Определение №856/21.11.2019 по дело №2252/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Допустимо ли е постановяването на охранително съдебно решение по реда на гл. L, чл. 542 ГПК - чл. 548 ГПК, с което съдът разпорежда да се състави акт за раждане на починало лице, респ. – процесуално легитимиран ли е наследник да подава молба по чл. 542, ал. 1 от ГПК, съдържаща такова искане към съда?


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН ЦОНЕВ, ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2252 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производство по чл. 288 от ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на П. П. П., П. Д. П. и П. Д. П. срещу решение № 6917/06.11.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 14574/2017 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно решение е отменено отхвърлителното първоинстанционно решение № 192442/11.08.2017 г. по гр. дело № 14357/2016 г. на Софийския районен съд и вместо него е постановено следното: признато е за установено по молба с посочена правна квалификация чл. 38, ал. 4, предл. 2 ЗГР, подадена от Й. З. Б., че майка му Т. Х. Б. (към момента на смъртта ѝ с фамилно име Б.) е [дата на раждане] в [населено място] от майка Л. Х. Б. и баща Х. Ш. Б.; и е разпоредено на съответното длъжностно лице по гражданското състояние в Столична община да състави акт за раждане на Т. Х. Б., [дата на раждане] , като впише за нейни родители: баща Х. Ш. Б. и майка Л. Х. Б..

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за процесуална недопустимост и евентуално – за неправилност на обжалваното решение – касационни основания по чл. 281 ГПК, т. 2 и т. 3.

Ответникът по касационната жалба – молителят Й. З. Б. в отговора си на жалбата (неточно наименован „молба“), както и в последващи молби излага становище и съображения за процесуална недопустимост, както и за неоснователност на касационната жалба.

Заинтересованата страна З. З. Б. е подал „жалба“, но видно от съдържанието ѝ, същата няма характера на такава (включително на касационна жалба срещу въззивното решение), а на писмено становище по касационната жалба на П., в което се поддържа част от изложеното в отговора и в последващите молби на молителя Й. Б..

Заинтересованата страна Столична община и прокурорът не са подали становища по касационната жалба.

Мотиви

Съдът намира за неоснователни възраженията за процесуална недопустимост на касационната жалба, по следните съображения:

Първото възражение на молителя се основава на разпоредбата на чл. 537, ал. 1 от ГПК, като той счита, че съгласно същата е недопустимо касаторите да обжалват въззивното решение, с което е уважена молбата му, по която е образувано делото. Приложение в случая намира, не общата за охранителните производства разпоредба на чл. 537, ал. 1 от ГПК, а специалната разпоредба на чл. 546, ал. 2 от ГПК, съгласно която съдебното решение, постановено по реда на охранителното производство по гл. L (чл. 542 ГПКчл. 548 ГПК), каквото е и обжалваното в случая въззивно решение, подлежи на обжалване по общия ред, т.е. – в случая – на касационно обжалване, като не е налице и никое от изключенията по чл. 280, ал. 3 от ГПК. Процесуалната легитимация на касаторите да обжалват въззивното решение произтича от конституирането им по делото като заинтересовани страни по чл. 544, ал. 2, т. 1 ГПК, които оспорват процесните факти, предмет на охранителното производство, респ. – и по аргумент от разпоредбата на чл. 546, ал. 3 от ГПК.

Второто възражение на молителя, поддържано и от брат му З. Б., се изразява в това, че според тях нередовностите на касационната жалба не били отстранени в срок. По този въпрос вече е постановено по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. второ ГПК, определение № 1267/11.04.2019 г. по ч. гр. дело № 1660/2019 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което е отменено разпореждането от 08.03.2019 г. на СГС, с което касационната жалба е била върната. Това определение на САС не обвързва касационната съдебна инстанция, която на свой ред следва да извърши служебна проверка относно редовността и процесуалната допустимост на касационната жалба. При извършването на тази проверка, настоящият съдебен състав установи, че в случая фактическите констатации и правните изводи в определението на САС са верни. Съобщението с указанията за отстраняването на нередовностите на касационната жалба е връчено на процесуалния пълномощник на касаторите – адв. П. К., на 28.02.2019 г., което е видно както от разписката, удостоверяваща това връчване (гърба на лист 87 от касационното дело), така и от нарочното писмо на началника на служба „ВПСК“ при СГС (лист 116 от въззивното дело) и приложеното към него препис-извлечение от контролната книга, водена в тази служба (листове 118 и 119 от въззивното дело). При това положение, с молбата, подадена на 05.03.2019 г. (лист 80 от касационното дело), към която са приложени преписите от касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, адвокатското пълномощно и документа за внесената държавна такса, указанията за отстраняване на нередовностите на касационната жалба са изпълнени в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 285, ал. 1 от ГПК.

Последното възражение на молителя за процесуална недопустимост на касационната жалба се изразява в това, че според него – позовавайки се на разпоредбите на чл. 34, ал. 2 ГПК и чл. 34, ал. 4 от ГПК, адв. К. не разполагала с представителна власт към датата на подаването на жалбата, въпреки представените пълномощни за нея пред първата инстанция и в изпълнение на указанията на въззивния съд. С първото пълномощно от 21.10.2016 г. (лист 37 от първоинстанционното дело пред СРС) адв. К. е упълномощена по делото от двама от касаторите (тогава само заинтересовани страни) – П. Д. П. и П. П., като видно от съдържанието му, упълномощаването е за всички инстанции по делото, което е изрично посочено. При това положение, съгласно разпоредбите на чл. 34, ал. 1 ГПК и чл. 34, ал. 4 от ГПК, към датата на подаването на касационната жалба адв. К. е разполагала с представителна власт по делото по отношение на тези двама жалбоподатели. Разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ГПК, на която се позовава молителят, е напълно неотносима в случая – тя е приложима единствено по отношение на ищците в особените искови производства по гл. Х. (чл. 318 ГПКчл. 330 ГПК) и гл. Х. (чл. 331 ГПКчл. 335 ГПК), но не и по отношение на касаторите в охранителното производство по гл. L (чл. 542 ГПКчл. 548 ГПК). С другото пълномощно от 01.03.2019 г. (лист 81 от касационното дело) адв. К. е упълномощена по делото и от тримата касатори, като с подаването на молбата от 05.03.2019 г., с която са отстранени нередовностите на касационната жалба от името на тримата, включително – от името на жалбоподателя П. П. П., вече упълномощена и от него към тази дата, съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, тя е потвърдила с обратна сила подаването на касационната жалба и от името на този касатор (в този смисъл са и разясненията, дадени в пункт 2 от мотивите към т. 2 от тълкувателно решение (ТР) № 5/2014 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС).

В изложението на жалбоподателите по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните процесуалноправни въпроси: 1) допустимо ли е разглеждането на молба по чл. 542 от ГПК с искане за съставяне на акт за раждане на едно лице, при наличие на висящо делбено производство, в което биологичният произход на това лице от сочените за негови родители лица, е оспорен по реда на чл. 343 от ГПК; 2) налице ли е процесуална легитимация и правен интерес за установяване на факта на раждането на едно лице от определени родители в производство по чл. 542 от ГПК, при установена висящност на исков спор по въпроса за биологичния произход на това лице от същите родители; и 3) ползват ли се със сила на пресъдено нещо решенията, постановени в охранителни производства по чл. 542 от ГПК. Жалбоподателите навеждат допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържат, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, а именно: първите два въпроса – в противоречие с решение № 594/28.06.2010 г. по гр. дело № 1289/2009 г. на І-во гр. отд. на ВКС и решение № 460/15.11.2011 г. по гр. дело № 912/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, а третия въпрос – в противоречие с решение № 163/26.10.2017 г. по гр. дело № 213/2017 г. на І-во гр. отд. на ВКС. Касаторите навеждат и основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, пр. 2 и пр. 3 – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Първите два процесуалноправни въпроса по чл. 280, ал. 1 от ГПК, формулирани от страна на касаторите, както и соченото от тях основание по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК се поддържат с оглед оплакванията им за процесуална недопустимост на обжалваното решение, които се изразяват в следното: На първо място, жалбоподателите считат, че висящото между тях и молителя делбено (исково и спорно) производство, в което по реда на чл. 343 от ГПК те са оспорили произхода на покойната му майка Т. Б. от Х. и Л. Б., съставлява процесуална пречка за провеждането на охранителното (безспорно) производство по гл. L (чл. 542 ГПКчл. 548 ГПК), в рамките на което е постановено обжалваното въззивно решение. На второ място, считат, че освен недопустимо пренасяне на правния спор от исковото делбено производство в безспорното охранително производство, въззивният съд недопустимо е допуснал смешение и между последното с исковите производства по чл. 331 от ГПК за установяване на произход, като изтъкват и че молителят не разполага с процесуална легитимация да води такъв иск. На последно място, според касаторите, въззивният съд се е произнесъл по нередовна молба, по която е образувано делото, в която не са посочени – съгласно чл. 543 ГПК, т. 1 и т. 2 – целите, за които се иска съставянето на акта за раждане, нито причините, поради които той не е бил съставен, като считат и че по този начин молителят не е обосновал и правния си интерес да иска по съдебен ред установяването на факта на раждане на наследодателката от сочените в молбата нейни родители.

Касационен въпрос

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед служебната проверка, която следва да извърши относно процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение, но не с настоящото определение по чл. 288 от ГПК, а едва с решението си по чл. 290 от ГПК (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), касационното обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. Същото, обаче, следва да се допусне, не по процесуалноправните въпроси, формулирани от касаторите, а по процесуалноправен въпрос със значително по-широко съдържание, обуславящ процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение, а именно: допустимо ли е постановяването на охранително съдебно решение по реда на гл. L (чл. 542 ГПКчл. 548 ГПК), с което съдът разпорежда да се състави акт за раждане на починало лице, респ. – процесуално легитимиран ли е наследник да подава молба по чл. 542, ал. 1 от ГПК, съдържаща такова искане към съда. Посочените от жалбоподателите, три решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, макар да са от значение, не дават отговор на този процесуалноправен въпрос, като не е установена и друга практика на ВКС по него. Поради това, касационното обжалване по същия следва да се допусне в хипотезата, не на т. 1, а на т. 3 от чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като създаването на такава практика по реда на чл. 290 от ГПК по този въпрос би допринесло за правилното тълкуване и прилагане на процесуалния закон от съдилищата в подобни случаи, което от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които такъв въпрос се поставя, според точния смисъл на закона, респ. би допринесло и за развитието на правото (в този смисъл е и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТС, във вр. с чл. 16 ТДТСС по ГПК на касаторите следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на общо дължимата от тях държавна такса в размер 12.50 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Диспозитив

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 6917/06.11.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 14574/2017 г. на С. градски съд.

УКАЗВА на жалбоподателите П. П. П., П. Д. П. и П. Д. П. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представят по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 12.50 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната им жалба ще бъде върната.

След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. Докладчик: съдия Боян Цонев Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя?
Какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът?
Какъв е видът недействителност на договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД?

Решение № 460 от 15.11.2011 г. по гр. д. № 912/2011 г. Докладчик: съдия Боян Цонев Относно процесуалната легитимация на молителя в охранителното производство по чл. 542 ГПК и сл. за установяване факта на сключен брак, когато молителят е наследник на сочените от него съпрузи, както и относно правния му интерес от инициирането на това производство, предвид разпоредбите на чл. 543 ГПК, т. 1 и т. 2 и на чл. 165, ал. 1 ГПК, когато във връзка с наличието на такъв интерес се сочи единствено висящо исково производство.
Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Докладчик: съдия Симеон Чаначев Относно характера и формулирането на правните въпроси за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.
Решение №163/26.10.2017 по дело №213/2017 Докладчик: съдия Емилия Донкова Дали влязлото в сила съдебно решение по чл.546 ГПК за установяване на произход прегражда възможността въпросът за произхода да бъде пререшаван в делбеното производство?
Решение №594/28.06.2010 по дело №1289/2009 Докладчик: съдия Теодора Гроздева Дали в първата фаза на производството по делба съделителите могат да оспорват произход или това следва да стане в отделен процес?

Цитирани норми