Определение №756/10.11.2020 по дело №2379/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Относно значението на възрастта на незаконно задържания обвиняем, като релевантен фактор при преценката на размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди.


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА, МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2379 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

История на спора

Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от К. И. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Я. и от Прокуратурата на РБългария, чрез прокурор при СОП против въззивно решение № 125 от 10.04.2020г. по в.гр.д. № 15/2020г. на Окръжен съд София, с което е потвърдено решение № 297 от 2.12.2019г. по гр.д.№ 1466/2018г. на Районен съд Ботевград като е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на К. И. И., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 10 000лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение по н.о.х.д.№ 127/2017г. по описа на СОС, ведно със законната лихва, считано от 9.05.2018г., като е отхвърлен иска в останалата му до 24 000лв. като неоснователен и са присъдени разноски.

Мотиви

Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

Въззивният съд е приел за установено наличието на предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – ищецът е бил незаконно обвинен в извършване на престъпление и привлечен като обвиняем през 2017г. по ДП № 489/2015г.на РУ Благоевград. Наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, потвърдена с решение на САС по в.н.о.х.д.№ 143/2018г., влязла в сила на 9.05.2018г. При определяне на размера на дължимото обезщетение от 10 000лв., въззивният съд е посочил, че преценява следните обстоятелства: причиненият психологически стрес, изразяващ се в нервно напрежение, страх, отчужденост и срам от близки и приятели, претърпените болки и страдания, свързани с ограничената лична свобода по време на мярката за неотклонение „задържане под стража“, наложена му в продължение на 7 месеца, факта, че е бил обвинение за деяние, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 до 15г., възрастта му от 16години, продължителността на наказателното преследване, което е около две години и половина.

В касационната си жалба, като основание за допустимост, Прокуратурата се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по поставен въпрос, свързан с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.11 от ППВС № 4/23.12.1968г., т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2004г. по т.д.№ 3/2004г.на ОСГК на ВКС. Счита последното за завишено и некореспондиращо с реално причинените вреди, защото пострадалият към датата на обвинението вече е бил осъждан за идентично на процесното деяние /грабеж/ и мярката му неотклонение не е само „задържане под стража“ /за 6месеца и 16 дни/, а за останалите дни до 7м.и половина – е „Надзор от инспектор при ДПС“ и „Домашен арест“. Позовава се и на липса на мотиви, обосноваващи причинна връзка между причинените вреди и воденото производство.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от К. И. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Я., с който се изразява становище за недопустимост поради липса на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и неоснователност на подадената жалба.

Въпросът за критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди се поставя и в изложението, представено към касационната жалба на К. И. И.. Според касаторът, въззивният съд обективно не е отчел продължителността на осъщественото задържане на обвиняемия, което е продължило близо седем месеца. Счита, че негативните изживявания на момче на 16 години, когато е лишено от свобода и затворено в килия с други мъже по принцип следва да се презумират, без да се нуждаят от доказване, като съдът следва да отчете и че по-продължителното задържане води в линейна зависимост до причиняване на по-големи вреди. Счита, че в конкретния случай съдът не е отчел и показанията на разпитания по делото свидетел /баща на пострадалия/, който е свидетелствал за причинени тежки увреждания на психическото здраве в резултат на изтърпените брутални издевателства и блудствени действия, надвишаващи обичайните за подобни случаи вреди. Счита, че не е отчетен и установения по делото факт, че наказателното производство е станало причина за прекъсване на образованието на момчето. В тази връзка поставя и въпроса:“Как следва да се преценява възрастта на незаконно задържаният при преценката за релевантният размер на обезщетение? По-ниската възраст изисква ли присъждане на по-високо обезщетение, или е обратното? Според касатора, законодателят отделя специално внимание на възрастта на лицата, поради което предвижда по отношение на непълнолетни, мярката за неотклонение да се взема само в изключителни случаи, като те следва да се настаняват в подходящи помещения, отделно от пълнолетните. Във всички случаи счита, че правоохранителните органи дължат съобразяване и отделяне на специално внимание при осъществяване на властническите си правомощия спрямо непълнолетни лица. Счита, че съдът е следвало да отчете и обстоятелството, че в случая ищецът е бил обвиняем заедно с още две непълнолетни лица, но от тримата единственият задържан е бил той, без Прокуратурата изрично да е мотивирала това свое решение – ищецът е посещавал редовно училище, живеел е със своите родители и не е съществувала опасност да се укрие. Позовава се на съдебна практика, в която счита, че при по-леки случаи, съдът е предоставял по-големи обезщетения.

Касационен въпрос

С оглед мотивите на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне само по подадената от К. И. И. касационна жалба по поставеният въпрос относно значението на възрастта на незаконно задържания обвиняем, като релевантен фактор при преценката на размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди. Същият е от значение за решаване на спора и по него не се установява наличие на практика /Представените от касатора решения по гр.д.№ 627/2016г.на ІV г.о.,гр.д.№ 216:/2017г.на ІІІ г.о. и гр.д.№ 3921/2017г.на ІV г.о. не са постановени по идентичен на сега поставения въпрос, въпреки че при тях е обсъждан въпросът за възрастта като релевантен фактор/.

Доколкото поставеният въпрос в подадената от Прокуратурата касационна жалба също касае критериите за справедливост, но е с обратен знак, по него касационно обжалване не следва да се допуска. Според настоящият съдебен състав, вече определеният от въззивният съд размер на обезщетение, не може да бъде преценен като завишен с оглед характера и степента на причиненото увреждане, начина и обстоятелства, при които е получено, вредоносните последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, упражнените мерки на процесуална принуда, отражението върху начина на живот и обичайна среда на пострадалия; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, при отчитане на обстоятелствата, на които се акцентира – съдебното минало на пострадалия и продължителността от 6 месеца и 16 дни /а не 7м./ на наложената му мярка неотклонение „задържане под стража“.

Диспозитив

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 125 от 10.04.2020г. по в.гр.д. № 15/2020г. на Окръжен съд София по касационната жалба на К. И. И..

ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми