Решение №85/23.04.2021 по дело №3522/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    4

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 85

    гр. София, 23.04.2021 год.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на пети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Велислав Павков

    ЧЛЕНОВЕ: 1. Геника Михайлова

    2. Ерик Василев

    при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3522 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.307 ГПК.

    Образувано е по молба на Н. П. Г. за отмяна на влязло в сила решение от 21.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 3982/2012 г. от 35-ти състав на СРС.

    Ответникът по молбата за отмяна не е представил писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител и не взима становище по молбата за отмяна на влязлото в сила решение.

    С решение от 21.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 3982/2012 г., от 36-ти състав на СРС е прието за установено по отношение на Н. П. Г. по иска предявен от Столична община, че ответникът дължи сума, представляваща наемна цена за недвижим имот за периода м.10.2009 г. до м.04.2010 г. и за същия период такса битови отпадъци.

    Съдът е приел, че между страните е налице валидно наемно правоотношение за имота, посочен в договора за наем и за който се претендират посочените по-горе суми, като е прието, че ответникът не е доказал претендираното право на собственост върху същия имот.

    С въззивно решение, постановено по гр.д.№ 13097/2017 г. от състав на СГС, решението е потвърдено. Въззивният съд е приел, че от събраните доказателства не се установява наемното правоотношение между СО и молителя да е било прекратено преди процесния период, за който се търси заплащане на наемна цена и ТБО, по реда на чл.46 от ЗОС и чл.33 от горецитираната наредба – със заповед на органа, издал настанителната заповед. В тази връзка съдът счита, че законът не предвижда автоматично прекратяване на договора за наем в случай, че са отпаднали условията за настаняване на наемателя в общинското жилище, каквито доводи са изложени от жалбоподателя.

    Съдът е приел, че по делото е прието решение № 45/3.05.2006 г. на СРС, 84 състав, постановено по гр. дело № 2336/2004 г., влязло в сила на 30.06.2006 г., с което е прекратен бракът между ответника и неговата съпруга, като семейното жилище, предмет и на наемния договор е предоставено за ползване на съпругата, на която е предоставено и упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете. Съдът е приел, че предоставянето на семейното жилище от страна на бракоразводния съд на съпругата също не прекратява наемното правоотношение за имота и не освобождава жалбоподателя от задълженията му по договора за наем, нито създава наемно правоотношение между СО и съпругата. В тази насока съдът е посочил, че решението на брачния съд относно ползването на общинското жилище не изменя характера и обема на съществуващите наемни отношения, като произтичащите от тях права и задължения остават такива, каквито са установени с настанителната заповед; решението на брачния съд, с което семейното жилище се предоставя за ползване на майката и непълнолетните й деца, не представлява основание за ползването на общинския имот и не може да бъде противопоставено на общината, която е предоставила имота за ползване на друго лице; при положение, че титулярът на правото вече не може да обитава жилището, въз основа на съдебното решение и при наличието на установена по съответния ред жилищна нужда, компетентният орган следва да издаде нова настанителна заповед на лицето, на което е предоставено ползването на семейното жилище, както и да прекрати наемното правоотношение с титуляра на настанителната заповед.

    Съдът е посочил, че по делото не са приети доказателства, от които да се направи извод, че през процесния период съпругата е имала самостоятелни права на наемател на имота, изключващи тези на отвметника. Обратното – налице са доказателства (заповед № РД-09-60/9.05.2011 г., разпореждане от 5.07.2016 г., протокол за изземване на общински имот по чл.65 от ЗОС от 5.07.2016 г. и др.), че СО е предприела действия по изваждането на съпругата от имота, поради това, че го държи без правно основание, като й е отказано включване в картотеката на нуждаещите

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари