Решение №81/12.05.2021 по дело №2618/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №746/04.12.2020 по дело №2618/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, IV-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Кога следва да се счита открито дисциплинарното нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, в случаите когато се касае за продължавано във времето финансово нарушение, съставляващо и нарушение на трудовата дисциплина?

Отговор

„Откриване на нарушението“, по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, всички останали съществени индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други лица, различни от субекта на дисциплинарната власт, е ирелевантно за началото на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ. Настоящият съдебен състав споделя тази константна практика на ВКС и предвид същата намира, че когато дисциплинарното нарушение е извършено като продължавано във времето – чрез еднородни деяния (действия или бездействия), осъществявани през определен период от време, за да е налице „откриване на нарушението“ по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, субектът на дисциплинарната власт следва да е узнал всичките съществени индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна за целия период от време, през който е осъществено нарушението. Това е така, защото времето на извършване, респ. – периодът, през който е осъществявано нарушението, несъмнено е един от неговите съществени обективни признаци. Поради това е невъзможно нарушението да бъде открито, преди да е изтекъл този период от време, както той е посочен в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, и за който период е установено, че нарушението действително е било извършвано. Моментът на откриване на дисциплинарните финансови нарушения е датата на получаването в дружеството-работодател на мотивираното писмено заключение по ревизионния акт на контролния финансов орган, с което заключение финансовата ревизия е окончателно приключила и от датата на получаването му субектът на дисциплинарна власт е разполагал с всички данни за извършените финансови нарушения, включително с размера на причинените на дружеството материални вреди, както и с времето на извършването на нарушенията. Настоящият съдебен състав поначало споделя и това разрешение, но то не е абсолютно важимо във всички случаи, тъй като е възможно субектът на дисциплинарната власт да е узнал и по друг начин всичките съществени индивидуализиращи признаци от обективна и субективна страна на продължаваното във времето финансово дисциплинарно нарушение, включително – и когато изобщо не е била извършвана финансова ревизия (от държавен финансов контролен орган или от такъв, определен от работодателя). Не е необходимо работодателят (субектът на дисциплинарната власт) да бъде известяван официално за нарушението, нито да му бъдат предоставяни документи за причината за извършването му. В тази връзка следва да се има предвид и че моментът на откриването на нарушението по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ може да се установява с всякакви доказателствени средства в производството по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН ЦОНЕВ, ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2618 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

История на спора

Производство по чл. 290 от ГПК.

С определение № 746/04.12.2020 г., по касационната жалба на ответника Университетско издателство (УИ) „Свети Климент Охридски“, е допуснато касационното обжалване на решение № 6467/12.09.2019 г., допълнено с решение № 8374/06.12.2019 г., постановени по въззивно гр. дело № 13255/2018 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно решение, при постановена отмяна на отхвърлителната част на първоинстанционното решение № 457428/24.07.2018 г. по гр. дело № 35773/2017 г. на Софийския районен съд (СРС), като краен резултат (предвид и допълването по реда на чл. 250 от ГПК на основното въззивно решение) са уважени, предявените

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари