Определение №763/25.10.2019 по дело №1939/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
113 Shares

Анотация

Въпрос

За служебните задължения на съда във връзка с доклада по делото и даване на указания на страните за разпределение на доказателствената тежест, както и за задължението на въззивния съд в решението си да обсъди сторените с въззивната жалба оплаквания, доводи и възражения на страните.


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА, ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1939 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационната жалба на А. М. А. и С. Е. А. – двамата с адрес в [населено място], обл. Р., представлявани от адв. В. З., против въззивното решение № 172 от 28 декември 2018 г., постановено по в.гр.д. № 505/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е потвърдено решение № 25 от 5 юли 2018 г., постановено по гр.д. № 238/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място] за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито от А. А. имущество: суми в размер на 87963,44 лева и два недвижими имота, и на незаконно придобито от С. А. имущество: суми в размер на 9955,67 лева, три недвижими имота и два леки автомобила, и в полза на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество са присъдени разноски.

В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 235, ал. 2 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 272 ГПК. Във връзка с основния спор по делото относно начина на определяне на разходите на ответниците за периода, през който са работили в Германия (2012 г. – 2014 г.), се поддържа, че нормата на § 1, т. 6 ДР ЗОПДНПИ /отм./ недвусмислено сочи, че обичайните разходи на домакинството следва да бъдат определяни по данни от Националния статистически институт, а не по данни на Евростат, както неправилно било прието от предходните инстанции. Изложени са оплаквания, че в решението си апелативният съд не е коментирал възражението, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като с доклада по делото не е разпределил доказателствената тежест за установяване обстоятелствата относно стандарта на живот на ответниците при пребиваването им в Германия и отхвърлил като преклудирано искането им за допускане на разпит на свидетел във връзка с тези обстоятелства. Не било обсъдено и оплакването, че вторият вариант на съдебно-счетоводната експертиза се основава не на събрано по делото писмено доказателство или справка в сайта на Евростат. Оспорва се и изводът на апелативния съд, че дори обичайните разходи на домакинството да бъдат определени съгласно данните на Националния статистически институт, то констатираното несъответствие пак надвишавало посочения в §1, т. 5 ДР ЗОПДНПИ /отм./ размер, тъй като съгласно действащата към момента на образуване на производството редакция на §1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ /отм./ „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 250000 лева за целия проверяван период. Твърди се също, че получената от ответницата А. М. сума от 35923 лева чрез система за бързи разплащания през 2010 г. не била незаконен доход и следвало да бъде приспадната от установеното от комисията несъответствие в размер на 171389 лева, като при това положение несъответствието щяло да бъде под установения в §1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ /отм./ размер и в настоящата редакция на закона.

Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез инспектор Д. С., в отговор на касационната жалба излага доводи за нейната неоснователност.

Мотиви

В обжалваното решение е прието за установено, че въз основа на постъпило на 05.12.2016 г. в ТД КОНПИ – [населено място] уведомление от окръжната прокуратура в [населено място] за привличане на А. А. в качеството на обвиняема по досъдебно производство № 275 ЗМ-464/2015 г. по описа на РУП – [населено място], с протокол № ТД-04ВАУВ-50558/16.12.2016 г. е била образувана проверка за установяване наличието на значително несъответствие в имуществото на лицето. Било образувано нохд № 405/2016 по описа на окръжния съд в [населено място] по внесен срещу А. обвинителен акт от 20.12.2016 г. за престъпление по чл. 255, ал. 1 НК, пр. 1 и 2, т. 1 НК, за това, че в периода 01.01.2009 г.-30.04.2013 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери по ЗДДФЛ, като не била подала годишни данъчни декларации, изискуеми по чл. 50 ЗДДФЛ. Въз основа на събраните в хода на проверката данни, обхващащи периода 16.12.2006 г.-16.12.2016 г., с решение № 265/21.06.2017 г. на КОНПИ, е било образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Прието е, че в случая е било налице основание за образуване на производството – А. е била привлечена като обвиняема за престъпление, попадащо в предметния обхват на закона – чл. 22, ал. 1, т. 18 ЗОПДНПИ /отм./, а ответникът А. е бил във фактическо съжителство с нея от 21.06.2011 г. до сключването на брака помежду им на 19.11.2016 г., т.е. по отношение на него била налице хипотезата на чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, т. 4 и 5.

За да потвърди първоинстанционно решение, въззивният съд е приел, че същото е законосъобразно, аргументирано и постановено при обсъждане на всички доказателства, включително изслушаните по делото три съдебно-счетоводни експертизи, от които се установявало, че през проверявания период ответниците са реализирали доходи с установен законен произход в размер на 227540 лева, включително от трудови правоотношения в Германия, а са придобили имущество на стойност 254824,21 лева. За определяне на нетния доход на домакинството, съобразно методиката по § 1, т. 5 ДР ЗОПДНПИ /отм./, съдът възприел заключението на съдебно-счетоводната експертиза във варианта, основан на данните от Евростат за периода, през който ответниците са работили в Германия, като бил приложен еднакъв критерий както по отношение признаването на законно придобитите доходи, така и по отношение на разходите, свързани с пребиваването на ответниците в чужбина. Въззивният съд е счел, че първоинстанционният съд, приемайки като база статистическите данни от Евростат, е процедирал в съответствие с § 1, т. 5 ДР ЗОПДНПИ /отм./, предвиждащ приложението на данните от статистиката при определяне обичайните потребителски разходи на домакинството, доколкото съгласно Регламент (ЕО) № 223/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11.03.2009 г. Евростат е органът, който разработва, изготвя и разпространява европейска статистика, а Н. статистически институт е органът, който координира всички дейности на национално равнище, касаещи разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика, определени в Европейската статистическа програма. Въззивният съд е посочил, че дори обичайните разходи на домакинството за проверявания период да бъдат определени на база данните от Националния статистически институт, констатираното несъответствие също надвишавало определения в §1, т. 5 ДР ЗОПДНПИ /отм./ размер.

Касационен въпрос

Касационният съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по уточнените от съдебния състав обусловили изхода на спора въпроси за служебните задължения на съда във връзка с доклада по делото и даване на указания на страните за разпределение на доказателствената тежест, както и за задължението на въззивния съд в решението си да обсъди сторените с въззивната жалба оплаквания, доводи и възражения на страните. Преценката за твърдяното от касаторите допуснато от въззивния съд противоречие с практиката на ВКС ще се извърши спрямо разрешенията, дадени в т. 2 от ТР № 1/2013 г., ОСГТК, решение № 97 по гр.д. № 3224/2017 г., IV г.о., решение № 192 по т.д. № 44/2017 г., I т.о.

Не се обосновава допускането на касационното обжалване по последния въпрос на касаторите – относно понятието „доходи“ и „разходи“, за която се твърди противоречие с решение № 97 по гр.д. № 3224/2017 г., IV г.о., ВКС. За да отправят искането си за допускане на касационното обжалване по този въпрос касаторите сочат, че в третия вариант от счетоводната експертиза се приема, че сума, получена от касаторката чрез системата за бързи разплащания през 2010 г., е незаконен доход. Въпросът, разяснен по посочения начин, не е обусловил изхода на спора, доколкото е коментиран от въззивния съд само с оглед определяне на обичайните разходи, при което отново се констатирало надвишаване на определения в § 1, т. 5 от закона размер, но сочен като допълнителен аргумент на основния възприет от въззивния съд извод (същият като на първата инстанция) за определянето на доходи и разходи по втори вариант на заключението на вещото лице.

Държавната такса за касационното обжалване ще бъде определена с решението по съществото на спора (сравни определение № 160 по ч.гр.д. № 286/2018 г., IV г.о., ВКС).

Диспозитив

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение № 172 от 28 декември 2018 г., постановено по в.гр.д. № 505/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място].

Делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочването му в открито съдебно заседание.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите