Решение №81/23.12.2020 по дело №3017/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпроси

1. От кой момент възниква етажна собственост и по-конкретно възниква ли етажна собственост при отчуждаването на един жилищен етаж от сграда /в случая по реда на ЗОЕГПНС/, при положение че правото на собственост върху отчуждения етаж впоследствие е било възстановено?

2. Към кой момент следва да се преценява дали едно помещение е обща част по предназначение на сграда- етажна собственост: към момента на построяването на сградата или към момента на възникване на етажната собственост?

Отговори

Етажната собственост възниква по право от момента, в който един или няколко отделни обекта в сградата са придобити и са станали собственост на лица, различни от първоначалния собственик на цялата сграда и продължава да съществува докато отделните обекти в сградата са собственост на различни лица.

Меродавният момент, към който се преценява статутът на обекта /дали той е самостоятелен обект в сградата- етажна собственост или е обща част на тази сграда, поради предназначението му да служи за задоволяване на общи нужди на етажните собственици, с оглед строителните книжа или след извършено преди възникване на етажната собственост от едноличния собственик на сградата преустройство/ е моментът на възникване на етажната собственост.


Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година в състав:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА, ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3017 от 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК и сл.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Г. В. Т. и Д. Р. Т. срещу решение № 471 по в.гр.д.№ 227 от 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско въззивно отделение, девети състав, с което е потвърдено решение № 4251 от 07.12.2018 г. по гр.д.№ 16628 от 2016 г. на Пловдивския районен съд, гражданско отделение, III граждански състав за отхвърляне на предявения от Г. В. Т. срещу Х. Х. П. иск с правно основание чл.108 ЗС за следните обекти: две избени помещения в избения етаж на жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], построена в поземлен имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, които се намират вдясно от стълбището, водещо до избения етаж, към [улица]и представляват склад с площ от 10,79 кв.м. и склад с площ от 11,02 кв.м., с вход от обща разпределителна стълбищна площадка.

Касационни въпроси

С определение № 81 от 02.03.2020 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. От кой момент възниква етажна собственост и по-конкретно възниква ли етажна собственост при отчуждаването на един жилищен етаж от сграда /в случая по реда на ЗОЕГПНС/, при положение че правото на собственост върху отчуждения етаж впоследствие е било възстановено ? и

2. Към кой момент следва да се преценява дали едно помещение е обща част по предназначение на сграда- етажна собственост: към момента на построяването на сградата или към момента на възникване на етажната собственост ?

В жалбата и в открито съдебно заседание касаторите твърдят, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

В писмен отговор от 16.07.2019 г. и в открито съдебно заседание ответникът Х. Х. П. оспорва жалбата. Моли решението на Пловдивския окръжен съд да бъде оставено в сила.

Мотиви

По поставените правни въпроси настоящият състав на ВКС приема следното:

1. По първия въпрос /От кой момент възниква етажна собственост и по-конкретно възниква ли етажна собственост при отчуждаването на един жилищен етаж от сграда /в случая по реда на ЗОЕГПНС/, при положение че правото на собственост върху отчуждения етаж впоследствие е било възстановено ?/ съставът изцяло споделя константната практика на ВКС, обективирана и в част от представените от касаторите решения на ВКС /например решение № 117 от 31.05.2016 г. по гр.д.№ 5673 от 2015 г. на ВКС, ГК, III г.о./, в която се приема, че етажната собственост възниква по право от момента, в който един или няколко отделни обекта в сградата са придобити и са станали собственост на лица, различни от първоначалния собственик на цялата сграда и продължава да съществува докато отделните обекти в сградата са собственост на различни лица.

2. По втория въпрос /Към кой момент следва да се преценява дали едно помещение е обща част по предназначение на сграда- етажна собственост: към момента на построяването на сградата или към момента на възникване на етажната собственост ?/ съставът също споделя практиката на ВКС, обективирана в част от представените от касаторите решения на ВКС /например решение № 40 от 25.03.2016 г. по гр.д.№ 4994 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о./, в която се приема, че меродавният момент, към който се преценява статутът на обекта /дали той е самостоятелен обект в сградата- етажна собственост или е обща част на тази сграда, поради предназначението му да служи за задоволяване на общи нужди на етажните собственици, с оглед строителните книжа или след извършено преди възникване на етажната собственост от едноличния собственик на сградата преустройство/ е моментът на възникване на етажната собственост.

В противоречие с посочената по-горе практика на ВКС в обжалваното решение въззивният съд е приел, че при отчуждаването по реда на ЗОЕГПНС на таванския жилищен етаж от сградата, в която се намират процесните две избени помещения, през 1952 г. не е възникнала етажна собственост и съответно че през 1974 г., когато Х. Х. П. е прехвърлил на дъщеря си А. Х. П. първия етаж от сградата, тази сграда не е била етажна собственост, поради което той е имал право да не прехвърля заедно с жилищния етаж помещения, които са общи части на тази сграда. В противоречие с практиката е и изводът на съда, че през 1992 г. след възстановяването на собствеността върху таванския етаж от сградата по силата на закона- ЗВСОНИ сградата вече не е етажна собственост, въпреки че към този момент отделните жилищни етажи от нея са били собственост на различни лица: първият жилищен етаж е бил собственост на А. П. на основание нотариален акт за покупко-продажба № 167 от 06.06.1974 г., вторият жилищен етаж е бил собственост на Л. Х. П. на основание нотариален акт за замяна № ….. от 11.01.1983 г., а третия /тавански/ жилищен етаж е бил собственост на всички наследници на Х. П. на основание реституцията по ЗВСОНИ.

В противоречие с посочената по-горе практика на ВКС въззивният съд е приел, макар и не изрично, че това дали избените помещения в избения етаж са общи части на сградата по предназначение следва да се преценява към момента на изграждането на сградата през 1940 г., а не към момента на възникване на етажната собственост през 1952 г.

По основателността

По съществото на жалбата: От фактическа страна по делото е установено, че сградата, в която се намират процесните две избени помещения, е построена през 1940 г. По архитектурния проект на сградата от 1936 г. избеният й етаж включвал общо 5 избени помещения /1 общо избено помещение, от което се влиза в други 4 избени помещения/, презназначени да обслужват двата жилищните етажи от сградата. Таванският жилищен етаж не е бил предвиден по архитектурен проект и бил незаконно изграден.

От представените по делото удостоверение от [община]- отдел „Държавни имоти“ от 1994 г., решение от 23.12.1948 г. на Комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС /отм./, контролен лист към него от 29.09.1952 г., ПМС № 835 от 22.10.1952 г. по преписка № 7382 от 1948 г. и удостоверения № II-1661 от 25.03.1971 г. и № II-2493 от 02.06.1974 г. на сектор „Държавни имоти“, отдел „Финанси“ при НС- П. се установява, че през 1952 г. по реда на ЗОЕГПНС е бил отчужден таванския жилищен етаж от сградата, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и мястото по смисъла на чл.38 ЗС. От този момент е възникнала етажна собственост и собствениците на отделните жилищни етажи от сградата /Х. П. като собственик на първия и на втория жилищни етажи и Държавата като собственик на третия- тавански жилищен етаж/ на основание чл.38 ЗС са станали етажни собственици на всички онези части от сградата, които по своето естество или по предназначение са служели за общо ползване.

Към този момент процесните две избени помещения са служели за общо ползване- за обслужване на апартаментите на трите жилищни етажа. Такова е било тяхното предназначение при изграждане на сградата през 1940 г. и съобразно одобрения архитектурен проект на тази сграда от 1936 г. Не е установено в периода от изграждането на сградата до отчуждаването на третия жилищен етаж през 1952 г. тяхното предназначение да е било променяно. Действително, в показанията си свидетелят С. Б. твърди, че до изграждането на първия жилищен етаж от сградата семейството на собственика Х. П. живеело в избения етаж, а след това в него останала да живее наемателка- вдовица с две деца, която живяла там повече от 30 години. Съдът обаче частично не кредитира показанията на този свидетел /в частта им, касаеща процесните две избени помещения/, защото в тази част показанията на свидетеля противоречат на събраните по делото писмени доказателства, по-конкретно на декларацията по ЗОЕГПНС, подадена и подписана от собственика на сградата Х. П., находяща се на стр.276 от делото на първоинстанционния съд, в която същият по повод на предстоящо отчуждаване по реда на ЗОЕГПНС е декларирал, че притежава къща, състоящата се от два етажа и тавански етаж, както и избен етаж, в който има три жилищни помещения и избени стаи. Въз основа на тази декларация, а и на показанията на всички други разпитани по делото свидетели С. И., В. Л. и В. Ч. съдът приема, че към момента на възникване на етажната собственост /момента на отчуждаването по реда на ЗОЕГПНС на третия жилищен етаж от сградата/ и непрекъснато до 2015 г. от общо 5-те избени помещения на избения етаж само три са се ползвали като жилищни помещения, а останалите две избени помещения /процесните/ са продължили да служат за общо ползване от етажните собственици като избени помещения към жилищата /като от 2001 г. тези две помещения са били предадени за ползване от А. П. на ищците заедно с отдаването под наем на първия жилищен етаж от сградата/. Поради това съдът приема за безспорно установено, че към 1952 г. /момента на възникване на етажната собственост/ процесните две помещения са били обща част на сградата- етажна собственост по предназначение: служели са за общо ползване като избени помещения от собствениците на жилища в сградата.

Предвид на това през 1974 г., с нотариален акт № ….. от 06.06. ….. г., независимо че това не е изрично посочено в нотариалния акт, Х. Х. П. е прехвърлил на едната си дъщеря А. Х. П. и праводателка на ищците по делото не само първия жилищен етаж и 1/3 ид.ч. от дворното място, но и съответен на чл.40 ЗС процент от общите части на сградата, включително и съответен процент от процесните две избени помещения. Съответно през 2008 г., с нотариален акт № ….. от 27.10.2008 г. ищците Г. В. Т. и Д. Р. Т. са придобили по замяна от А. Х. Г. /П./ не само жилището, заемащо целия първи жилищен етаж от сградата, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, но и съответните ид.ч. от общи части от сградата, включително и от процесните две избени помещения.

По същите съображения през 1983 г., с нотариален акт № ….. от 11.01.1983 г. Х. П., прехвърляйки на другата си дъщеря Л. Х. П. апартамент, заемащ втория жилищен етаж от сградата, заедно с 3 избени помещения в избения етаж, включително избеното помещение до стълбището, две приземни стаи и кухня, гараж и барака в двора, не е могъл да прехвърли на Л. П. повече от съответния съгласно чл.40 ЗС процент от процесните две избени помещения. Съответно, през 1991 г. с нотариален акт № ….. от 11.07.1991 г. Л. П., прехвърляйки на брат си Х. П. втория етаж, избените помещения и жилището на избения етаж, не е могла да прехвърли на ответника Х. П. повече от съответния съгласно чл.40 ЗС процент от процесните две избени помещения. По-късно, през 2004 г., с постановлението за възлагане на таванския жилищен етаж от 02.09.2004 г. Л. П. не е придобила по-голям процент от съответния съгласно чл.40 ЗС процент от процесните две избени помещения. През 2014 г., с нотариален акт № ….. от 17.07.2014 г. Л. П., прехвърляйки на брат си Х. П. срещу задължение за издръжка и гледане третия жилищен етаж, не е могла да прехвърли на Х. П. повече от съответния съгласно чл.40 ЗС процент от процесните две избени помещения.

Предвид на изложеното настоящият състав на ВКС приема, че ищците са собственици на ид.ч. от процесните две избени помещения, като общи части на сградата по предназначение, поради което искът им е основателен по основание. За определяне на неговия размер обаче се налага на основание чл.162 ГПК съдът да назначи и приеме съдебно- техническа експертиза, която да даде заключение за размера на принадлежащите към всеки един от жилищните обекти в сградата ид.ч. от общите части на сградата, като този размер следва да бъде определен съгласно чл.40 ЗС. Поради това и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да назначи и приеме такава експертиза.

След приемане на заключението на експертизата, съдът следва да се произнесе и по основателността на посоченото от ищците евентуално основание за придобиването на процесните две помещения, респективно на идеалните части от тях, които ищците не притежават на основание чл.40 ЗС: давностно владение, осъществявано според тях непрекъснато в периода от 2008 г. до предявяване на насрещния иск на ответника Х. П..

Съответно на това съдът следва да се произнесе и по основателността на евентуално предявения насрещен иск на ответника Х. П. за признаване правото му на собственост върху тези две помещения на основание давностно владение, осъществявано според него в периода от 1991 г. до завеждане на делото.

Диспозитив

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 471 по в.гр.д.№ 227 от 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско въззивно отделение, девети състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Решение по чл. 290 ГПК
    Решение № 117 от 31.05.2016 г. по гр. д. № 5673 / 2015 г.
    Налице ли е нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл. 6 ГПК/ и основание ли е това за обезсилване на въззивното решение като недопустимо, когато въззивният съд неправилно е квалифицирал предявения иск, в резултат на което се е произнесъл по непредявен иск – вместо по заявения от ищеца иск с правно…

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини