Определение №709/23.11.2020 по дело №2502/2020

Спорът е разрешен с Решение №60213/22.10.2021 по дело №2502/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпроси

1/ Когато със сила на пресъдено нещо е установено, че за крайния снабдител не е възникнало и не е съществувало претендираното от него парично вземане какъв иск има право да предяви клиент за преустановяване на снабдяването с ел.енергия – по чл.92 ЗЗД или по чл.82 ЗЗД?

2/ Допустимо ли е съдът в мотивите си да пререши спор по влязло в сила решение между същите страни за факти, релевантни за спора? – съдът игнорирал обстоятелството, че по влязлото в сила решение фактурите за ел.енергия, издадени на 20.07. и на 21.08.2017г., били предмет на изследване и въз основа на тях било прието за установено, че сумите за консумирана енергия за периода 03.05. – 02.08.2017г. са недължими, който факт недвусмислено доказвал липсата на ел.захранване и за този период

3/ Допустимо ли е съдът да не зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, дало основание за завеждане на нов иск между същите страни, като при решаване на спора е дал вяра на частен документ /по съображенията по първия въпрос/?

Отговори
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ, ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2502 по описа за 2020г. и приема следното:

История на спора

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационните жалби на юрисконсулт К. като процесуален представител на „Енерго-Про Продажби“ АД В. и на адвокат Н.А. като процесуален представител на М. Е. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна от 04.02.2020г. по в.гр.д. № 1023/2019г.

В отговорите си по реда на чл.287 ал.1 ГПК страните са заели становища за липса на твърдяните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноски.

Касационните жалби са допустими – подадени са в преклузивния срок, от страни, имащи право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. Неоснователно е възражението на ответното дружество за недопустимост на касационната жалба на ищцата, тъй като не отговаряла на изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК – жалбата съдържа пространни и конкретни оплаквания за недопустимост на въззивното решение, както и за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния и материалния закони и за необоснованост – касационни основания по чл.281 ГПК.

Мотиви

За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното:

С атакуваното решение ВОС е отменил решението на РС Варна от 08.03.2019г. по гр.д. № 11704/2018г. в отхвърлителната му част за сумата 6300лв. и в частта за разноските и вместо ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в


Цитирани норми и термини

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари