Класификация
- Вид съдебен акт: Определения - други
- Колегия/Отделение: II-ро отделение, Гражданска колегия
- Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне
Анотация
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София, 18.04.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 1105 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. В. Я. срещу решение № 260506 от 09.12.2020 г. по в. гр. д. № 2183/2020 г. на Пловдивския окръжен съд /имащо характер на определение/ в частта, с която е оставена без уважение подадената от касатора частна жалба против определение № 14348 от 23.12.2019 г. по гр. д. № 6461/2018 г. на Пловдивския районен съд по чл.248 ГПК.
Касаторката счита определението за неправилно, поради което иска отмяната му.
Насрещната страна Г. Й. Ш. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решение № 3419 от 22.08.2019 г. по гр. д. № 6461/2018 г. на Пловдивския районен съд, поправено с решение № 2907 от 11.08.2020 г. по същото дело, по предявения от Г. Й. Ш. против Н. В. Я. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено, че правото на ползване на ответницата върху дворно място, съставляващо УПИ *- *, *, кв. 5 по плана на [населено място], Пловдивска област, не съществува, поради погасяването му по давност.
Със същото решение Н. В. Я. е осъдена да заплати на Г. Й. Ш. сторените от него разноски в размер на 661 лв., от които 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е редуцирано от 1500 лв. до предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. минимален размер съобразно фактическата и правна сложност на делото.
С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е потвърдил определение № 14348 от 23.12.2019 г. по гр. д. № 6461/2018 г. на Пловдивския районен съд, с което молбата на ответницата по чл. 248 ГПК за изменение на ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
