Определение №827/04.12.2019 по дело №2077/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

За разпределение на доказателствената тежест при оспорване обстоятелството, че взетата в заем сума от единия съпруг е била използвана за задоволяване нужди на семейството и за оборване презумпцията за равна задълженост на съпрузите по чл.32, ал. 2 СК.


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА, МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр.д.№ 2077 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Л. Й. Л., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат А. К., против въззивно решение № 35 от 15.02.2019 г. по в.гр.д. № 407/ 2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта, с което е отменено решение № 156 от 16.04.2018 г. по гр.д. № 951/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново относно обявяването за недействителен по отношение на кредитора Л. Й. Л. договор за дарение, сключен на 19.06.2015 г., по силата на който Р. Г. П. и И. Д. П. даряват на дъщеря си Ц. И. П. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.239.7.15 по КККР на гр. В. Търново, с адм. адрес [населено място], [улица], ет. 6, с предназначение – апартамент, със застроена площ 181.76 кв. м., заедно с придаденото му избено помещение № 21 с площ 4.78 кв. м., заедно със 7.89% ид. части от общите части на сградата и съответните на застроената площ на имота ид. части от правото на строеж, както и 7.89 % ид. части от 451/2770 ид. части от ПИ с ид. 10447.514.239 с площ 2 772 кв. м., по предявен от Л. Й. Л. против И. Д. П. , Р. Г. П. и Ц. И. П. иск с правно основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, за разликата над ½ идеална част от имота и вместо това е отхвърлен като неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за ½ идеална част от процесния недвижим имот, предмет на атакувания договор за дарение, прехвърлена от съпруга – недлъжник Р. Г. П..

Касаторът обжалва решението поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила. В представеното към касационната жалба изложение, като се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаторът поставя следните въпроси: 1. Следва ли в производството по отменителен иск по чл. 135 ЗЗД длъжникът да докаже за какви нужди е изразходвал заетата сума, при условията на пълно и главно доказване, за да изключи приложението на законовата презумпция по чл. 32, ал. 2 СК? 2. Следва ли в производството по отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД кредиторът за докаже за какви цели длъжникът е изразходвал заетата сума, за да се приложи законовата презумпция на чл. 32, ал. 2 СК?

По поставените въпроси счита, че е налице противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС (основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) и сочи постановени решения на ВКС: решение № 428 от 11.04.2016 г. по гр. д. № 6452/2013 г. на IV г.о. на ВКС и решение № 293 от 19.11.2013 г. по гр. д. № 3267/2013 г. на III г.о. на ВКС.

В условията на евентуалност сочи основанието за допускане на касационно обжалване по 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в случай че посочените решения се явяват неотносими към конкретния случай.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответницата Ц. И. П., чрез процесуалния ѝ представител адв. К. Г., в която се излагат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, по същество – за неоснователност на касационната жалба и се претендират направените пред касационната инстанция разноски.

Мотиви

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, взе предвид следното:

За да отхвърли като неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за ½ идеална част от процесния недвижим имот, предмет на атакувания договор за дарение, прехвърлена от Р. Г. П., въззивният съд е изложил следните решаващи мотиви – задължението на ответника И. П. към ищеца е за негов личен дълг и съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 5/29.12.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 5/2013 г., атакуваната сделка с процесния имот, представляващ СИО, следва да бъде обявена за относително недействителна спрямо ищеца на осн. чл. 135 от ЗЗД само по отношение на ½ ид. част. Не са споделени изводите на първоинстанционния съд в обратен смисъл – че ответницата Р. П. също има качеството на длъжник, предвид солидарната отговорност на съпрузите за задължения, поети за задоволяване нужди на семейството, въведена в разпоредбата на чл. 32 ал. 2 СК. За да обоснове така приетото, въззивният съд е направил анализ на приетите по делото писмени доказателства и свидетелските показания, и е посочил, че обезпечаването на заема с имущество на търговското дружество и размера на заетата сума, и при липсата на доказателства за придобито от ответниците-съпрузи след получаване на заема имущество на значителна стойност, сочат, че поетото от ответника И. П. задължение е за негови лични нужди, но не и за текущи нужди на семейството, с оглед което хипотезата на чл. 32 ал. 2 СК е неприложима в случая.

Касационен въпрос

Настоящият съдебен състав намира, че трябва да се допусне касационно обжалване по поставените от касатора въпроси, уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а именно за разпределение на доказателствената тежест при оспорване обстоятелството, че взетата в заем сума от единия съпруг е била използвана за задоволяване нужди на семейството и за оборване презумпцията за равна задълженост на съпрузите по чл.32, ал. 2 СК.

Въпросите са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, т.е. отговарят на изискването за общо основание за допустимост, съгласно приетото в т. 1 от тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Следва да се извърши проверка дали разрешението, възприето от въззивния съд по поставените въпроси, е в съответствие с цитираната от касатора практика на ВКС.

На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 334.68 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

Диспозитив

С оглед изложените съображения, настоящият състав на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 35 от 15.02.2019 г. по в.гр.д. № 407/ 2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново.

УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 334.68 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІII г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми