Определение №70/18.02.2021 по дело №882/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Търговска колегия, II-ро отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Имал ли е НЕК ЕАД право като обществен доставчик или като координатор на специална балансираща група, с оглед императивните норми на чл. 93а ЗЕ и чл. 162 от ЗЕ /ред. към ДВ бр.14 от 20.03.2015 г./ и ПТЕЕ /ред. ДВ бр.39 от 09.05.2014 г./ да налага едностранно корекции на подадени прогнозни ежедневни почасови графици спрямо производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, съдържащи информация относно прогнозното количество електрическа и топлинна енергия, която следва да бъде произведена от тях?

Отговор

....


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на девети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ МАРКОВ, ГАЛИНА ИВАНОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№882 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „Проакт“ ООД срещу решение №266 от 27.11.2019 г. по в.т.д.№536/2019 г. на АС Варна. С обжалваното решение след отмяна на решение №361 от 30.04.2019 г. по т.д. №466/2018 г. на ОС Варна, „Проакт“ ООД е осъдено да заплати на „Национална електрическа компания“ ЕАД /НЕК ЕАД/ сумата от 209 763.53 лв., незаплатени остатъци за дължими небаланси по фактури №[ЕГН]/31.03.2015 г., №[ЕГН]/31.05.2015 г. и №[ЕГН]/30.06.2015 г., ведно със законната лихва от 23.03.2018 г. до окончателното изплащане и сумата от 55 108.57 лв., лихви за забава върху главницата за периода на забавата до завеждането на иска, като е разпределена отговорността за разноските пред двете съдебни инстанции.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Допустимо ли е от закона НЕК ЕАД да влияе върху начина на определяне на прогнозните графици, подавани спрямо участниците в балансираща група, на която НЕК ЕАД не е координатор, оттам да влияе и на небалансите в тази група за периода до м.юни 2015 г. вкл. 2. Имал ли е НЕК ЕАД право като обществен доставчик или като координатор на специална балансираща група, с оглед императивните норми на чл.93а ЗЕ и чл.162 от ЗЕ /ред. към ДВ бр.14 от 20.03.2015 г./ и ПТЕЕ /ред. ДВ бр.39 от 09.05.2014 г./ да налага едностранно корекции на подадени прогнозни ежедневни почасови графици спрямо производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, съдържащи информация относно прогнозното количество електрическа и топлинна енергия, която следва да бъде произведена от тях. 3. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решаване на делото въз основа на самостоятелна преценка на доказателствата. Спрямо формулираните въпроси се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като по отношение на първи въпрос – и основанията по чл.280, ал.1 ГПК, т.2 и т.3. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.

Ответникът по касация НЕК ЕАД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Мотиви

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд, позовавайки се на разпоредбата на чл. 93а от ЗЕ / ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 5.07.2013 г./ е приел, че през процесния период общественият доставчик на електрическа енергия – НЕК ЕАД е могъл да въздейства върху подаваните прогнозни графици за производство на електроенергия в рамките на комбинираната балансираща група /КБГ/, като определя почасовите количества за всеки отделен ден за всяка от централите и така определените количества са били задължителни както за ВЕИ производителите, така за координаторите на групите. Посочил е, че ал.3 на посочения текст е приложима както при договори за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия, така и при договори за изкупуване на произведена електроенергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. За да достигне до този извод е изложил съображения, че и при последните е налице разполагаемост по смисъла на ЗЕ, доколкото съгласно чл. 162, ал. 1, изр. 2 ЗЕ и чл. 162, ал. 2 ЗЕ /ДВ, бр.17 от 2015 г., в сила от 6.03.2015 г./, количествата електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия се изкупуват до размера на количествата, определени с решение на комисията за определяне на индивидуална цена за инсталациите и производителят може да продава количествата електроенергия извън тези по ал.1 по свободно договорени цени по реда на глава девета, раздел VII, или на балансиращия пазар, а съгласно т.48 от ДР към ЗЕ „Разполагаемост“ е способност на производител да осигурява мощност на разположение през определен период от време, за да доставя електрическа енергия и се измерва във „ват по час“ и производните единици. Посочил е, че КЕВР определя съгласно чл. 21, т. 21 ЗЕ прогнозна месечна разполагаемост за производство на електрическа енергия на производителите, от които общественият доставчик да изкупува електрическа енергия, както и количеството електрическа енергия, в съответствие с които общественият доставчик да сключва сделки с крайните снабдители, а общественият доставчик – НЕК ЕАД изкупува произведената енергия и от възобновяеми източници, както и от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия въз основа на дългосрочни договори за изкупуване – чл.11, т.14 от ПТЕЕ, вр. чл.31, ал.2 от ЗВЕИ. Приел е, че процесният договор от 25.03.2014 г. между страните е именно такъв, като съгласно раздел I, т.6 от него небаланс означава разликата /недостиг или излишък/ между произведеното количество ел.енергия от ВЕИ и/или от ВКПТЕЕ и потвърденото от обществения доставчик /ОД/ количество по график за всеки сетълмент период. Установил е, че в чл.2 от договора страните са се съгласили, че количествата на небаланса за КБГ на координатора се определя по обобщена месечна справка за произведените в рамките на КБГ на координатора ел.енергия от производители от ВЕИ и/или ВКПТЕЕ, предоставена от ЕСО за всеки сетълмент период до 5-то число на всеки месец от действието на договора и съгласно чл.3,ал.1 от същия в края на всеки сетълмент период, въз основа на данните по чл.2 координаторът заплаща на обществения доставчик количествата произведена в излишък електрическа енергия в рамките на комбинираната балансираща група на координатора по цена, определена съгласно раздел V – Цени, отчитане, фактуриране и плащане, а именно – по цени, определени едностранно от обществения доставчик с писмено уведомление до координатора до 5 дни преди началото на всеки период, указан в ПТЕЕ- чл.7, ал.1. С оглед изложеното е намерил, че и законът, и договорът предвиждат възможност общественият доставчик НЕК да утвърждава подаваните от координаторите на КБГ прогнозни графици, а едва с  на чл. 93а, ал. 4 от ЗЕ /ДВ, бр.56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г./ е предвидено Търговските /TPS/ графици на производителите на високоефективна комбинирана електрическа енергия да могат да бъдат променяни само по реда на чл.73 от ЗЕ /оператор на електропреносната мрежа, на топлопреносна мрежа, на газопреносна мрежа или оператор на съответната разпределителна мрежа може да разпореди временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ без предварително уведомяване на производителите и клиентите/, респективно забраната за промяна на графиците освен от ЕСО при дисбаланси между производство и потребление в електроенергийната система на страната е въведена след процесния период. Анализирайки разпоредбите на чл.73, чл.77 и чл.81 от ПТЕЕ и с оглед чл.93а, ал.3 от ЗЕ, и договорът между страните, е приел, че за процесния период НЕК е имал право да утвърждава графиците за производство, подавани от координатора на КБГ, като при несъответствие на количествата в рамките на електроенергийната система на страната ги намалява и тези по-малки стойности независимият преносен оператор /ЕСО/ е приемал за валидни, публично оповестени в системата си на оповестяване и задължителни за производителите на ел.енергия и координаторите на КБГ. Затова и тези утвърдени от НЕК графици ЕСО е включвал /преутвърждавал/ в обобщената си месечна справка за небаланси относно произведената в рамките на КБГ на координатора ел.енергия от производители от ВЕИ и/или ВКПТЕЕ, за съответния сетълмент период, която е ставала основа за разплащания между страните съгласно договора и чл.73, ал.1, т.1 и 2 от ПТЕЕ, а и до този момент страните с три двустранно подписани протокола са осъществили прихващания съобразно механизма за разплащания, предвиден в договора и в чл.73, ал.1, т.1 и т.2 от ПТЕЕ, които са произвели действие и не могат да бъдат оспорвани от ответника, като следва да се вземе предвид и факта на осчетоводяване от ответника на процесните фактури за неплатени остатъци небаланси и от ползването на данъчен кредит по тях.

С оглед изложените в обжалваното решение мотиви, настоящият състав намира, че поставеният от касатора втори въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд, възприел становище, че през процесния период м.03. – м.06.2015 г., общественият доставчик на електрическа енергия – НЕК ЕАД е могъл да въздейства върху подаваните прогнозни графици за производство на електроенергия в рамките на комбинираната балансираща група, от което е извел и основателност на предявения иск. От друга страна се установява наличие и на поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, доколкото посоченият извод на въззивния съд, противоречи на възприетото в практиката на ВКС /формирана с решение №250 от 07.11.2018 г. по т.д.№1513/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение №52 от 29.07.2019 г. по т.д.№1263/2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и решение №120 от 29.11.2019 г. по т.д.№3163/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение/ разрешение. В цитираните решения е прието, че НЕК ЕАД, като обществен доставчик или като координатор на специална балансираща група, няма правомощие да налага корекции в прогнозните графици на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, тъй като посочената електрическа енергия не попада в категорията, уредена в чл.93а ЗЕ, ал.2 и ал.3, доколкото производителите й не са обвързани с определяне на разполагаемост и определянето на разполагаемост не се отнася до тях, а разпоредбата на чл.78, ал.6 от ПТЕЕ не може да признае право, което е отречено от по-високия по степен нормативен акт – ЗЕ, съгласно чл.15, ал.3 от ЗНА. Също така е посочено, че разпоредбите на чл.71, 77 и 81 от ПТЕЕ не уреждат изрично право на координатора на балансираща група да извършва корекции на подадени почасови графици.

Касационен въпрос

В този смисъл обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по втория от формулираните от касатора въпроси – първият от въпросите не е формирал решаващата воля на съда, доколкото възможността за въздействие не е коментирана с оглед това дали НЕК ЕАД е координатор или не на КБГ, като несъгласието с доводите на ответника относно невъзможността за определяне на разполагаемост, не означава необсъждане на доводите му, респективно и по третия от въпросите не може да бъде допуснато касационно обжалване, а в случая не е налице и поддържаната от касаторите очевидна неправилност на решението. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

Диспозитив

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №266 от 27.11.2019 г. по в.т.д.№536/2019 г. на АС Варна.

УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 5 297.44 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не може да се обжалва.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини

0 0 глас
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари