Определение №849/08.12.2020 по дело №2747/2020

Спорът е разрешен с Решение №88/03.06.2021 по дело №2747/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Относно задължението на въззивния съд, да отговори на всички посочени във въззивната жалба оплаквания, като изложи собствени мотиви по относимите към спора доказателства, възражения и доводи на страните, включително и когато на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първата инстанция.

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА, МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2747 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

История на спора

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. Д. К. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат М. против въззивно решение № 441 от 9.04.2020г. по в.гр.д. № 209 по описа за 2020г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4646 от 1.11.2019г. по гр.д. № 2248/2019г. на ВРС в обжалваната част, с която е отхвърлен иска му срещу ЧСИ З. З. Д., с рег. № 808, с правно основание чл.441 ГПК, за заплащане на сумата от 13 463лв./12 800лв., главница и 663лв., разноски/, обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2019г., изразяващи се в несъбрани суми по изп.д.№ 20168080400480, въз основа на изпълнителен лист от 5.04.2016г., настъпили вследствие на бездействието на съдебния изпълнител и неизпълнение на искането на взискателя да наложи възбрана върху имот на длъжника К. Б. Н., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2575.1056.1.2, с площ от 108 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет.2. В останалата част е посочено, че решението е влязло в сила. Присъдени са разноски.

Касационен въпрос

Към касационната жалба е приложено изложение, в което на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК поставя въпроса: Следва ли въззивният съд, да отговори на всички посочени във въззивната жалба оплаквания, като изложи собствени мотиви по относимите към спора доказателства, възражения и доводи на страните, включително и когато на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първата инстанция? Позовава на противоречие с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и на приетото в решения, постановени по гр.д.№ 4031/2019г.на ІV г.о., т.д.№ 674/2014г.на ІІ т.о., гр.д.№ 4971/2017г.на ІV г.о.

На основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът поставя и въпросът: Допустимо ли съдът да мотивира решението си въз основана на „логическо допускане“ за развитие на едно изпълнително производство относно възможността за удовлетворяване на вземането на ищеца-кредитор, без да вземе под внимание, да обсъди и да се съобрази в мотивите си със събраните доказателства относно развитието на изпълнителното производство и действията на длъжника по същото?

Срещу подадената касационна жалба са постъпили два отговора. Първият е от ЧСИ З. З. Д., чрез процесуалният представител адвокат Д., с които се оспорват нейната допустимост и основателност. Вторият е от третото лице помагач „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез процесуалния представител юрисконсулт М., с който също се оспорват и допустимостта, и основателността на подадената жалба. Ответниците развиват и доводи, касаещи съществото на спора, като считат въззивния акт за правилен.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на подадената касационна жалба, съгласно посочените от касатора основания за допустимост, намира следното:

Въззивният съд е преценил предявения иск за неоснователен поради липса на установена причинна връзка между причинените вреди на ищеца, вследствие на несъбиране на задължението и приетото за извършено от частния съдебен изпълнител неправомерно поведение, изразяващо се в бездействие и неналагане на възбрана върху посочен от взискателя по образуваното изп.д. .№ 20168080400480 имот. В мотивите са съдът е посочил, че за да е налице причинно-следствена връзка, следва осъщественото от ЧСИ незаконосъобразно действие или бездействие да е условието, без което вредата не би настъпила, а в случая това не е така. Искането на взискателя /от 8.04.2016г./ за налагане на възбрана

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари