Определение №748/21.10.2019 по дело №2383/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
0 Shares

Анотация

Въпрос

Какъв е подходът на въззивния съд при изпълнение на задължението да даде правната квалификация на иска за прогласяване на договора за нищожен и да го разгледа съответно на твърденията и петитума в исковата молба?


Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закритото заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:
Веска Райчева

Членове:
Мими Фурнаджиева, Геника Михайлова

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2383 по описа за 2019 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Обжалвано е решение № 42/ 12.02.2019 г. по гр.д. № 1461/ 2018 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 938/ 21.08.2018 г. по гр.д. № 4785/ 2016 г. на Старозагорски районен съд.

Решението се обжалва от Е. Г. Е. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) по процесуално-правните въпроси: 1. Какъв е подходът на въззивния съд при изпълнение на задължението да даде правната квалификация на иска за прогласяване на договора за нищожен и да го разгледа съответно на твърденията и петитума в исковата молба? 2. Какво е необходимото съдържание на мотивите на въззивното решение по правния спор? 3. Задължена ли е въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения на страните и събраните по делото доказателства и да направи собствени констатации за фактическата обстановка и да формира собствени правни изводи? Касаторът повдига и материално-правния въпрос: Може ли съдът да уважи предявения иск по чл. 33 ЗС, когато с договор за дарение е отчуждена идеална част на дарителя в съсобствен имот в полза на трето лице, а впоследствие останалите идеални части дарителят е прехвърлил с договор за покупко-продажба на същото лице, без да предложи на първоначалните съсобственици да изкупи идеалните части, съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, с т. 19 от ТР № 1/ 04.01.2000 г. по гр.д. № 1/ 2000 г. ОСГК на ВКС и с ТР № 5/ 28.11.2012 г. по тълк.д. № 5/ 2012 г. ОСГК на ВКС. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение (въззивният съд не е разгледал иска за нищожност според твърденията и петитума на исковата молба), необосновано е и нарушен материалният закон (чл. 33 ЗС). Претендира разноските по делото.

Ответниците Д. Д. Е. и „БГ Конструкт“ ООД, ответници и по касация, възразяват, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендират разноските пред настоящата инстанция.

Мотиви

Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че жалбата е с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по гражданско дело с цена на исковете над 5 000 лв. Касатор е ищецът, а с исковете са отхвърлени. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, а решението следва да се допусне до касационен контрол, макар и само по първия процесуално-правен въпрос. Съображенията са следните:

В исковата молба са изложени следните твърдения: 1) през 1974 г. преди брака с ответника Д. Д. Е. ищецът Е. Г. Е. е придобил имот в [населено място] (жилище и идеални части от дворно място); 2) през 1986 г. след брака е дарил 1/ 2 ид. части от имота на съпруга; 3) през 2014 г. бракът е прекратен с развод; 4) след развода ползването на имота (на семейното жилище) е предоставено на ищеца срещу месечен наем 165.00 лв. за идеалните части на съпруга; 4) на 31.05.2016 г. ищецът е поканил надареният бивш съпруг да му дава издръжка, от която се нуждае; 5) бившият съпруг не я предоставя, а с договор по н.а./ №/ от /дата/ за дарение на 1/ 10 ид. части и с договор по н.а. /№ / от /дата / за покупко-продажба на останалите 9/ 10 ид. части срещу цена 48 000 лв. се разпорежда с идеалните си части в полза на ответника „БГ Конструкт“ ООД и 6) „БГ Конструкт“ ООД е търговско дружество, а законът не допуска да придобива имущество на безвъзмездно основание. Ищецът е обобщил, че договорът за дарение ответниците са сключили, само за да възпрепятстват правото му да изкупи имота, съгласно чл. 33 ЗС, а тази тяхна обща воля, различна от изразената в договора за дарение, се установява и според начина на плащане на цената по покупко-продажбата. Поискал е съдът да прогласи договора за дарение за нищожен поради заобикаляне на закона, липса на основание и привиден, прикриващ покупко-продажба, а да признае правото му да изкупи идеалните части, с които бившият съпруг се е разпоредил в нарушение на чл. 33 ЗС.

Въззивният съд е приел, че при тези твърдения ищецът е заявил четири различни основания за нищожност на договора за дарение по н.а./№/ от /дата/ и е сезиран с четири кумулативно обективно съединени иска. Квалиифицирал ги е, както следва: по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД – противоречие с чл. 33 ЗС, която според твърденията на ищеца била императивна материална норма; по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД – поради заобикаляне на чл. 33 ЗС от сключените в един ден, пред един нотариус и в два нотариални акта с поредни номера, договор за дарение на 1/ 10 ид. части и за покупко-продажба на останалите 9/ 10 ид. части от имота; по чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД – липса на основание (кауза), произтичащо и от правосубектността на „БГ Конструкт“ ООД на търговско дружество и по чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. пето ЗЗД – привиден договор, прикриващ покупко-продажба. Въззивният съд е групирал установените факти. По групи, а не обсъждайки цялата фактическа обстановка, е направил правните си изводи и по начина, по който е намерил, че ищецът е обосновал различните заявени основания за нищожност на договора по н.а. № 85/ 23.08.2016 г. Така въззивният съд достига до извода, че предявените искове са неоснователни, включително и конститутивния по чл. 33 ЗС.

Касационен въпрос

При този подход на въззивния съд, обсъден във връзка с твърденията и петитума на исковата молба, по която е образувано делото, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че първият повдигнат процесуално-правен въпрос обуславя решението. Начинът, по който въззивният съд го е разрешил, противоречи на подхода, по който следва да процедира съда по иск за нищожност на договора. Този подход е установен в решение № 97/ 08.02.2013 г. по гр.д. № 196/ 2011 г. на ВКС, I-во ТО, решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/ 2014 г. на ВКС, IV-то ГО, решение № 199/ 12.07.2016 г. по гр.д. № 583/ 2016 г. на ВКС, IV-то ГО и много други. Въззивният съд е решил въпроса и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че ищецът има задължение да изложи обстоятелствата, на които основава иска, а задължение на съда е да го квалифицира и разгледа според обстоятелствата и петитума на исковата молба (решение № 388/ 02.12.2013 г. по гр.д. № 1030/ 2012 г. на ВКС, IV-то ГО, решение № 226/ 08.12.2016 г. по гр.д. № 1349/ 2016 г. на ВКС, III-то ГО и много други). По първия процесуално-правен въпрос са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол.

Другите повдигнати въпроси са обусловени от първия, а следва да се съобрази, че материално-правният е от значение за иска по чл. 33 ЗС. Искът по чл. 33 ЗС е евентуален – под положителното процесуално условие, основателност на този за нищожността на договора за дарение. Следователно по всички останали въпроси настоящият състав ще се произнесе в решението при разглеждане на заявените касационни основания.

Диспозитив

При тези мотиви, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 42/ 12.02.2019 г. по гр.д. № 1461/ 2018 г. на Старозагорския окръжен съд.

УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от връчване на съобщението да представи документ за внесена в полза на ВКС държавна такса 205.63 лв.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за връщане на касационната жалба в зависимост от (не)изпълнението на указанията.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 1 / 2000 г. от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. Докладчик: съдия Благовест Пунев По въпроси на въззивното производство по граждански дела съгласно ГПК /отм./
Тълкувателно решение № 5/2012 от 28.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г. Докладчик: съдия Мими Фурнаджиева Налице ли е заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД, когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС?
Решение № 97 от 08.02.2013 г. по търг. д. № 196/2011 г. Докладчик: съдия Тотка Калчева Ако ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на кумулативност, съдът дължи ли произнасяне по всеки един от исковете или е допустимо да разгледа същите при условията на евентуалност и да се произнесе само по част от исковете?
Допустимо ли е предявяването на искове за прогласяване на нищожност на дадена правна сделка на различни правни основания при условията на кумулативност?

Решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252 / 2014 г. Докладчик: съдия Борислав Белазелков За допустимостта на решението, с което се признават правните последици на факти, които не се твърдят в исковата молба; за възможността да бъдат съединени искове за нищожност и унищожаване на сделка и за последващо съединяване на иск за нищожност поради липса на форма; за материалната доказателствена сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ; за доказателствената сила на изявленията на страните в други производства и начина на доказването им, за началото на давностния срок за предявяване на исковете за унищожение и за възможността правнолевантен факт да бъде доказан главно чрез изключването на възможностите да са се осъществили други факти, както и по материалноправните въпроси: невярната представа за кои елементи на сделката влиза във фактическия състав на измамата и за разликата между липсата на съгласие и абсолютната симулация.
Решение № 199 от 12.07.2016 г. по гр. д. № 583 / 2016 г. Докладчик: съдия Светла Цачева Каква е поредността, в която следва да бъдат разгледани евентуално съединени искове за недействителност на сделка, съответно дължи ли съдът произнасяне по исковете за недействителност на договора според естеството на материалното право ?
Решение № 388 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г. Докладчик: съдия Албена Бонева Дали съдът може да разгледа иска, като го квалифицира по различен начин от ищеца и какви неимуществени права, блага или правнозащитими интереси подлежат на обезщетяване по чл. 2 ЗОДОВ, как и с какви доказателствени средства се доказват неимуществените вреди от повдигане на незаконно обвинение?
Решение № 226 от 08.12.2016 г. по гр. д. № 1349 / 2016 г. Докладчик: съдия Ерик Василев Относно задължението на съда да определи правната квалификация на предявения главен иск при твърдения, че действителните отношения между страните по договора са правото на строеж, предмет на договора, да служи като обезпечение на заемно задължение към ответника, както и за допустимостта на гласните доказателства за установяване нищожността на сделка, която заобикаля закона на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите