Решение №85/28.05.2021 по дело №242/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 85

    София, 28.05.2021 г.

    В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

    Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    Председател: Бисер Троянов

    Членове: 1. Петя Шишкова

    2. Димитрина Ангелова

    при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Троянов наказат. дело № 242 по описа за 2021 г.

    Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. А. А., чрез защитника му адвокат Стоян Стоянов, против въззивна присъда № 260012 от 02.11.2020 г. по в.н.о.х.д. № 387 2020 г., по описа на Софийския окръжен съд, ІІІ.въззивен състав с доводи по всички касационни основания на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК.

    Жалбоподателят твърди, че не е приложен материалният закон по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК, който е следвало да бъде приложен, тъй като деянието разкрива признаците на физиологичен афект, породен от скъсаната от пострадалия фланелка на подсъдимия. Съществените процесуални нарушения се състоят в накърненото право на защита и липсата на мотиви защо деянието не е извършено при афект. Според изложеното в касационната жалба, правото на защита било накърнено, защото подсъдимият и неговият защитник не били уведомени за назначената медицинска експертиза, не знаели за нейното назначаване, не взели отношение по начина на събиране на доказателствата, не се запознали с проведените следствени действия и със събраните чрез новата експертиза доказателства, която не им била връчена в срок. Останалите доводи в жалбата са за необоснованост на съдебния акт или представляват общи твърдения, лишени от необходимата конкретика. Липсват съображения и по касационното основание за явна несправедливост на наказанието.

    В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Н. А. А. и неговият защитник адвокат Стоян Стоянов поддържат жалбата по изложените в нея съображения и настояват за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.

    Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като не били допуснати посочените в нея процесуални нарушения, възраженията на страните били обсъдени, правната квалификация на деянието правилно е постановена и наказанието е справедливо определено.

    Частният обвинител К. Ц. К. не взема становище по делото. Неговият повереник адвокат Маня Василева Куцарова счита жалбата на подсъдимия за неоснователна, тъй като липсват претендираните в нея процесуални нарушения, защитата е имала възможност и е участвала в разпитите на вещите лица изготвили експертизата, за чието назначаване касаторът е възразил.

    Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:

    С присъда № 260012 от 02.11.2020 г. по в.н.о.х.д. № 387/ 2020 г. Софийският окръжен съд отменил по реда на чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК първоинстанционна присъда № 11 от 18.06.2020 г. по н.о.х.д. № 267/ 2019 г., по описа на Ботевградския районен съд и признал подсъдимия Н. А. А. за виновен това, че на 04.03.2018 г., около 00:10 ч. в с. Врачеш, Софийска област, ул. ”3ахари Стоянов” № 52, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, причинил на К. Ц. К. средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на диафазите на костите на лявата подбедрица, което причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок от около 7-8 месеца, поради което и на основание чл. 129 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от пет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от две години, на основание чл. 69, ал. 1 от НК. Подсъдимият А. бил осъден да заплати на гражданския ищец К. Ц. К. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на пет хиляди лева, заедно със законната лихва от 4.03.2018 г. до окончателното им изплащане. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото.

    Жалбата на подсъдимия Н. А. А. е процесуално допустима и подадена в законовия срок, от легитимирано лице и срещу

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари