Решение №81/04.02.2021 по дело №3382/2019

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 81/2020г.

    гр. София, 04.02.2021 год.

    В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

    ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

    ГЕРГАНА НИКОВА

    при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3382 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

    Образувано е по касационната жалба на Е. А. П. от [населено място], чрез пълномощника му адв. В. Ц., против въззивното решение № 156 от 10.05.2019 год. по гр. д. № 190/2019 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение на Пазарджишкия районен съд № 1280 от 08.11.2018 год., постановено по гр. д. № 3230/2014 год. по описа на същия съд, в частта, с която ответното дружество „Атанасов“ ООД със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик е осъдено да заплати на Е. А. П. от [населено място] сумата от 8 666,00 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от 01.11.2009 год. до 01.11.2014 год. за ползваната 1/4 ид. част от недвижим имот с площ от 432 кв. м., съставляваща част от имот пл. № * по плана на [населено място], както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати разноски на ищеца Е. П. в размер на 622,30 лева, и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

    Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение с искане за отмяната му и вместо това се постанови друго решение, с което искът за заплащане на претендираното обезщетение за ползването на собствената на ищеца идеална част от имота бъде уважен. Касаторът претендира и присъждане на направените по делото разноски.

    Ответникът по касационната жалба „Атанасов“ ООД е оспорил жалбата като неоснователна в писмения отговор, чрез адв. Ц. М..

    Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:

    Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 306 от 15.06.2020 год. на ВКС. В него е прието, че е налице очевидна неправилност на въззивното решение във връзка с правомощията на въззивния съд при решаване на спорния предмет да даде нова правна квалификация на иска, след самостоятелна преценка на доказателствата и формиране на собствени фактически и правни изводи, както и да даде указания относно релевантните обстоятелства, подлежащи на доказване с оглед новата правна квалификация.

    За да обезсили първоинстанционното решение като процесуално недопустимо, въззивният съд приел, че предявеният иск неправилно е квалифициран като претенция по чл. 59 ЗЗД, което е довело до съществено процесуално нарушение във връзка с доклада по делото и разпределението на доказателствената тежест. Приел, че релевираните от ищеца факти и обстоятелства касаят частен случай на общата забрана на чл. 59 ЗЗД, обосноваващ правната квалификация на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, а именно като такъв за защита правото на ползване на имота, което има всеки от съсобствениците спрямо другия, осъществяващ еднолично ползване на общата вещ. Дадената от първоинстанционния съд погрешна правна квалификация е довела до недопустимост на постановеното първоинстанционно решение, който извод на въззивния съд противоречи както на правилата на формалната логика, така и на трайно установената съдебна практика, вкл. и задължителна такава – ТР № 1 от 9.12.2013 год. по т. д. № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. От същността на въззивното производство като продължение на първоинстанционното аналогично следва и задължението на въззивния съд относно правилното квалифициране на спорното право въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства като основание на предявения иск и от заявения петитум, с оглед обезпечаване правилното приложение на материалния закон. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. При липса на такова нарушение дадената от съда

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари