Определение №757/07.12.2020 по дело №4389/2019

Спорът е разрешен с Решение №41/14.05.2021 по дело №4389/2019


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, IV-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК

Анотация

Въпрос

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Отговор

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВАСИЛКА ИЛИЕВА, ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4389 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 87 от 27 април 2020 г. по делото съдът в настоящия си състав спря производството до постановяването на тълкувателно решение по тълк.д. № 2/2018 г. по описа на ОСТК. Тъй като тълкувателното решение е постановено, е отпаднала пречката пред развитието на делото и производството следва да бъде възобновено.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на И. Н. Г., с адрес за призоваване в [населено място], против въззивно решение № 3636 от 20 май 2019 г., постановено по в.гр.д. № 1980/2019 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 50287 от 17 октомври 2018 г., постановено по гр.д. № 74975/2015 г. по описа на районния съд в гр. София, в частите му за осъждането на Г. да заплати на „Кос Алфа“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Белица, на основание чл. 203, ал.2 КТ, вр. чл. 211 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 26510 лева обезщетение за имуществени вреди, причинени в периода 29.07.-16.08.2013 г., изразяващи се в получаване и невъзстановяване на парични средства на дружеството чрез изтеглянето им от клиентска сметка с титуляр Адвокатско дружество „Д., М. и К.“, и на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата от 14390 лева, получени без основание суми на дружеството за периода 13.09.-29.11.2013 г. чрез изтеглянето им от клиентска сметка с титуляр същото адвокатско дружество.

В касационната жалба се заявява, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се и че решението е очевидно неправилно. В тази връзка се сочи, че видно от мотивите на съдебния акт било, че съдът достигнал до взаимно противоречащи си и взаимно изключващи се фактически и правни изводи – прието било, че е налице предявен от ищеца иск за попълване масата на несъстоятелността, поради което според правилата на Търговския закон, родово компетентен да разгледа делото е бил окръжния съд в гр. Благоевград, но въззивният съд приема, че делото не е родово подсъдно на този съд; неправилно и необосновано е прието за неоснователно възражението, че ищецът дължи плащането на държавна такса, тъй като не е налице освобождаване по силата на закона от предварително внасяне на държавна такса по заведени от синдика производства, ако делото не е с предмет попълване масата на несъстоятелността. Неправилно и необосновано не било прието възражение за неподсъдност на делото на районния съд с оглед размера на предявения иск по чл. 203, ал. 2 КТ, вр. чл. 211 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД. Неправилно и необосновано не било прието възражението, че синдикът не е имал правомощия да извършва процесуални действия по съдебни производства за периода на спиране на производството по несъстоятелността на длъжника – за периода 07.09.2016 г.-04.10.2017 г. производството по несъстоятелността на длъжника-ищец е спряно, и извършените от синдика действия са нищожни поради липса на правомощия. Съдът не се е произнесъл по голяма част от оплакванията във въззивната жалба, което води до невъзможност да се провери правилността на съдебния акт. Въззивният съд не е съобразил дадената от първата инстанция правна квалификация на предявения иск в проекта за доклад по делото – не е посочено изрично на основания на коя от трите хипотези на чл. 203, ал. 2 КТ е квалифициран иска, и в резултат на страните не са

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари