Определение №75/12.02.2020 по дело №83/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Допустима и подходяща ли е обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ в полза на лице с право на иск по чл. 177 ЗЗД в хипотезата на насрочена публична продан на ипотекирани недвижими имоти, собственост на бъдещия ищец, при положение, че се засягат правата на трети лица-кредитори в изпълнителното производство?

Отговор

Не е налице обезпечителен интерес за ипотекарния длъжник от спиране на тези действия по изпълнителното производство, които предхождат момента, в който възможността да се удовлетвори привилегировано за вземането си за подобренията (в качеството си на недлъжник и собственик на ипотекирания имот, върху който е насочено изпълнението), може да бъде реализирана. Приоритетно вземане за разноски по чл. 177, ал. 1 ЗЗД ипотекарният длъжник има само по отношение на получената цена от собствения му имот след проведената публична продан при насочено изпълнение върху имота му за събиране задълженията на длъжника. Следователно, самият ипотекарен длъжник (при добросъвестност и отсъствие на намерение за злоупотреба с право) има интерес от провеждането на публичната продан, защото правото му по чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД на предпочтително удовлетворяване може да бъде упражнено само по отношение на реализираната от продажбата на имота му за чуждото обезпечено задължение цена - чл. 177, ал. 1 ЗЗД.

Носителят на приоритетното вземане по чл. 177, ал. 1 ЗЗД за разноски за имота няма обезпечителен интерес от спиране на изпълнителните действия преди разпределението, защото неговият интерес е да участва в разпределението на сумите по изпълнителното дело, тъй като именно при извършване на разпределението съдебният изпълнител е овластен да разгледа искането на третото лице, собственик на ипотекирания имот да участва в разпределението и да се удовлетвори преди ипотекарния кредитор.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА, ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Ефремова ч.т.д. № 83/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

История на спора

Образувано е по частна касационна жалба на „Българо-американска кредитна банка“ АД /“Б.“ АД/, [населено място] срещу определение № 287 от 15.08.2019 г. по ч. т. д. № 232/2019 г. на Бургаски апелативен съд, с което, след отмяна на определение № 931 от 23.07.2019 г. по ч. т. д.№ 383/2019 г. на Бургаски окръжен съд, е уважена подадената по реда на чл. 390 ГПК молба за допускане на обезпечение. Допуснато е обезпечение на бъдещи осъдителни искове по чл. 177, ал. 1 ЗЗД, които молителят „Е. 11“ Е., [населено място] ще предяви срещу „А.“ О., [населено място] за сумата от 30 000 лв., като част от вземане за 100 000 лв., представляващо увеличена стойност на два имота, ипотекирани в полза на “Б.“ АД за обезпечаване на нейни вземания против „А.“ О. – СОС с идентификатор № 81178.8.151.16.10 и СОС с идентификатор № 81178.8.151.16.12, собственост на „Е. 11“ Е., в резултат на подобрения и полезни разноски за периода септември 2012 г. – май 2013 г., както и за сумата от 25 000 лв. – необходими разноски за същите два имота за периода юни – август 2014 г. С допуснатото обезпечение се спират изпълнителните действия по изпълнително дело № 20188000400965 на ЧСИ И. Б., образувано въз основа на изпълнителен лист от 30.08.2018 г. по гр. д. № 6282/2018 г. на Бургаски районен съд, издаден в полза на “Б.“ АД, при внасяне на парична гаранция от 5 500 лв.

С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че за молителя „Е. 11“ Е., в качеството му на ипотекарен длъжник, не е налице обезпечителен интерес да иска от съда спиране на действията по изпълнително дело, състоящи се в насочване на изпълнението срещу ипотекиран имот, които действия предхождат момента, в който възможността да се удовлетвори привилегировано за вземането си за подобренията може да бъде реализирана. Частният касатор поддържа, че самият ипотекарен длъжник – при добросъвестност и отсъствие на намерение за злоупотреба с право – има интерес от провеждане на публичната продан, тъй като правото му на предпочтително удовлетворяване може да бъде упражнено само по отношение на реализираната от продажбата на имота му за чуждото обезпечено задължение цена. Счита, че носителят на приоритетно вземане по чл. 177, ал. 1 ЗЗД има интерес да участва в разпределението на сумите по изпълнителното дело, тъй като именно тогава съдебният изпълнител е овластен да разгледа искането на третото лице-собственик на ипотекирания имот да участва в разпределението и евентуално да се удовлетвори преди ипотекарния кредитор от сумата, получена от публичната продан. В частната касационна жалба е направено предположението, че ако бъде предявен иск от „Е. 11“ Е. по реда на чл. 177, ал. 1 ЗЗД, то в случая производството би се развило между две свързани лица, без участието на банката, а процесът би бил симулативен, единствено целящ увреждане интересите на ипотекарния кредитор. Като допълнителен аргумент се излага, че в случая, дори да се приеме наличието на обезпечителна нужда, то моментът за налагане на обезпечителната мярка е неподходящ. Според частния касатор, ако се стигне до продажба на имотите и респективно постъпване на средства, които да са предмет на разпределение от ЧСИ, а ипотекарният длъжник на разполага с изпълнителен титул, за да се удовлетвори от тези средства, едва на този етап от изпълнителното производство обезпечителна мярка, състояща се в спиране на изпълнението, би могло да се приеме за подходяща.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по следните въпроси: „1. Следва ли при произнасяне по допускане на обезпечение на бъдещ иск съдът да установи налице ли е обезпечителна нужда, коя обезпечителна мярка се явява подходяща, своевременна и адекватна на тази нужда, на какви критерии следва да отговаря мярката и допустимо ли е да засяга правната сфера на трети добросъвестни лица; 2. Допустима и подходяща ли е обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ в полза на лице с право на иск по чл. 177 ЗЗД в хипотезата на насрочена публична продан на ипотекирани недвижими имоти, собственост на бъдещия ищец, при положение, че се засягат правата на трети лица-кредитори в изпълнителното производство“.

Касационен въпрос

Допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдението, че поставените въпроси са разрешени в противоречие със следните актове на ВКС: определение № 226 от 11.05.2018 г. по ч. т. д.№ 1156/2018 г. на ВКС, I т. о., ТК; определение № 516 от 30.07.2013 г. по ч. гр. д.№ 3999/2013 г. на ІV г. о., ВКС и определение № 165 от 03.04.2017 г. по ч. т. д. № 479/2017 г. на І т. о., ВКС.

Ответникът по частната касационна жалба – „Е. 11“ Е., [населено място] – оспорва същата и моли за недопускането й до касационно разглеждане, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 18.11.2019 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима.

Подадена е срещу въззивен акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 396, ал. 2 ГПК, изр. последно, и от лице, което е процесуално легитимирано да обжалва същия. Макар да не е страна по бъдещите искове, доколкото е взискател в спряното изпълнително дело, правната сфера на банката-частен касатор е засегната от допуснатата обезпечителна мярка, което обосновава съответно процесуалната й легитимация да обжалва определението за допускане на обезпечението съгласно задължителните указания по т. 6 от TP № 6/2013г. от 14.03.2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок, с оглед представените доказателства за датата на връчване на съобщението от ЧСИ за спиране на изпълнителното производство.

За да допусне исканото обезпечение, въззивният съд е приел за основателни доводите в молбата за обезпечаване на бъдещите искове, че за да се ползва от привилегията на чл. 177, ал. 1 ЗЗД, ипотекарният длъжник следва да се сдобие със съдебен осъдителен титул, правещ вземането му за подобрения ликвидно, изискуемо и подлежащо на принудително събиране. Изложил е мотиви, че собственикът на имота може да се снабди с такова изпълнително основание само по исков ред – чрез предявяването на иск по чл. 177, ал. 1 ЗЗД срещу длъжника. Допълнил е, че условие за допустимост на иска по чл. 177, ал. 1 ЗЗД е ипотекарният кредитор да е насочил изпълнението срещу ипотекирания имот. Според въззивния съд, малко вероятно е третото лице да проведе успешно иска си и да се снабди с изпълнителен титул преди имотът да бъде изнесен и продаден на публична продан. Съдът е подчертал, че в случая публичната продан вече се провежда, поради което съществува опасност, докато тече исковият процес, имотът да бъде продаден, а получената от него цена да бъде разпределена между взискателите по изпълнителното дело, без участието на собственика. С оглед на това Бургаски апелативен съд е приел, че за молителя „Е. 11“ Е. съществува нужда от обезпечение, като е счел, че исканата обезпечителна мярка е адекватна и необходима и изпълнителното производство, инициирано от ипотекарния кредитор, следва да се спре, при удостоверяване на внасянето на парична гаранция (чл. 390, ал. 4 ГПК), която е определил в размер на 5 500 лв.

Пред Бургаски апелативен съд са представени доказателства за предявяване на исковете, по които е допуснато обезпечение – искова молба вх. № 13510 от 29.08.2019 г. по описа на БАС.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по втория поставен въпрос. По отношение на този въпрос е осъществена както общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил изхода на конкретното дело, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед очевидното противоречие между обжалвания съдебен акт и цитираното от частния касатор определение № 226 от 11.05.2018 г. по ч. т .д. № 1156/2018 г. на ВКС, I т. о.

Мотиви

В посоченото определение, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, е застъпено становището, което се споделя напълно и от настоящия съдебен състав, че не е налице обезпечителен интерес за ипотекарния длъжник от спиране на тези действия по изпълнителното производство, които предхождат момента, в който възможността да се удовлетвори привилегировано за вземането си за подобренията (в качеството си на недлъжник и собственик на ипотекирания имот, върху който е насочено изпълнението), може да бъде реализирана. Приоритетно вземане за разноски по чл. 177, ал. 1 ЗЗД ипотекарният длъжник има само по отношение на получената цена от собствения му имот след проведената публична продан при насочено изпълнение върху имота му за събиране задълженията на длъжника. Следователно, самият ипотекарен длъжник (при добросъвестност и отсъствие на намерение за злоупотреба с право) има интерес от провеждането на публичната продан, защото правото му по чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД на предпочтително удовлетворяване може да бъде упражнено само по отношение на реализираната от продажбата на имота му за чуждото обезпечено задължение цена – чл. 177, ал. 1 ЗЗД.

Носителят на приоритетното вземане по чл. 177, ал. 1 ЗЗД за разноски за имота няма обезпечителен интерес от спиране на изпълнителните действия преди разпределението, защото неговият интерес е да участва в разпределението на сумите по изпълнителното дело, тъй като именно при извършване на разпределението съдебният изпълнител е овластен да разгледа искането на третото лице, собственик на ипотекирания имот да участва в разпределението и да се удовлетвори преди ипотекарния кредитор.

По основателността

В конкретния случай по отношение на двата имота на ипотекарния длъжник, върху който е насочено изпълнението по изп. дело № 20188000400965 на ЧСИ И. Б., е била насрочена публична продан от 16.07.2019 г. до 16.08.2019 г., която е осуетена поради постановеното с обжалваното определение спиране на изпълнителното дело.

Поради това, подходяща, съобразена и адекватна със субективното материално право, което се защитава, с обезпечителната нужда при реализацията на възможността по чл. 177, ал. 1 ЗЗД, е обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“, т. е. мярката, поискана от молителя, но само във фазата на разпределението на сумата, получена от публичната продан на имота и до размер на сумите, предмет на бъдещите искове срещу длъжника по изпълнението.

С оглед изложеното, в частта, с която изпълнителното дело е спряно изцяло, а не само по отношение на изпълнителните действия, следващи провеждането на публичната продан и разпределението на получената от нея сума, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.

Диспозитив

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 287 от 15.08.2019 г. по ч. т. д. № 232/2019 г. на Бургаски апелативен съд.

ОТМЕНЯ определение № 287 от 15.08.2019 г. по ч. т. д.№ 232/2019 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнителните действия, провеждани по изпълнително дело № 20188000400965 на ЧСИ И. Б., с изключение на изпълнителните действия, изразяващи се в разпределение по реда на чл. 460 ГПК на сумата от 55 000 лв., която би се получила в резултат на публична продан на СОС с идентификатор № 81178.8.151.16.10 и на СОС с идентификатор № 81178.8.151.16.12, върху които е насочено принудителното изпълнение, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Е. 11“ Е. за допускане на обезпечение на осъдителни искове срещу „А.“ О. за общата сума от 55 000 лв. чрез спиране на всички изпълнителни действия, провеждани по изпълнително дело № 20188000400965 на ЧСИ И. Б. извън изпълнителните действия, изразяващи се в разпределение по реда на чл. 460 ГПК на цената, която би се получила в резултат на публична продан на СОС с идентификатор № 81178.8.151.16.10 и на СОС с идентификатор № 81178.8.151.16.12, върху които е насочено принудителното изпълнение, до размер на сумата 55 000 лв.

ПОТВЪРЖДАВА същото определение в останалата обжалвана част.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми