Определение №714/27.10.2020 по дело №913/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

За дължимостта на обезщетение за вреди от деликт, вкл. при наслагване на вреди.


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА, МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря…., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.913 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на А. С. Б. срещу решение №.1017/13.02.19 по г.д.№.12752/16 на СГС, ГО, ІІ В състав – с което е потвърдено решение №.3499/30.03.16 по г.д.№.51259/14 на СРС, ГО, 34с, за отхвърляне на предявените от касатора главни искове с правно основание чл.226 КЗ /отм./ вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумите 20000лв. обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 7.01.13 ПТП и 3452,76лв. лихви за периода 7.01.13-18.09.14 и евентуалните такива с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за горните суми, със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна ЗАД“Армеец“ не взема становище; Т. Ж. К. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице и е процесуално допустима.

Мотиви

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че успешното провеждане на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на деликвента предполага установяването на две групи факти – наличие на застрахователно правоотношение между ответника в качеството му на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован, и кумулативното наличие на всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане /да е налице действие или бездействие, което материализира противоправно деяние, извършено от деликвента, същото да е извършено виновно, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите/, които в случая не са налице. Във връзка с фактическата страна на спора съдът е отразил, че по повод постъпила жалба на ищцата е образувана преписка, по която са съставени акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление /съгласно което на ответницата Т. К. е наложена глоба за това, че на 7.01.13 около 11,44ч. в [населено място], по [улица], управлява лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№.СА 1433 РС от [улица]и пред СУ „Климент Охридски“ при наличие на пешеходна пътека не пропуска и реализира ПТП с пресичащата пешеходка – нарушение на чл.119 ал.1 ЗДвП, като впоследствие напуска мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР – нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. б ЗДвП/; описал е показания на разпитани свидетели и заключения на съдебни експертизи /психологическа, техническа и две медицински/. От правна страна е намерил за неоснователни възраженията в жалбата относно изводите на първоинстанционния съд относно протокола за ПТП. Посочил е, че в случая той е издаден по-късно, а не след посещение на място, в него не е отразено, че се издава въз основа на запис от камери, а експертът по назначената съдебно-техническа експертиза е приел, че въз основа на записа не е възможно да се идентифицират заснетите лица поради ниското му качество на заснемане; заснетият автомобил с рег.№.СА 1433 РС наподобява по външни белези марка „Хонда“, модел „Сивик“, и е сходен със заснетите изображения на автомобила, участвал в ПТП с пешеходец, но не съществува кадър, който категорично да отразява удар между процесния автомобил и ищцата. От друга страна доводите във връзка с неправилна преценка на събраните свидетелски показания също са намерени за неоснователни. Отразено е, че първоинстанционният съд е изложил ясни мотиви защо не следва да се кредитират показанията на част от свидетелите, като неправилно се твърди, че те следва да се кредитират-тъй като вещото лице дава категорични заключения, че не са налице кадри, установяващи сблъсък. Съдът не е възприел и доводите за незаконосъобразност предвид кредитирането на заключението на вещите лица, изготвили медицинските експертизи. Отразил е, че липсва противоречие в показанията на всички експерти, а преценката на първоинстанционния съд е съобразена със задължението на съда-видно от експертизите, не може да се направи извод /разграничение/ между травмите, претендирани от второто /процесното/ произшествие и тези, които ищцата е получила при първото ПТП-доколкото е безспорно, че в кратък срок преди твърдяното ПТП тя е участвала в друг пътен инцидент, при който една от травмите е по главата. При тези обстоятелства е формиран извод за законосъобразност на атакуваното решение.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК /очевидна неправилност/ и чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпроси относно дължимостта на обезщетение за вреди от деликт, вкл. при наслагване на вреди, и със задължението на съда за служебно събиране на доказателства.

Касационен въпрос

Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по въпрос за дължимостта на обезщетение за вреди от деликт, вкл. при наслагване на вреди, като останалите въпроси ще бъдат взети предвид и обсъдени като касационни основания при разглеждане на жалбата по същество.

На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 469,06лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Диспозитив

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1017/13.02.19 по г.д.№.12752/16 на СГС, ГО, ІІ В състав.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 469,06лв. /четиристотин шестдесет и девет лева и шест стотинки/ и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми