгласно чл.70 от ЗС добросъвестно е владението, което е установено на правно основание, което е годно на направи владелеца собственик, без той да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена, като тази добросъвестност се преценява към момента на възникване на правното основание и се предполага до доказване на противното.

Добросъвестност се свежда само до незнание на определени обстоятелства. Без значение е извинителността или неизвинителността на незнанието, а съответно и небрежността на владелеца при това незнание, поради което възможността за узнаване на определено обстоятелство, вкл. и относно извършено предходно разпореждане с правата от страна на продавача не води до опровергаване презумцията по чл.70 ЗС, а за целта знанието на купувача следва да се докаже по несъмнен начин.

Правното основание съставлява юридически акт с вещноправни последици – прехвърлителни сделки, административни актове с вещноправни последици, съдебните решения по конститутивни искове относно правото на собственост или ограничено вещно право /т.9 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 7 от 1974 г/. Когато праводателят по сделка с право на собственост върху недвижим имот не е бил собственик, то не настъпва вещнотранслативния ефект на сделката. Обстоятелството, че прехвърлителят не е притежавал собственост и включеното в нея вещно правомощие да владее имота, не е пречка установената от приобретателя фактическа власт да бъде квалифицирана като владение. Владението е фактическо състояние /за разлика от правото на владение, което е субективно право/ и правната уредба на субективните права е неприложима към факти.

Поради изложеното на поставения въпрос следва да се отговори, че лицето, закупило недвижим имот от несобственик и противопоставящо възражение по чл.79, ал.2 ЗС на лице, закупило същия имот от същия праводател и вписало акта си преди този на лицето, претендиращо придобивна давност, е добросъвестен владелец, щом не е доказано в процеса, че е знаело, че праводателят му не е собственик.

По основателността

По основателността на касационната жалба:

С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, изводите на съда, че продавач, който не е собственик не може да предаде владението на купувач и такъв купувач не може да бъде добросъвестен с оглед действието на вписването и нормите, уреждащи правата на приобретатели от един и същ праводател, са направени в нарушение на материалния закон. Правно необосновано съдът е допуснал смесване на уредбата на субективните права и уредбата на владението като фактическо състояние. За квалификацията на владението като добросъвестно съгласно чл.70 ЗС е необходимо фактическата власт да е установена на правно основание /в случая договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 1, т. І, рег. № 012, д. № 1 от 2010 г./ и приобретателят към момента на осъществяване на правното основание да не е знаел, че праводателят му не е собственик /по делото липсват каквито и да било доказателства, че към 11.01.2010 г. Ф. Ф. Ф. и Ц. Е. Н. са знаели, че праводателят им е продал същия гараж с договор от 3.04.2009 г. на друго лице и вече не е собственик/. Обстоятелството, че договорът от 3.04.2009 г., обективиран в нотариален акт № 76, т.І, рег.№ 786, д.№ 68 от 2009 г. е вписан и то преди сключения с ищците договор от 11.01.2010 г., само по-себе си е без правно значение, тъй като действието на вписването на актове от един и същи праводател, уредено в чл.113 ЗС е релевантно само, ако страната черпи права от сделката по вписания акт, а оповестителното действие на вписването не опровергава презумпцията на чл.70, ал.2 ЗС. Следователно въз основа на сключения от тях договор от 11.01.2010 г. за покупко-продажба, който не е породил вещнотранслативния си ефект, тъй като продавачът вече се е бил разпоредил с правата си с предходен договор, ищците са установили добросъвестно владение върху процесния гараж от момента на установяване на фактическа власт върху него.

Основателен е и довода на касаторите за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждане на гласните доказателства, довело до необосновани фактически изводи, тъй като доказателствата не са обсъдени с необходимата задълбоченост и прецизност и спрямо доказателствения материал е подходено избирателно. Въззивният съд е посочил, че не кредитира показанията на свидетеля Д., тъй като същата е била агент за покупка на имота от ищците, което е обусловило правоотношение по договор за услуга, макар свидетелката да е заявила, че познава ищците покрай туристическата си агенция и отсядането им в хотел в [населено място], запознала ги е с продавача, а в сделката е участвала като преводач, от които твърдения не следва направения от съда извод. Същевременно съдът е приел за установено от показанията на свидетеля К. А., че след закупуването на гаража ищците получили през месец март 2010 г. ключовете от продавача, след което сменили бравата и не предоставили ключ на К. А. и от показанията на свидетелите Т. И. и И. К., че ответницата е имала ключ от гаража, който през 2012 г. дала на купувачите на единия от апартаментите й, за да го ползват докато ремонтират и гаража бил ползван от Т. И., който извършвал ремонта, а впоследствие дала ключовете на И. К., който уредил купувач за другия апартамент и гаража, както и че предала ключовете на свидетелктата В. при сключването на предварителния договор от декември 2014 г.. Съдът е направил извод, че евентуалното владение на ищците е било прекъснато през януари 2012 г. /макар Т. И. да е твърдял, че ремонта и ползването на гаража е продължил около три месеца, а след още един или два месеца получил достъп да изнесе боклука, т.е. общо около пет месеца, а съгласно чл.81 ЗС владението се прекъсва с изгубването му за период повече от шест месеца/ без да прецени достоверността на свидетелските показания с оглед твърдението за взаимно изключващи се факти. Ако показанията на свидетеля К. А., че през март-април 2010 г. е присъствал когато ищците са сменили бравата на гаража и на всеки един-два месеца до март 2016 г. свидетелят минавал да наглежда имотите, са достоверни, то фактически би било невъзможно след тази дата ответницата да разполага с ключ от гаража и да го предоставя, както поддържат свидетелите Т. И. и И. К. и да го предаде на свидетелката В. като купувач по сключения предварителен договор, респективно ако достоверни са показанията на последните трима свидетели, то фактически невъзможно е през месец март-април 2010 г. свидетелят К. А. да е присъствал на смяна на бравата. Свидетелските показанията следва да се преценяват по правилата на чл.172 ГПК. В случая липсват данни за заинтересованост на свидетелите от изхода на спора, освен на свидетеля И. К., чийто внук е син на ответницата и чиято дъщеря е нотариусът, изповядал сделката за покупко-продажба на ищците без да установи, че праводателят им не е собственик, въпреки вписания акт за покупко-продажба от 2009 г., както и на свидетелката В., която очаква да придобие собствеността на гаража въз основа на сключения с ответницата предварителен договор, но тези обстоятелства сами по себе си не водят до извод за недостоверност на показанията им. Дори и тези показания да не се възприемат с оглед заинтересоваността на свидетеля К. и В., отново остава противоречието между показанията на свидетелите К. А. и Т. И. относно обстоятелството сменена ли е бравата и кои лица са разполагали с ключ от гаража. По делото липсват данни, установени от доказателствения материал, въз основа на които да се установи кой от твърдените от свидетелите факти се е осъществил в действителност. В подобна хипотеза съдът не може да приеме, че не е проведено главно доказване или да приеме за установен факт, чието установяване е изключено от факт, установен от друг свидетел, без да изчерпи процесуалните способи за установяване достоверността на свидетелските показания, а именно чрез постановяване на очна ставка на основание чл.174 ГПК.

С оглед изложеното налице са, сочените от касаторите всички касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и атакуваното решение следва да бъде отменено. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Благоевград, който да предприеме действия с цел изяснява достоверността на показанията на свидетелите К. А., Т. И., И. К. и В. В., евентуално А. Д. /която твърди, че е слизала в гаража, когато ищците са идвали, за да си вземе носени от тях подаръци/. За целта съдът следва да постави въпроси на ищците и ответницата за това как са получили ключ от гаража, съответно сменяна ли е от тях и кога бравата и да постанови извършване на очна ставка по чл.174 ГПК между свидетелите, евентуално между всеки от свидетелите и страните. Едва след изчерпване на предвидените в закона процесуални действия за установяване достоверността на свидетелските показания, съдът следва да направи извод дали само ищците след март-април 2010 г. са разполагали с ключ от гаража или в периода на петгодишното добросъвестно владение с ключ е разполагала и ответницата, която е допускала трети лица в гаража и как това обстоятелство се отразява на владението, съответно на течението на срока на придобивната давност.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по исканията на страните за възстановяване на направените в настоящото касационно производство разноски.

Диспозитив

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 730 от 13.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1001 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Благоевград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Благоевград.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Определение за допускане до касационно обжалване
    Определение №81/24.02.2020 по дело №3076/2019
    Владелец ли е и то добросъвестен лицето, закупило недвижим имот от несобственик и противопоставящо възражение по чл.70, ал.2 ЗС на лице, закупило същия имот от същия праводател и вписало акта си преди този на лицето, претендиращо придобивна давност /който въпрос е свързан с мотивите на съда, че продавач, който не…
  • Пленум на ВС
    Постановление № 6/74 от 27.12.1974 г.
    По някои въпроси относно подобренията върху недвижим чужд имот.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми