Решение №74/23.06.2021 по дело №4150/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 73 ЗЧСИ
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Друго

Анотация

Въпрос

Производството е по реда на чл. 73 ЗЧСИ, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:
Василка Илиева, Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 4150 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.73 ЗЧСИ.

История на спора

Образувано е по жалба, подадена от частен съдебен изпълнител К. А., чрез адв. Г. А. и по жалба на Министъра на правосъдието, чрез юрисконсулт В. Д. против решение от 27.08.2020 г. по д.д.№ 31/2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, с което на частен съдебен изпълнител А., рег. № ***, район на действие Окръжен съд Хасково, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ са наложени наказания, както следва: 1/ „глоба“ в размер 5000 лв. - за нарушение на чл.495 ГПК, като не е извършил разпределение по реда на чл.460 ГПК и сл.; 2/ „глоба“ в размер 5000 лв. – за нарушение по арг. от чл.458 ГПК и чл. 484, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл.136, ал.1 ЗЗД, и с което са отхвърлени исканията на Министъра на правосъдието и на Съвета на Камарата на КЧСИ за налагане на дисциплинарни наказания за твърдени нарушения на чл.459 ГПК и на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради липса на дисциплинарни нарушения.

Частен съдебен изпълнител А. обжалва решението в частта, с която са й наложени на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ две наказания „глоба“ в размер 5000 лв. Поддържа, че в тази част решението противоречи на закона и е постановено при явна несправедливост на наложените наказания. Твърди се, че от данните по изпълнителното дело е видно, че в случая не е била налице първата предпоставка за съставяне на разпределение по смисъла на чл.460 ГПК, тъй като липсва събрана в резултат на изпълнението сума, която да подлежи на разпределение между „всички взискатели“. Събраната в хода на изпълнителното производство парична сума, чрез компенсация по реда на чл.461 ГПК, е пълната стойност, която представлява продажната цена на продадените ипотекирани и заложени вещи, като тази сума не е достатъчна да удовлетвори пълното вземане по изпълнителния титул на взискателя-купувач и привилегирован кредитор и никаква част от вземанията на присъединените взискатели, чиито вземания не са привилегировани в ред по-висок от този по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД. При отсъствието на заявен публичен държавен дълг и отсъстващ публичен общински дълг /незаявен и неидентифицируем/, съдебният изпълнител не е имал задължение да прави разпределение. На следващо място се твърди, че правното действие на компенсационното изявление на купувача произвежда материалноправни последици независимо от процесуалното поведение, вкл. възможни опущения на съдебния изпълнител, винаги и най-малкото до размера на онова, което би му било разпределено по реда на чл.461 ГПК /при възможна конкуренция между взискатели/, съответно което би следвало да получи при отсъствие на разпределение. Осъществяването на компенсацията и последиците от нея не могат да бъдат вменени във вина на ЧСИ и не могат да бъдат дисциплинарна простъпка и основание за налагане на дисциплинарно наказание. Поддържа се, че не са налице ограниченията на чл.495 ГПК, поради което не би могло обективно ЧСИ да наруши задълженията си във връзка със съставянето на постановление за възлагане. По отношение на второто наложено дисциплинарно наказание, жалбоподателят твърди, че дисциплинарният състав се е позовал на погрешно разширително и поправително тълкуване на чл.458 ГПК вр. чл.484 ГПК. Общините са юридически лица, различни от държавата и поради това те нямат качеството на годен за присъединяване по право взискател в изпълнителното производство и не могат да се ползват от облекчения режим на присъединяване по реда на чл.458 ГПК, изр. посл., допустим само за държавата, поради което съдебният изпълнител не е имал задължение към

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари