Определение №81/08.03.2021 по дело №3370/2020

Спорът е разрешен с Решение №60081/14.07.2021 по дело №3370/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, I-во отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Достатъчно ли е приемане на решение за трансформиране на публична в частна общинска собственост на общинския съвет, за да се приеме за доказано, че съществуваща улица е публична общинска собственост, при данни по делото, че част от тази улица е продадена като прилежащ обект, част от стопански двор?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА, ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 3370/2020 година по описа на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

„Фаворит 2000“ ЕООД е обжалвал въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 679 от 06.07.2020г. по гр.д.№ № 517/2020 г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалноправните разпоредби, регламентиращи владението, придобивната давност, установяването на публичната общинска собственост, като фактическите изводи са необосновани, а при преценката на доказателствата по делото са допуснати съществени процесуални нарушения.

В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени правни въпроси във връзка с доказването на правото на общинска собственост и допустимостта общината да отчуждава имоти чрез трансформация на частни пътища от публична в частна общинска собственост.

Ответникът „Марси Пласт“ ООД оспорва жалбата и счита, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, защото формулираните въпроси нямат никакво значение за изхода на спора, по тях не се е произнесъл съда в обжалваното решение, още по-малко мотивите са в противоречие с практиката на ВКС. Изложени са съображения и по същество за неоснователност на касационната жалба.

Мотиви

Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – иск за собственост, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е потвърдил решението на Асеновградския районен съд, трети граждански състав, постановеното на 14.01.2020г. по гр.д.№ 1932 /2018г., с което е отхвърлен изцяло предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС за установяване, че ищецът „Фаворит 2000“ Е. е придобил право на строеж за изграждане на прекъснатия подземен електропровод от Т-НН по [улица],14 (имот XI-.....) за захранване на УПИ ..... ; за приемане за установено, че „Фаворит 2000“ Е. е придобил сервитутно право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по чл. 193, ал. 1 от ЗУТ, над имот УПИ № ..... - ......, ......, ..... на основание изтекла 10-годишна придобивна давност; за приемане за установено, че ответникът „М. Пласт“ О. неоснователно е прекъснал подземен електропровод от Т-НН по [улица],14 (имот XI-.....) за захранване на УПИ ...... и неоснователно не допуска ищеца и негови представители до електропровода за възстановяването и поддържането му; както и за осъждане на ответника „М. Пласт“ О. да възстанови целостта и функционалността на прекъснатия подземен електропровод, с което пречи на ищеца „Фаворит 2000“ Е. да упражнява вещните си права спрямо подземния електропровод.

Въззивният съд е приел, че е предявен един иск с правно основание чл. 109 ЗС, но с няколко претенции в рамките на този иск като от ищеца са изисквани положителни действия от страна на ответника както и въздържане от негова страна от действия – текущи и бъдещи, с които да пречи на ищеца да упражнява вещните си права спрямо процесния подземен електропровод. Въззивният съд е достигнал до същия краен извод, направен от районния съд, за неоснователност на иска по чл. 109 от ЗС. Съображенията за този краен извод са, че ищецът не се явява носител на заявените от него вещни права – право на строеж, както и сервитутно право относно процесния подземен електропровод, респ. на сервитутно право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по чл. 193

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари