Определение №71/13.02.2020 по дело №2521/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на исковете факти, с излагане на правни изводи и изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил.


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛКА МАРЕВА, ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2521 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Ц. П. Ц. чрез пълномощника му адвокат З. Г. против решение от 4.04.2019 г., обявено в регистър по чл.235 ГПК на 8.04.2019 г., том 57, стр.115, № 98, постановено по гр.д. № 306 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Монтана, с което е потвърдено решение от 23.05.2018 г. по гр.д. № 2485/2016 г. на Районен съд-Монтана за отхвърляне на предявения от П. М. Ц., М. П. Ц. и Ц. П. Ц. против С. К. Д., Л. К. Д. и И. Г. И. иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследодателят на ищците Ц. М. К. е бил собственик на нива от 0.800 дка в местността „Г. рът“ и нива от 1.200 дка в местността „Б. дол“ в землището на [населено място].

С. К. Д., Л. К. Д. и И. Г. И. не са подали писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.

Ищецът М. П. Ц. счита касационната жалба за основателна.

Мотиви

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че спорът между страните е породен от това, че при проектиране на имотите, възстановени на ищците, върху картата те се покриват с имотите, възстановени на ответниците (удостоверение изх. № 893/27.07.2011 г. на ОСЗГ М.). Счел е, че от съществено значение за решаване на спора е да се установи, че наследодателят Ц. К. е притежавал спорните два имота към момента на образуване на ТКЗС и да бъдат те идентифицирани по местоположение и чрез границите им. Само при наличие на убедителни доказателства за местонахождението на притежаваните към миналия момент земеделски земи може да се направи извод, че по настоящем същите площи са възстановени на други лица. В тежест на ищците е да докажат, че възстановените на ответниците в стари реални граници имоти № ** с площ 0,551 дка и № ** с площ 0,5 дка, и двата в местността „П.“, са идентични по местоположение, граници и площ (изцяло или отчасти) със земеделските земи, притежавани от техния наследодател Ц. К. към момента на образуване на ТКЗС в [населено място] – нива в местността „Г. рът“ от 0,800 дка и нива в местността „Б. дол“ с площ 1,200 дка.

Съдът е приел за установено, че местностите „Г. рид“, „Б. дол“ и „П.“ са три различни местности, като първите две са съседни. Те не са били обединявани за целите на възстановяване на собствеността, нито пък се касае до различни имена на една и съща местност /заключенията на вещите лица Й. Т., Л. А. и М. Ч., както и в показанията на свидетеля А. П./. Ц. К. е притежавал по наследство нива в местността „Г. рът“ от 0,800 дка и нива в местността „Б. дол“ с площ 1,200 дка, както и други земеделски имоти в различни местности /емлячния регистър, партида № * от 1949 г. за непокритите земеделски имоти/. В документа обаче не са описани границите (съседите) на тези имоти. Границите не са установени и от показанията на ангажираните от ищците свидетели П. А. и Ц. М., които съдът е счел за откъслечни и противоречиви относно това дали двата имота имат обща граница и относно местонахождението на трите местности.

При така възприетата фактическа обстановка въззивният съд е изложил съображения, че за да се възстанови правото на собственост в реални граници, трябва на терена да се откриват топографски елементи като слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии на водни течения и водни площи, оврази, дерета и други подобни, при условие, че не е променено местоположението им след включването на земите в ТКЗС или в ДЗС (чл.18а от ППЗСПЗЗ). Именно по тези белези трябва да могат да се идентифицират исканите за възстановяване земи. Счел е, че по делото не са представени доказателства за съществуавнето на такива трайни маркери. Възстановяването в реални граници може да се осъществи и по данни от кадастрален, комасационен или частичен земеустройствен план от преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Могат да се използват също и стари геодезически снимки, аерофотоснимки, дешифровъчни фотокопия, ортофотопланове и скици на имоти, издадени от техническите служби на общината (чл.18б от ППЗСПЗЗ), но в за [населено място] липсва какъвто и да било картен и снимков материал от преди създаване на ТКЗС /в.л.А./. Въз основа на тези съображения съдът е направил извод, че е невъзможно да се идентифицират спорните два имота чрез точните им граници, от което следва, че е невъзможно да се установи дали имотите, притежавани от Ц. К. към момента на образуване на ТКЗС-С., се покриват с тези, възстановени на ответниците. Затова е неотносимо заключението на вещото лице Ч., тъй като разглежда ситуирането на място на имоти към настоящия момент, а релевантният момент е назад във времето, когато е извършвано обобществяване на земята в ТКЗС и ДЗС.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:

1) за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на исковете факти, с излагане на правни изводи и изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил.

2) следва ли да се признае за доказано правото по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за имоти, чиито граници не са посочени в заявлението за възстановяване, подадено до ПК, но които се установяват със свидетелски показания и приети заключения на вещи лица;

3) може ли описанието на спорните земеделски имоти към момента на обобществяването /по начин на трайно ползване, местност, площ, граници и съседи/ да съвпада с границите по действащата КВС, но местностите да се различават;

4) следва ли да се признае правото на собственост на Ц. М. К. към момента на образуване на ТКЗС върху прооцеснитге два имота при условие, че е налице различие в местностите към образуването на ТКЗС /от издадени удостоверения от ОСЗ е видно, че местностите са окрупнени – в масив 92 попадат имоти от местностите „Б. дол“, „П.“ и „Л.“ към момента на приемане на картата на съществуващите стари реални граници за землището на [населено място]; в масив 95 попадат имоти от местността „Г. рът“, като от приложената извадка от схема от статичен регистър е видно, че местността „Б. дол“ е съседна на местността „Г. рът“/;

5) следва ли да се вземе предвид припокриването на спорните площи с имотите на страните-ответници по спора

Въпроси от 2 до 5 не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като не съставляват правни въпроси по смисъл на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото отговорът им изисква преценка на доказателствения материал по делото и обосноваността на изводите на въззивния съд, каквато преценка не може да бъде извършвана в производството по чл.288 ГПК.

Касационен въпрос

Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия въпрос с цел преценка дали произнасянето на въззивния съд съответства на практиката на ВКС, на която се позовава касаторът по решение № 101 от 28.2016 г. по гр.д. № 853/2016 г. на II г.о., според която съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка,а когато някое от доказателствата се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това, като е длъжен да прецени всички правно релевантни факти,от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да обсъди всички доводи на страните които имат значение за решението по делото. Преценката за съответствието на въззивното решение с посочената практика на ВКС е обусловена от обстоятелството, че съдът е обсъдил само показанията на свидетелите П. А. и Ц. М., но не и другите разпитани по делото свидетели.

Диспозитив

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 4.04.2019 г., обявено в регистър по чл.235 ГПК на 8.04.2019 г., том *, стр.*, № *, постановено по гр.д. № 306 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Монтана.

Указва на Ц. П. Ц. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията или на съдията-докладчик при изтичане на срока.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Решение № 101 от 28.10.2016 г. по гр. д. № 853 / 2016 г. Докладчик: съдия Златка Русева Задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства,отнасящи се до правнозначимите за основателността на исковете факти,с излагане на правни изводи,със изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил?

Цитирани норми