Определение №717/04.12.2019 по дело №1668/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

При спор между сънаследници относно наследени поименни акции, когато спорът не касае качеството им на наследници и размера на дяловете, а начина на упражняване на правата върху акциите /дали по силата на наследяването акциите са придобити от наследниците в съсобственост и правата върху тях се упражняват заедно или всеки от наследниците е придобил в индивидуална собственост реален брой акции, съответстващ на полагащия му се наследствен дял/, допустимо ли е предявяване на установителни искове за разрешаване на този спор против сънаследниците, съединен с иск за защита на членствени права, предявен против дружеството?

Отговор

Правен интерес от иск между сънаследници относно наследени поименни акции, ако спорът не касае качеството им на наследници или размера на дяловете, а упражняването на правата върху акциите, е налице. Налице е правен интерес от разрешаване на спор между сънаследници относно начина на упражняване на правата върху наследените акции – дали те се упражняват съвместно от всички наследници или всеки от тях може да оперира самостоятелно с полагащия му се според наследствената квота брой акции. Изложени са съображения, че този спор е вид спор за наследство по смисъла на чл.110, ал.1 ГПК и предявяването на иск по чл.71 ТЗ от част от наследниците против дружеството не лишава от интерес иска за упражняване правата върху акциите между сънаследниците, а двата иска би следвало да се разглеждат съвместно, като по този начин би била осигурена цялостна защита на правата на ищците.

При спор за установяване коя е насрещната страна по членственото правоотношение с акционерно дружество, предпоставено от собствеността върху акциите, за ищеца е налице интерес от разрешаване на този спор с участието на всички спорещи страни – лицата, които претендират собственост върху едни и същи акции, и самото търговско дружество. Това разрешение следва да намери приложение и в случай, че е налице спор между сънаследници относно начина на упражняване на правата върху придобитите от тях по наследяване права върху акции от капитала на акционерно дружество – дали по силата на наследяването акциите са придобити от наследниците в съсобственост и правата върху тях се упражняват заедно или всеки от наследниците е придобил в индивидуална собственост реален брой акции, съответстващ на полагащия му се наследствен дял. При наличие на такъв спор, за ищеца е налице интерес от предявяване на иск против останалите сънаследници за установяване на действителното съдържание на правата му и начина, по който следва да се упражняват, и на иск против дружеството за защита на членствените му права, като ги съедини за разглеждане в едно производство. Макар и основани на едни и същи фактически твърдения, тези искове са с различна правна квалификация, като исковете против сънаследниците са установителни искове по чл.124 ГПК, а искът против дружеството е иск по чл.71 ТЗ. Разрешаването на спора между сънаследниците относно начина на упражняване на правата върху придобитите по наследяване акции от капитала на дружеството е от значение за иска за защита на членствените права на ищеца, поради което съединяването на тези искове за разглеждането им в едно производство предоставя защита в пълен обем на оспорените права на ищеца по отношение на лицата, оспорващи тези права.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКА НЕДКОВА, АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1668 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

История на спора

Образувано е по частна касационна жалба на Аена П. Д. в качеството й на законен представител на малолетните Б. Б. Н., Пресиана Б. Н. и Б. Б. Н., срещу определение № 196 от 22.03.2019г. по ч.в.т.д. № 103/2019г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 282 от 05.11.2018г. по т.д. № 104/2017г. на ОС – Шумен за прекратяване на производството по делото по отношение на ответниците – физически лица: Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н..

Частните жалбоподатели излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради необсъждане на твърденията им, че против ответниците – физически лица са предявени не искове по чл.71 ТЗ, а искове на различно правно основание. Поддържат, че според твърденията в исковата молба с предявените против тези ответници искове се цели разрешаване на спор между наследници, заедно с предявения иск по чл.71 ТЗ за защита на членствени права, предявен против дружеството, тъй като единствено по този начин би се стигнало до безпротиворечиво разрешаване на спорове, произтичащи от един и същи юридически факт – наследяването, и по отношение на един и същи обект – наследените налични акции. Поради това считат, че с оглед различните правни основания на предявените искове легитимацията на страните по тези искове следва да се преценява самостоятелно.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частните жалбоподатели правят искане за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, т.1 и т.3, като сочат следните процесуалноправни въпроси:

1. Когато срещу двама ответници са предявени два иска на различни основания, но с идентичен петитум, грешка в правната квалификация ли представлява произнасянето и по двата иска, но само на едно от основанията, и до какъв порок на решението/определението води такова произнасяне?

Частните жалбоподатели твърдят, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него липсва формирана съдебна практика, а са налице множество хипотези, в които биха могли да бъдат предявени искове срещу различни лица.

2. Възможно ли е да съществува спор между сънаследници относно наследени поименни акции, ако спорът не касае качеството им на наследници и размера на дяловете, а упражняването на правата върху акциите?

Частните жалбоподатели поддържат, че по поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение № 1 от 03.01.2019г. по ч.гр.д. № 4692/2018г. на ВКС, постановено по идентичен спор.

Ответниците Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н. не представят отговор на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второотделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд е приел, че производството е образувано по предявени от Б. Б. Н., Пресиана Б. Н. и Б. Б. Н. против „Тетрахиб“ АД, Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н. искове за признаване за установено по отношение на ответниците, че всяка една от малолетните ищци като наследница на Б. Н. притежава по 6 909 бр. акции от капитала на „Тетрахиб” АД. Позовал се е на постановеното по делото определение на Варненски апелативен съд за отмяна на предходното определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производство по чл.110 ГПК, с което е прието, че за ищците лисва правен интерес от такъв иск, но с оглед въведения предмет на делото предявеният иск е по чл.71 ТЗ за защита на твърдяното право на членство на ищците в ответното дружество, изразяващо се в притежание на всяка от тях на по 6 909 бр. акции от капитала на дружеството. Посочил е, че при иск по чл.71 ТЗ пасивно легитимирано е единствено съответното търговско дружество. Поради това въззивният съд е счел за правилен извода за липса на пасивна легитимация на ответниците – физически лица и за недопустимост на предявения против тях иск.

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 – т. 3. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Касационен въпрос

Поставените от частните жалбоподатели два процесуалноправни въпроса следва с оглед изложените доводи да бъдат уточнени по следния начин: При спор между сънаследници относно наследени поименни акции, когато спорът не касае качеството им на наследници и размера на дяловете, а начина на упражняване на правата върху акциите /дали по силата на наследяването акциите са придобити от наследниците в съсобственост и правата върху тях се упражняват заедно или всеки от наследниците е придобил в индивидуална собственост реален брой акции, съответстващ на полагащия му се наследствен дял/, допустимо ли е предявяване на установителни искове за разрешаване на този спор против сънаследниците, съединен с иск за защита на членствени права, предявен против дружеството? Така уточненият въпрос е релевентен, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По него е формирана практика на ВКС – посоченото от частните жалбоподатели определение № 1 от 03.01.2019г. по ч.гр.д. № 4692/2018г. на ВКС, ГК, II г.о., от което въззивният съд се е отклонил. Поради това е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Мотиви

По въпроса за наличието на правен интерес от иск между сънаследници относно наследени поименни акции, ако спорът не касае качеството им на наследници или размера на дяловете, а упражняването на правата върху акциите, в посоченото определение № 1 от 03.01.2019г. по ч.гр.д. № 4692/2018г. на ВКС, ГК, II г.о. е прието, че такъв правен интерес е налице. Посочено е, че е налице правен интерес от разрешаване на спор между сънаследници относно начина на упражняване на правата върху наследените акции – дали те се упражняват съвместно от всички наследници или всеки от тях може да оперира самостоятелно с полагащия му се според наследствената квота брой акции. Изложени са съображения, че този спор е вид спор за наследство по смисъла на чл.110, ал.1 ГПК и предявяването на иск по чл.71 ТЗ от част от наследниците против дружеството не лишава от интерес иска за упражняване правата върху акциите между сънаследниците, а двата иска би следвало да се разглеждат съвместно, като по този начин би била осигурена цялостна защита на правата на ищците.

Настоящият състав споделя и принципното разрешение, възприето в решение № 13 от 02.08.2018г. по т.д. № 1014/2017г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 257 от 11.04.2017г. по т.д. № 2745/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., че при спор за установяване коя е насрещната страна по членственото правоотношение с акционерно дружество, предпоставено от собствеността върху акциите, за ищеца е налице интерес от разрешаване на този спор с участието на всички спорещи страни – лицата, които претендират собственост върху едни и същи акции, и самото търговско дружество. Това разрешение следва да намери приложение и в случай, че е налице спор между сънаследници относно начина на упражняване на правата върху придобитите от тях по наследяване права върху акции от капитала на акционерно дружество – дали по силата на наследяването акциите са придобити от наследниците в съсобственост и правата върху тях се упражняват заедно или всеки от наследниците е придобил в индивидуална собственост реален брой акции, съответстващ на полагащия му се наследствен дял. При наличие на такъв спор, за ищеца е налице интерес от предявяване на иск против останалите сънаследници за установяване на действителното съдържание на правата му и начина, по който следва да се упражняват, и на иск против дружеството за защита на членствените му права, като ги съедини за разглеждане в едно производство. Макар и основани на едни и същи фактически твърдения, тези искове са с различна правна квалификация, като исковете против сънаследниците са установителни искове по чл.124 ГПК, а искът против дружеството е иск по чл.71 ТЗ. Разрешаването на спора между сънаследниците относно начина на упражняване на правата върху придобитите по наследяване акции от капитала на дружеството е от значение за иска за защита на членствените права на ищеца, поради което съединяването на тези искове за разглеждането им в едно производство предоставя защита в пълен обем на оспорените права на ищеца по отношение на лицата, оспорващи тези права.

По основателността

С оглед отговора на формулирания процесуалноправен въпрос обжалваното въззивно определение е неправилно. При съобразяване на изложените в исковата молба твърдения, изводът на въззивния съд, че е предявен единствено иск с правно основание чл.71 ТЗ, е неправилен. С исковата молба са предявени обективно и субективно съединени искове по чл.124 ГПК против Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н. и иск по чл.71 ТЗ против „Тетрахиб“ АД, при наличието на правен интерес за ищците от така предявените искове. Поради това изводът за недопустимост на предявените против ответниците-физически лица искове е неправилен.

По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното определение, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, следва да бъдат отменени и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Диспозитив

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 196 от 22.03.2019г. по ч.в.т.д. № 103/2019г. на Варненски апелативен съд.

ОТМЕНЯ определение № 196 от 22.03.2019г. по ч.в.т.д. № 103/2019г. на Варненски апелативен съд, както и потвърденото с него определение № 282 от 05.11.2018г. по т.д. № 104/2017г. на ОС – Шумен.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Шумен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми