Определение №829/04.12.2019 по дело №1917/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

За процесуалната легитимация на наследниците да оспорят валидността на извършена от наследодателя им разпоредителна сделка в полза на техен сънаследник като привидна, както и размера, до който това може да се извърши, както и за материалната доказателствена сила на нотариалния акт, като официален свидетелстващ документ и за доказателствената тежест да установи оспорените удостоверени от нотариуса факти.


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА, МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр.д.№ 1917 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Б. Ш., М. П. Ш. и М. Н. Ш., и тримата от [населено място], чрез процесуалните им представители адвокат М. Ш. и адвокат А. Б. против въззивно решение № 5557 от 06.12.2018 г. по гр.д. № 572/ 2018 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 2093/04.04.2018 г. по гр. д. № 1042/2014 г. на Районен съд – Разлог. С последното е прогласена нищожността на сключения на 31.07.2009 г. договор за покупко-продажба на 19/20 ид. ч. от ½ ид. ч. от процесния недвижим имот, материализиран в нотариален акт № 31, том II, per. № 1525, дело № 194/2009 г. по описа на нотариус М. К., вписан с вх. peг. № 4539/31.07.2009 г., акт № 99, том XVIII, дело № 3473 по описа на Служба по вписванията – Р..

Касаторите считат решението за неправилно, поради противоречието му с материалния закон, допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В представеното към касационната жалба изложение се позовават на вероятна недопустимост на решението – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като според тях липсва правен интерес за ищците от оспорване на сделката в нейната цялост, а само до размера на наследствените им права. Позовават се и на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. По въпроса за процесуалната легитимация на наследниците да оспорят валидността на извършена от наследодателя им разпоредителна сделка в полза на техен сънаследник като привидна, както и размера, до който това може да се извърши. 2. За материалната доказателствена сила на нотариалния акт, като официален свидетелстващ документ и за доказателствената тежест да установи оспорените удостоверени от нотариуса факти. 3. За постигане чрез косвени доказателствени средства на пълно доказване.

По поставените въпроси считат, че е налице противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС (основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) и сочат постановени решения на ВКС: по първи въпрос решение № 337 от 27.10.2015 г. по гр.д.№ 1430/2015 г. на IV г.о. на ВКС; по втори въпрос решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/2014г. на IV г.о. и решение № 39 от 02.05.2018 г. по гр.д.№ 1859/2017г. на І г.о., а по трети въпрос: решение № 72 от 25.06.2018 г. по гр. д. № 1934/2017 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/2014г. на IV г.о. и решение № 155/28.06.2012 г. по гр. д. № 1750/2010 г. на IV г.о. на ВКС.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ищците по делото Г. Б. Ш., [населено място], Н. Б. Ш., [населено място], област Б., и А. Б. Ш., [населено място], област Б., приподписан от адвокат Е. Я. с изрично пълномощно, в който се излагат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на жалбата. Също правят искане за присъждане на разноските, сторени пред касационната инстанция.

Мотиви

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, взе предвид следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с предявен иск за установяване и прогласяване нищожността на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти, основана на привидност на същия. С оглед твърденията в исковата молба, тя е във формата на абсолютна симулация, при която страните сключват симулативното съглашение, при постигнато съгласие да не си дължат нищо. Позовал се е на практика на ВКС, според която при абсолютната симулация сделката – способ и сделката – цел са добре разграничени, като едната създава привидност, а другата има за цел да обезсили първата.

Приел е, че в съответствие с разбирането, че сключеният договор е привиден, когато страните са се съгласили, че няма да си дължат посочените престации, се извършва и разпределението на доказателствената тежест в процеса. В тази връзка е посочил, че в тежест на страната, която претендира, че сделката е привидна, е да докаже симулацията, т.е. че договорът е бил сключен, за да извади привидно от патримониума на наследодателя на страните процесните имоти.

Според въззивния съд с показанията на свидетелката Н. Д. ищците са доказали симулация, насочена срещу тях, защото продавачът по оспорената сделка не е криел, а е афиширал това, че смята да ги лиши от наследство, защото счита сина от втория си брак за свое дете. Приел е, че тъй като ищците не участват в оспорената сделка и не разполагат с обратно писмо за действителната воля на страните, които са я сключили, на основание чл. 165, ал.2 ГПК е допустимо със свидетелски показания да установяват фактите, които разкриват симулацията, а именно насочеността на процесната продажба срещу наследниците на Б. Ш. от първия му брак.

На следващо място е направил извод, че според практиката на ВКС симулацията може да бъде разкрита и въз основа на косвени доказателства, но ценени в тяхната съвкупност те трябва да създадат сигурно убеждение в съда, че извършената сделка между наследодателя и единият от законните му наследници е насочена срещу другите наследниците – ищци. В тази връзка е съобразил, че ответниците купувачи твърдят, че са заплатили вписаната в нотариалния акт цена от 49 800лв. Приел е, че в частта от нотариалния акт за покупко-продажба на недвижимите имоти, в която е отразено изявление на страните, че продажната цена на имотите е заплатена преди изповядването му, последният има характер на частен документ и няма обвързваща доказателствена сила. Ето защо страната, която твърди, че е платила, следва да докаже плащането. За този факт съдът е приел, че ответниците не са ангажирали писмени доказателства, а ангажираните от тях свидетелски показания не е ценил като достоверни и последователни по съображения, посочени подробно в решението. Посочил е, че не е доказан фактът на плащането на цената по сделката за покупко-продажба по нотариален акт № 31, том II, per. № 1525, дело № 194/2009 г. по описа на нотариус М. К.. Недоказването на това обстоятелство, преценено от въззивния съд в съвкупност с установения факт на деклариране от продавача, че ще лиши децата си А., Н. и Г. от наследство, обосновавало извода, че сделката е привидна. Страните по нея не са искали да бъдат обвързани от правните й последици, а единствено да извадят от имуществената маса на Б. Ш. процесните недвижими имоти. Това, според въззивния съд, я прави нищожна по критерия на чл. 26, ал.2, предл. пето ЗЗД.

Поради несбъдването на условието за разглеждане на евентуалния иск – отхвърляне на този с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, въззивният съд е приел, че не дължи разглеждане и произнасяне по него.

Касационен въпрос

Касационно обжалване следва да бъде допуснато по първите два поставени от касаторите въпроси – за процесуалната легитимация на наследниците да оспорят валидността на извършена от наследодателя им разпоредителна сделка в полза на техен сънаследник като привидна, както и размера, до който това може да се извърши, както и за материалната доказателствена сила на нотариалния акт, като официален свидетелстващ документ и за доказателствената тежест да установи оспорените удостоверени от нотариуса факти. Същият е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, т.е. отговаря на изискването за общо основание за допустимост, съгласно изложеното в т. 1 от тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Налице е и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – трябва да се извърши проверка за съответствието на въззивното решение с посочената от касатора практика на ВКС.

С оглед преценката за наличие на основанието за допускане на касаионно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не следва да се обсъждат останалите поставени от касаторите въпроси в производството по чл. 288 ГПК.

На касаторите следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 142,65 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

Диспозитив

По изложените съображения, настоящият състав на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5557 от 06.12.2018 г. по гр.д. № 572/ 2018 г. на Окръжен съд – Благоевград.

УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 142,65 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІII г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми