Определение №727/01.11.2019 по дело №1829/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
49 Shares

Анотация

Въпрос

Относно началният момент на давността за възникналото в полза на държавата вземане за възстановяване на разходи в резултат на наложена финансова корекция във връзка с установена нередност при определяне на изпълнител от бенефициент на на Оперативна програма „Административен капацитет“.


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА, МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря ……., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1829 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу решение №.57/15.02.19 по г.д.№.553/18 на ОС София – с което е потвърдено решение №.46/27.04.18 по г.д.№.516/16 на РС Пирдоп за отхвърляне на предявения от касатора иск за признаване за установено, че ответникът му дължи 14083,18лв. главница и 1932,57лв. лихви по договор за безвъзмездна финансова помощ.

Ответната страна Народно читалище „Х.Н.Д.Палавеев-1869“, [населено място], оспорва жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

Мотиви

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е намерил, че искът на касатора, макар и основателен, е погасен по давност. За да достигне до този извод е приел, че на 27.08.08г. между Министерството на държавната администрация и административната реформа в качеството му на управляващ орган на Оперативна програма „Административен капацитет“ /ОУ на ОПАК/ и ответника като бенефициент е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект “Граждански парламент-модел за одобряване организацията на работа, контрол и мониторинг при превенция на корупцията и повишаване на отчетността на общинската администрация „Копривщица“”, по силата на който ОУ на ОПАК се задължава да отпусне безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проекта на бенефициента, а последният – да го изпълни при спазване изискванията на договора.

В рамките на проекта ответникът е провел процедура за избор на изпълнител за извършване на услуга „Предпечат, печат и доставка на рекламно-информационни материали и бюлетини“, в резултат на което е сключил договор за услуга с определения изпълнител на стойност 39783лв. без ДДС.

Съдът е приел, че процедурата е била проведена в нарушение на законовите изисквания /извършено е договаряне по чл.12 ал.1 т.2 б.“а“ ПМС №.55/12.03.07 (пряко договаряне) вместо при условията на НВМОП/отм./ чл.1 ал.2 т.3 /ред.ДВ 53/06/ посредством възлагане на малка обществена поръчка чрез открит конкурс съгласно чл.3 ал.2 НВМОП, доколкото не са били налице условията на чл.55 ал.1 НВМОП за възлагане на поръчката чрез договаряне с покана/ – което съставлява „нередност“ по смисъла на чл.15.1. от Общите условия към процесния договор /“нередност“ е налице при всяко нарушение на общностното право, произтичащо от действие или бездействие на стопанския субект, което има или би имало като последица нанасяне на вреди на общия бюджет на ЕС, като отчете неоправдан разход в общия бюджет – чл.2 пар.7 от Регламент/ЕО/№.1083/06 на Съвета за определяне на общи разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд/ и е основание за налагане на финансови корекции на договора съобразно приетата с ПМС 134/10 методология.

Доколкото налагането на финансови корекции не е обусловено от реално настъпване на вреди, съдът е намерил за неоснователен доводът на ответника за недължимост на сумата поради липса на финансови последици от нарушението. При това положение е приел, че за държавата е възникнало вземане срещу ответника за възстановяване на разходи в резултат на наложена финансова корекция във връзка с установена нередност при определяне на изпълнител на цитираната по-горе услуга. То, обаче, е намерено за погасено по давност. Посочено е, че приложима е общата 5-годишна такава /чл.110 ЗЗД/, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл.114 ЗЗД/. Предвид естеството на вземането, произтичащо от увреждане в резултат на неправомерни действия, то е възникнало с установяването на нарушението – от който момент е започнала да тече и погасителната давност /чл. 114, ал. 3 ЗЗД/.

В случая нарушението е установено на 14.02.11-когато е съставен доклада на АДФИ относно изпълнението на проекта, в който е констатирано извършеното нарушение във връзка с определянето на изпълнителя на услугата. С последващия акт на УО на ОПАК, с който е наложена финансовата корекция, се определя финансовото изражение на установената нередност–т.е. конкретизира се вече възникналото в резултат на нарушението вземане, а не се поражда; няма правопораждащ вземането ефект и съставеният акт за установяване на частно държавно вземане /той само констатира възникналото вземане на държавата и представлява документ по чл. 417, т. 7 ГПК, въз основа на който може да се поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение – но не е източник на това вземане/. От момента на установяването на нарушението /14.02.11г./ до подаването на заявлението по чл.417 ГПК /7.04.16г./ 5-годишният давностен срок вече е бил изтекъл и не са установени обстоятелства, които да водят до спирането или прекъсването му.

Предвид изложеното предявеният иск за установяване съществуване на главното вземане – представляващо стойността на наложената финансова корекция по процесния договор, е неоснователен като погасен по давност; такъв е и искът по отношение на акцесорното вземане за лихва.

Касационен въпрос

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1 ГПК, т.1 и т.3, като във връзка с първото основание се позовава на противоречие с практиката на ВКС /реш.№.103/8.10.09 по т.д.№.68/09, І ТО, реш.№.116/3.10.11 по т.д.№.868/ 10, І ТО/, а относно второто формулира въпрос във връзка с началния момент на давността.

Настоящият състав намира, че във връзка с последния са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, и следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение.

На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 320,32лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Диспозитив

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.57/15.02.19 по г.д.№.553/18 на ОС София.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 320,32лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнение, за прекратяването му.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Решение № 103 от 08.10.2009 г. по търг. д. № 68/2009 г. Докладчик: съдия Таня Райковска Относно неподписаните от страните приложения към договор за приватизация, определящи задълженията за инвестиции по видове и години, и задълженията за трудова заетост по години, съставляват ли част от договора. След като по-голямата част от оборота и печалбата на дружеството били свързани с бившата Република Ю. , където през процесния период имало война, то това съставлява ли непредвидено събитие, с оглед твърдението на страната за пълно освобождаване от отговорност по приватизационния договор? Относно правилното прилагане на чл. 107, ал. 2 ГПК предвид представен болничен лист за представляващия дружеството и оттегляне пълномощията на адв. Г, което довело до невъзможност за ангажиране на защита пред въззивния съд, но не мотивирало същия да отложи съдебното заседание.
Решение № 116 от 03.10.2011 г. по търг. д. № 868/2010 г. Докладчик: съдия Никола Хитров Относно началото на давностния срок при вземането за неустойка, когато в договорът-чл. 40, ал. 1, е посочено, че същата се дължи след покана, съдът се е произнесъл в противоречие с Р № 103/8.10.2009 г. по т.д. № 68/2009 г. на I т.о..

Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите