Решение №72/13.05.2021 по дело №52/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 72

    Гр.София, 13.05.2021 г.

    В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

    Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април, 2021 година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

    ПЕТЯ КОЛЕВА

    При участието на секретаря ИВАНОВА

    В присъствието на прокурора ГЕБРЕВ

    Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.52/21 г.

    и за да се произнесе, взе предвид следното:

    С присъда, постановена на 18.12.19 г.от ОС-Монтана /МОС/ по Н.Д.17/19 г., подсъдимият З. Д. С. е признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления по чл.115 НК и чл.115 вр.чл.18,ал.1 НК и вр. чл.54 НК са му наложени наказания лишаване от свобода съответно от тринадесет и десет години. На основание чл.23,ал.1 НК е определено за общо изтърпяване по-тежкото измежду двете наказания, а именно- тринадесет години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим. Подсъдимият е осъден да заплати на конституираните граждански ищци Р. Р. сумата от 5 000 лв., Х. И., Д. И. и В. И.- по 70 000 лв. и на Д. Я.-100 000 лв.- обезщетения за неимуществени вреди, като в останалата част до пълните претендирани размери предявените граждански искове са отхвърлени.

    С решение №233/14.10.20 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 5 състав, по В.Н.Д.742/20 г., присъдата е изменена и на основание чл.24 НК така определеното за изтърпяване общо наказание лишаване от свобода за срок от тринадесет години е увеличено с две години. В останалата част съдебният акт на МОС е потвърден.

    Срещу решението е постъпила жалба от подсъдимия чрез неговия защитник, в която са развити трите касационни основания по чл.348,ал.1 НК. Иска се или отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или изменение на същия с отмяна на приложението на чл.24 НК и определяне на дължимите наказания при условията на чл.55 НК. Липсва каквото и да е съображение по отношение на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.

    В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата и исканията по нея.

    Частните обвинители и граждански ищци Х. И., Д. И., Д. Я. и В. И., както и техният повереник, молят решението да бъде оставено в сила.

    Същото е становището на представителя на ВКП.

    Частният обвинител и граждански ищец Р. Р., редовно призован, не се явява.

    Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изразените в нея съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:

    Макар и първоначалният прочит на атакуваното решение да би могъл да наведе на извод, че то е изготвено в съобразие с нормата на чл.339 НПК /както твърдят прокурорът от ВКП и повереникът на частните обвинители и граждански ищци/, внимателният разбор на всички възведени по въззивната жалба на подсъдимия и допълнението към нея доводи срещу приети обстоятелства от МОС по първостепенната присъда, установява липса на отговор на част от тях в контролирания съдебен акт. В тази връзка има ясно отразени оплаквания в сезиращия настоящата инстанция касационен документ. Обосновава се категорично мнение за неспазване разпоредбата на чл.339,ал.2 НПК. И това е така, тъй като по решаващи аргументи в доказателствен, а оттам и във фактологически и правен план, изложени от защитата, САС не само не е дал нарочен отговор, но не присъства и такъв, който може да бъде изведен от общия контекст на мотивировката.

    За да бъде разбрана тезата на ВКС, е нужно да се направи преглед в обобщен вид на лансираните съображения на подсъдимия и неговия защитник, обуславящи недоволството им от мотивите към първоинстанционната присъда. Те касаят от една страна преценката на разнопосочната информация, извлечена от гласните източници, която наред с останалите доказателствени материали е довела до приемането на определена оспорвана от защитата фактология по престъпната деятелност. От друга страна се твърди, че доказателственото необезпечаване на възприетата от МОС позиция по установени фактически положения е повлияло и върху неправилното приложение на материалния закон по начина, по който касаторът е признат за виновен и осъден.

    Въззивната инстанция

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари