Решение №84/10.06.2021 по дело №2696/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №875/11.12.2020 по дело №2696/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК

Анотация

Въпрос

Какво е действието на решението на КС, с което е прогласена противоконституционност на нормативен акт по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства според разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател:
ЕМИЛ ТОМОВ

Членове:
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ, ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2696 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Филикон-97“ АД срещу решение № 851 от 21.04.2020г. по в. т. дело № 3843/2019г. на Софийски апелативен съд (САС), с което е потвърдено решение № 1107 от 18.06.2019г. по гр. дело № 736/2017г. на Софийски градски съд (СГС), ТО, VІ-15 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Република България, представлявана от Министъра на финансите, евентуално съединени искове с правни основания чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 128 915.74 лв. – такса по чл. 35а Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) за електрическа енергия, произведена в периода: 01.07.2014г. – 10.08.2014г., платена на държавата без основание поради обявяване на разпоредбите на чл. 35а ЗЕВИ, чл. 35б ЗЕВИ и чл. 35в ЗЕВИ за противоконституционни с решение № 13 от 31.07.2014г. по к. д. № 1/2014г. на Конституционни съд (КС), като е реализирана и отговорността на ищеца за съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон (приложена е прогласената за противоконституционна норма на чл. 35а ЗЕВИ в нарушение на чл. 151 КРБ, ал. 2 и ал. 3), правото на ЕС и практиката на СЕС. Твърди, че събирането на процесната такса е заварено правоотношение, спрямо което обявеният за противоконституционен закон не е бил произвел по окончателен начин регулаторния си ефект и решението на КС действа занапред, като „отнема“ регулативната способност на обявената за противоконституционна уредба. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният главен иск да бъде уважен изцяло. Претендира заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски пред всички съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Държавата, представлявана от Министъра на финансите, депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Предявява възражение за прекомерност на направените от касатора деловодни разноски пред касационната инстанция.

Касационен въпрос

С определение № 875 от 11.12.2020г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК, по правния въпрос за действието на тълкувателното решение № 3 от 28.04.2020г. по к. д. № 5/2019г. на КС, с което е прогласена противоконституционност на нормативен акт (в случая на чл. 35а ЗЕВИ) по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства според разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ.

Мотиви

Отговор на горепосочения правен въпрос е даден от настоящия съдебен състав в решение № 207 от 06.01.2020г. по гр. д. № 4662/2019г. и решение № 22 от 18.02.2021г. по гр. д. № 664/2019г., постановени по реда на чл. 290 ГПК, споделен и в решение № 184 от 21.01.2021г. по гр. д. № 2686/2019г. на ІV г.о. на ВКС, в решение № 249 от 15.01.2021г. по гр. д. № 4069/2019г. на ІV г.о. на ВКС, в решение № 202 от 10.03.2021г. по гр. д. № 854/2020г. на ІІІ г.о. на ВКС и др.. Според него, изхождайки от задължителения тълкувателен характер на решение № 3 от 28.04.2020г.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари