Определение №714/21.12.2020 по дело №376/2020

Спорът е разрешен с Решение №58/13.05.2021 по дело №376/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, IV-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпроси

За тежестта за доказване при оспорване истинността на нотариално удостоверяване?

За задължението на въззивния съд да обсъди всички значими за делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи съображения кои от тях кредитира или не и защо?

Отговори

Спорът е разрешен с Решение №58/13.05.2021 по дело №376/2020


Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА, ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 376/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „Клеърмонт” АД, [населено място] срещу решение № 2487 от 13.11.2019 г. по в. т. д. № 2977/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, VІ-7 състав решение № 770 от 22.04.2019 г. по т. д. № 7640/2016 г., е уважен предявеният от „Фалоу“ ЕООД, [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите в същото дружество от 27.06.2016 г.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Изразено е несъгласие с извода за допустимост на предявения иск и по-конкретно – че същият е предявен в преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Според касатора, неправилността на този извод произтича от това, че: въззивният съд е игнорирал правилата за разпределение на доказателствената тежест, като е приел, че дружеството-ответник по иска следва да докаже истинността на нотариалното удостоверяване на препис от документ (протокола от ОС) по отношение на датата на представянето му; извършил е превратно тълкуване на заключението на експертизата, като е приел, че не е ясно дали отбелязаната дата в протокола от ОС е действителната; позовал се е на невъвеждане на процесното нотариално удостоверяване в Единната информационна система „Единство“ на Нотариалната камара, без да съобрази, че то не подлежи на такова въвеждане съгласно чл. 9а от Наредба № 32/97г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори; не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и по-конкретно не е изложил съображения защо не кредитира показанията на свидетеля М. Ч.. В касационната жалба е релевирано изрично оплакване и срещу извода на решаващия състав, че не е налице частична недопустимост на решението по отношение на решенията по т. 5 и т. 6 от дневния ред на процесното Общо събрание, която, според касатора се дължи на факта, че след вписване на промените в състав на СД, предмет на настоящото дело, вече е вписан нов състав на съвета.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидната му неправилност, аргументирана с оплакванията в касационната жалба, както и на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 и т. 3. Като значими за изхода на делото са поставени въпросите: „1. При оспорване на официален свидетелстващ документ кой носи тежестта да установи неговата неистинност в оспорената част; 2. Допустим ли е конститутивен иск за отмяна на решение на общо събрание по чл. 74 ТЗ, когато решението е подлежало на вписване и е било вписано, но впоследствие е вписано друго решение, така че е преустановено изцяло действието на предишното решение; 3. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички доказателства (в това число и гласните доказателства) по делото поотделно и в тяхната съвкупност, като извърши преценка и в мотивите на своето решение изложи доводи защо кредитира или не част от тях“.

По отношение на така поставените въпроси се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), съответно: решение № 29 от 28.06.2018 г. по т. д. № 1738/2017

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари