*****ение №****/**.**.20** по дело №******/20**


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
    • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
    • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

    Анотация

    Въпрос

    Относно предпоставките за допустимост на иска по чл. 288, ал. 11 КЗ /отм./ срещу Гаранционния фонд в хипотеза на несъгласие с размера на обезщетението и дали за допустимостта на този иск е от значение в какъв /неудовлетворен/ размер е била заявена претенцията за доброволно плащане пред фонда.

    Отговор
    За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ:
    БОЯН БАЛЕВСКИ, ПЕТЯ ХОРОЗОВА

    при участието на секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № ******/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид:

    Производството е по реда на чл.290 ГПК.

    История на спора

    Образувано е по касационна жалба на Й. Г. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № ****** г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ТО, 1-ви състав. Решението се обжалва в частта, с която въззивният съд е обезсилил решение № ****** г. по описа на Старозагорския окръжен съд в частта, с която ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е осъден да заплати на касатора – ищец обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до присъдените 80 000 лв., причинени му при ПТП на 16.08.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 29.03.2018 г.; и е прекратил производството по делото в тази част като недопустимо, като с оглед изхода на спора е пререшил и въпроса за дължимите такси и разноски.

    Касационен въпрос

    Касационно обжалване на решението в посочената част е допуснато с определение № 138 от 15.03.2022 г. при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса относно предпоставките за допустимост на иска по чл. 288, ал. 11 КЗ /отм./ срещу Гаранционния фонд в хипотеза на несъгласие с размера на обезщетението и дали за допустимостта на този иск е от значение в какъв /неудовлетворен/ размер е била заявена претенцията за доброволно плащане пред фонда.

    Мотиви

    В касационната жалба се сочи, че решението в обжалваната му част е необосновано и незаконосъобразно – постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се решаващият извод на съда за неспазена процедура по предявяване на претенция за плащане пред Гаранционния фонд, като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост. Твърди се, че в нарушение на чл. 288, ал. 11 КЗ /отм./ съдът е отдал правно значение на размера на претенцията, заявен от увреденото лице. По подробно ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове


    Свързани съдебни актове

    Препраща към

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирано в

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирани норми и термини

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари