Определение №774/11.12.2020 по дело №2947/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпроси

Следва ли ищецът, който твърди, че е осъществена от работодателя злоупотреба с право, да изложи конкретните факти и обстоятелства, от които могат да се направят изводи за такава злоупотреба, или е достатъчно да посочи, че е налице заобикаляне на закона при извършеното уволнение?

Тежестта за доказване на осъществена от работодателя злоупотреба с право е за ищеца, който се позовава на нея, или работодателят-ответник следва да докаже, че добросъвестно е упражнил правото си на уволнение?


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ
АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН ЦОНЕВ, ЛЮБКА АНДОНОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2947 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Средно училище (СУ) „Възраждане“ – [населено място] срещу решение № 188/17.06.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 213/2020 г. на Русенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 104/29.01.2020 г. по гр. дело № 6593/2019 г. на Русенския районен съд, са уважени, предявените от И. Л. М. срещу жалбоподателя, искове с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, т. 1 и т. 2, като е признато за незаконно уволнението на ищцата и е отменена заповед № 973/02.09.2019 г. на директора на училището-касатор, с която е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ трудовото правоотношение между страните, и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „училищен психолог” при училището-касатор; в тежест на последното са възложени и разноските и държавна такса по делото.

Касационната жалба на ответното училище е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на последното, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Мотиви

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на училището-касатор, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните (уточнени от съда, съгласно т. 1, изреч. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) процесуалноправни въпроси: 1) тежестта за доказване на осъществена от работодателя злоупотреба с право е за ищеца, който се позовава на нея, или работодателят-ответник следва да докаже, че добросъвестно е упражнил правото си на уволнение; и 2) следва ли ищецът, който твърди, че е осъществена от работодателя злоупотреба с право, да изложи конкретните факти и обстоятелства, от които могат да се направят изводи за такава злоупотреба, или е достатъчно да посочи, че е налице заобикаляне на закона при извършеното уволнение. Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешени с обжалваното въззивно решение в противоречие с решение № 6/08.02.2019 г. по гр. дело № 1659/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 66/19.03.2013 г. по гр. дело № 870/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.

Ответницата по касационната жалба – ищцата И. М., в отговора си излага становище и доводи, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.

За да постанови обжалваното въззивно решение, окръжният съд е приел за установено следното: Между страните няма спор, че ищцата е работила на процесната длъжност „училищен психолог” при ответното училище, като с процесната заповед № 973/02.09.2019 г. трудовият договор е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Като причини за уволнението, в заповедта е посочено, че за заемане на длъжността е необходимо завършено висше образование – образователно-квалификационна степен „магистър“ и квалификация и придобита специалност „детска и юношеска психология“, каквато ищцата не притежава. С утвърдена на 30.08.2019 г. длъжностна характеристика, връчена на ищцата на 02.09.2019 г., изискванията за заемане на процесната длъжност са променени, като е въведено изискване за специалност „детска и юношеска психология“. Между страните няма спор, че ищцата притежава образователно-квалификационна степен „магистър“, специалност „психология“ с професионална квалификация „педагог – начален учител“ и допълнителна професионална подготовка по специалност „психология – курс по клинична и консултативна психология“.

При така приетите за установени обстоятелства, въззивният съд е намерил, че процесната заповед за уволнение не е в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ. В тази връзка е изложил съображения, че съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ включва преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията, макар и формално да са осъществени предпоставките от фактическия състав по цитираната разпоредба. Окръжният съд, на основание чл. 272 от ГПК, е препратил към фактическите и правни изводи на районния съд, който е приел, че ищцата притежава необходимото образование и реално е уволнена, тъй като не притежава специалност „детска и юношеска психология“, заложена в утвърдената нова длъжностна характеристика, в сила от 30.08.2019 г. Приел е също, че въвеждането на нови изисквания за образование и професионална квалификация би трябвало да е в унисон с други промени в длъжностната характеристика в рамките на същата длъжност, например – завишени изисквания вследствие усложняването на съответната трудова функция. Съдът е изтъкнал, че не поставя под съмнение правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация, но въпреки това, по подходящ начин следва да бъде удостоверено, че промяната на изискванията все пак е обективно обусловена и в никакъв случай не е самоцелна, още по-малко – да е предприета недобросъвестно – с цел, чрез заобикаляне на закона „да бъде създадено“ основание за уволнение на определен работник или служител. Районният съд е намерил, че в процесния случай не са налице предпоставки да бъде направен извод за обективна обусловеност във връзка с въвеждането на новото изискване по отношение необходимата специалност за заемане на длъжността на ищцата. Като възможно най-категоричен аргумент за това, съдът е посочил, че при съпоставката на новата и старата длъжностна характеристика, единствената разлика в съдържанието е в необходимото образование. По тези съображения районният съд е приел, че в случая работодателят е упражнил правото си недобросъвестно – за да бъдат увредени правата и законните интереси на ищцата да заема процесната длъжност, а злоупотребата с право, за което са наведени твърдения в исковата молба, е противоправна и вината на работодателя във формата на неполагане на дължимата грижа, се предполага до доказване на противното, което и обуславя незаконност на процесното уволнение на това основание. Наред с това препращане по реда на чл. 272 от ГПК към мотивите на първата инстанция (при което те стават и мотиви към обжалваното въззивно решение), окръжният съд е изложил и следните свои съображения: Работодателят, като носител на субективното право да прекрати трудовото правоотношение, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, следва да докаже, при оспорване, че го е упражнил законосъобразно. Само в случаите на въведен от работника или служителя довод за злоупотреба с право и липса на обективна необходимост от въвеждането на новите изисквания, предмет на делото е и установяването, добросъвестно ли е действал работодателят при извършването на промяната в изискванията за заемане на длъжността в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението. Окръжният съд е посочил, че в исковата си молба ищцата изрично се позовава на злоупотреба с право от страна на работодателя при извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността. На следващо място въззивният съд е посочил, че в длъжностната характеристика, с която са променени изискванията за заеманата длъжност, работодателят се е позовал на нормативен акт – наредба, която е била в сила и при първоначалното заемане на дължността от ищцата. Съдът е приел, че работодателят не е установил какви са обективните причини, довели до необходимостта от промяна в изискванията, защото макар и преценката да е изцяло в неговите правомощия, той следва да установи какви промени в изпълнението на трудовата функция налагат това, за да се прецени дали добросъвестно е упражнил правото си. Окръжният съд е намерил, че обективна обусловеност на промяната в изискванията не се доказва по никакъв начин в процеса, а напротив – свидетелката на ответника, която е заместник-директор в училището, е изнесла данни, имащи отношение към неизпълнение на трудовите задължения на ищцата, но не и към необходимостта от промяна в изискванията за длъжността ѝ. Предвид това, въззивният съд е достигнал и до решаващия си извод по делото, че целта на въведените изисквания за процесната длъжност е било уволнението на ищцата, както и че е налице дискриминационен подход по отношение на нея, което е в противоречие с принципа за добросъвестност и не е свързано със спецификата на работа и нуждите на предприятието. В тази връзка окръжният съд се е позовал на решение № 71/24.07.2013 г. по гр. д. № 284/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 192/14.06.2013 г. по гр. д. № 680/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 350/17.01.2013 г. по гр. д. № 75/2012 г., на III-то гр. отд. на ВКС.

В първото от тях – решение № 71/24.07.2013 г. по гр. д. № 284/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС е прието следното: Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание, чрез законово допустими средства е постигне на една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник. Едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права; важно е дали е оборена добросъвестността на работодателя – по пътя на пълно главно доказване да е установено, че правната възможност по чл. 328, ал. 1 т. 6 КТ (допустимо, възможно само по себе си правно действие), е използвана целенасочено. За да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 от КТ, съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право. За да е допустимо тяхното изследване, те трябва да са въведени в предмета на спора по надлежен ред. В случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи с предявяването на исковата молба. Съгласно чл. 8, ал. 2 от КТ се презумира, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение, така че оборването на презумпцията е изцяло в тежест на работника или служителя. В същия смисъл е и второто посочено от въззивния съд – решение № 192/14.06.2013 г. по гр. д. № 680/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, както и посоченото в изложението на касатора, решение № 6/08.02.2019 г. по гр. дело № 1659/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; в същия смисъл са и решение № 239/21.05.2012 г. по гр. д. № 799/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 58/30.07.2017 г. по гр. д. № 2600/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 235/04.10.2017 г. по гр. д. № 4531/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 185/16.06.2016 г. по гр. д. № 846/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.

Видно от гореизложеното, макар въззивният съд да се е позовал на тази трайно установена практика на ВКС, в противоречие с нея е разрешил и двата процесуалноправни въпроса, формулирани в изложението на касатора. Окръжният съд единствено е посочил, че в исковата си молба ищцата изрично се позовава на злоупотреба с право от страна на работодателя, но в тази връзка съдът нито е обсъждал, нито е приел за доказани от страна на ищцата, конкретни факти, които да са твърдяни в исковата молба. Напротив – за да достигне до решаващия си извод по делото, че ответникът-работодател е действал недобросъвестно при уволнението на ищцата, съдът е приел, че работодателят не е установил (доказал) какви са обективните причини, довели до необходимостта от промяна в изискванията, по съображенията, че макар и преценката да е изцяло в правомощията на работодателя, той следва да установи (докаже) какви промени в изпълнението на трудовата функция налагат това, за да се прецени дали добросъвестно е упражнил правото си.

Касационни въпроси

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните процесуалноправни въпроси: 1) следва ли ищецът, който твърди, че е осъществена от работодателя злоупотреба с право, да изложи конкретните факти и обстоятелства, от които могат да се направят изводи за такава злоупотреба, или е достатъчно да посочи, че е налице заобикаляне на закона при извършеното уволнение; и 2) тежестта за доказване на осъществена от работодателя злоупотреба с право е за ищеца, който се позовава на нея, или работодателят-ответник следва да докаже, че добросъвестно е упражнил правото си на уволнение.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТС по ГПК, на касатора следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 80 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Диспозитив

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 188/17.06.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 213/2020 г. на Русенския окръжен съд.

УКАЗВА на жалбоподателя Средно училище „Възраждане“ – [населено място] в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 80 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.

След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Решение
    Решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 284/2012 г.
    Подлежи ли на контрол от съда правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация и трябва ли да се доказва в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ обективна необходимост за извършената промяна?
  • Решение
    Решение № 350 от 17.01.2013 г. по гр. д. № 75/2012 г.
    Налице ли са предпоставките за прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 328,ал.1,т.6 КТ при положение , че с утвърдената преди уволнението нова длъжностна характеристика , са въведени и нови задължения, увеличен е обема на задълженията с нови отговорности и нови дейности?
  • Решение
    Решение № 66 от 19.03.2013 г. по гр. д. № 870/2012 г.
    Дали работодателят има право едностранно да въвежда различни изисквания за образование и квалификация след възникване на трудовото правоотношение, без да доказва необходимост от това? Може ли да бъде осъществен съдебен контрол върху това правомощие на работодателя? С какъв акт работодателят може да въведе ново изискване за заемане на определена длъжност,…
  • Решение
    Решение № 239 от 21.05.2012 г. по гр. д. № 799/2011 г.
    Кога съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от работодателя при извършена от него промяна в изискванията за образование относно заемане на определена длъжност? Служителят отговаря ли на изискванията да притежавано висше икономическо образование, специалност магистърска степен „Счетоводство и контрол“, когато има придобито висше икономическо образование по…
  • Решение по чл. 290 ГПК
    Решение № 185 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 846 / 2016 г.
    Чия е тежестта от доказването на добросъвестното упражняване на правата на работодателя при прекратяване на трудово правоотношение, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ?

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми