Определение №77/04.02.2021 по дело №3611/2020

Спорът е разрешен с Решение №89/26.05.2021 по дело №3611/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, III-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Относно служебното задължение на съда за назначаване на експертиза, за изясняване на фактическата обстановка по делото, при своевременно направено възражение и заявено оплакване във въззивната жалба за необоснованост на направените фактически изводи, досежно релевантен за дело факт.

Отговор

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА, МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3611 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

История на спора

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. И. М. от [населено място], със съгласието на попечителя си С., чрез процесуалния представител адвокат Х. против въззивно решение № 217 от 19.08.2020г. по в.гр.д. № 423/2020г. на Окръжен съд Сливен, с което е потвърдено решение № 316 от 11.03.2020г. по гр.д.№ 4077/2020г. на Районен съд Сливен, като е уважен предявения иск и е прието за установено по отношение на „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД, че дължи сумата от 5 519.62лв., главница по договор за потребителски кредит № [ЕГН] от 26.02.2018г., договорна лихва от 2 290.37лв., за периода 5.08.2018г.- 5.03.2021г., обезщетение за забава върху просрочената главница от 109.26лв., начислена за периода 5.08.2018г. до 6.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2018г., както и направените разноски по ч.гр.д. № 6906/2018г.на СлРС от 308.39лв.

Мотиви

В изложението към касационната жалба, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по следния въпрос: Съгласно чл.7 ГПК, следва ли съдът, когато по делото се съдържат медицински документи за наличие на психическо разстройство на съзнанието и за него не са налице специални знания, служебно да назначи съдебно-психиатрическа експертиза, за изясняване на фактическата обстановка и с оглед правилното решаване на спора? Позовава се на противоречие с приетото по решения по гр.д.№ 1538/2019г.на ІV г.о., гр.д.№ 4626/2019г.на ІV г.о. и т.д.№ 549/2016г.на І г.о. Отделно твърди, че по отношение на него е налице влязло в сила решение по в.гр.д.№ 68/2020г.на ОС Сливен, в което по идентичен спор, макар и касаещ друг договор за потребителски кредит, сключен между страните, е прието че М. не дължи сумата, след като въз основа на психиатричнта експертиза е установено, че към момента на сключването му /29.03.2018г., т.е. един месец след процесния от 26.02.2018г./ не е могъл да разбира и ръководи действията си поради наличие на обострена форма на психическо заболяване – Параноидна шизофрения, маниоподобен синдром.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от„ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД, представлявано от изпълнителните директори С. и Д., чрез процесуалния представител юрисконсулт Н., с който се оспорват допустимостта и основателността й.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

Въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция за основателност на иска, посочвайки че се произнася в рамките, поставени от въззивната жалба. Приел, че с ангажираните по делото доказателства се установява, че към датата на сключване на договора - 26.02.2018г., ответникът е бил дееспособен /попечител му е назначен едва на 28.05.2018г./ Не са представени еднозначни и несъмнени доказателства, че лицето не е могло да разбира и да ръководи действията си. Напротив, представено е Експертно решение от 2010г., което определя лицето като работоспособен. Фактът, че е работил, грижил се е сам за своите работи, изключва възможността, съдът който не притежава специални знания, да изведе извод за субективна невъзможност да разбира и ръководи действията си. Въззивният контрол се изчерпва с констатиране на липса на основанието за унищожаване на договора.

Касационен въпрос

При тези мотиви на

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари