Определение №7/07.01.2021 по дело №2556/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

За характера на претендираните суми относно дължимата лихва касаеща обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС.


Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА, ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 2556 /2020 година и за да се произнесе, взе предвид:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано по касационната жалба вх. № 3667/08.06.2020 год. на Б. П. Л. от [населено място], заявена чрез процесуалния и представител адв. И. И. САК срещу въззивно Решение № 130 от 30.03.2020 година, постановено по В. гр.д. № 200/2019 год. на Софийски окръжен съд, в частта, с която искът по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е отхвърлен за разликата над сумата 10 850 лв. до заявения пълен размер от 24 800 лв., както и в частта, с която е обезсилено решението на районния съд досежно претенциите за лихви и производството е прекратено във тази му част, във втората фаза на делбата.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при нарушаване на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и поради необоснованост, основания за отмяна на обжалваното въззивно решение по см. на чл. 281, т. 3 ГПК.

Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност в частта, с която се обжалва отхвърлената част на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС с довод, че изводите на съда за дължимия размер на претендираното обезщетение са базирани на заключение на вещото лице което няма нищо общо с размера на обезщетението, което Б. Л. е следвало да заплаща на П. Д. Т. на същото основание, но за предходен период от време.

Мотиви

В частта, с която съдебният акт на районния съд е обезсилен и производството е прекратено, искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довод, че по въпросът за характера на претендираните суми относно дължимата лихва касаеща обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС, съдът се е произнесъл в противоречие със практиката на ВКС – Решение по гр.д. № 2572/2017 год. на ВКС, I г.о. и Решение по гр.д. № 4829/2014 год. на ВКС, II г.о.

С отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК П. Д. Т. е оспорил наведените доводи за допускане на касационното обжалване, поддържайки теза, че в обжалваната от Б. Л. част, въззивното решение е правилно и законосъобразно и не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Представена е съдебна практика на ВКС в насока, изцяло подкрепяща правните изводи на въззивния съд при аналогична фактическа обстановка и правоотношения между страните – бивши съпрузи.

С втора касационна жалба вх. № 3935/15.06.2020 год., заявена от П. Д. Т. чрез процесуалния му представител адв.В. Щ. – САК се иска отмяна на Решение № 130 от 30. 03.2020 година постановено по гр.В.д.№ 200/2019 година на Софийския окръжен съд, в частта с която същият е осъден да заплати на Б. П. Л. сумата 29 303.50 лв.,съставляваща увеличената стойност на недвижим имот в резултат на извършени подобрения, са именно – дворно място с площ от 659 кв.м., УПИ **, от кв. 63 „а” по КК и плана за регулация на [населено място], ведно с едноетажна жилищна сграда със застроена площ 114,35 кв.м., както и в частта, с която е осъден да заплати на Б. П. Л. сумата 10 850 лв., обезщетение за лишаване от ползването на основание чл. 31, ал. 2 ЗС на 1/2 ид.част от делбения имот : дворно място с площ от 659 кв.м., УПИ **, от кв. 63 „а” по КК и плана за регулация на [населено място], ведно с едноетажна жилищна сграда със застроена площ 114,35 кв.м., за период от 62 месеца, считан от 05.07.2013 г.

С касационната жалба се поддържа, че в обжалваните части от П. Т., въззивното решение е нищожно, вероятно недопустимо и неправилно, поради допуснати груби нарушения в рамките на съдебното следствие при събиране на доказателствата за установяване размера на дължимото обезщетение, допуснати нарушения на материалния закон при преценката относно това дали всички извършени строителни работи съставляват подобрения на недвижимия имот, с които се е увеличила стойността на същия и подлежат ли на обезщетяване, както и е необосновано – основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 1 ГПК, т. 2 и т. 3.

Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа с довод, че касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – за еднаквото и точно прилагане на закона по въпроса: „Изчезването или загубването на прието от съда важно за изясняване на казуса от фактическа и правна страна писмено доказателство (в случая единична съдебно-техническа експертиза), обективира ли отмяна на постановеното въззивно решение като нищожно, или като недопустимо и с оглед на това обстоятелство трябва ли задължително да се сезират органите на прокуратурата и на МВР за извършено престъпление по чл. 308 НК и сл. и ако трябва, кой орган на съдебната власт следва да стори това – въззивната съдебна инстанция, съдебен състав на ВКС или друг компетентен орган?

Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса : „Каква трябва да е продължителността на фактическата раздяла като времеви период от нейното настъпване до прекратяването на брака с влязло в сила решение, за да се прецени дали придобитите през фактическата раздяла недвижими или движими вещи са семейна имуществена общност или са лична собственост на закупилия ги и придобил съпруг?“ с довод, че отговорът на касационния съд ще бъде от значение за еднаквото и точно прилагане на закона

Третият правен въпрос, сочен като обуславящ изхода на спора касае защитата на ненавършилите пълнолетие деца, оставени да ползват делбения имот при заявена претенция срещу родителя, който ползва заедно с детето от брака процесния жилищен недвижим имот, като искането се поддържа в приложното пое на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довод, че обжалваното решение на въззивния съд в частта, произнесена по иска по чл. 31, ал. 2 ЗС е в противоречие със задължителна съдебна практика – ТР № 46/01.04.1965 год. на ОСГК на ВС, както и с множеството (приложени) решения по чл. 290 ГПК на ВКС.

Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа с довод за наличие на пороци на въззивното решение, който сочат на основания за допускане по см. на чл. 280, ал. 2 ГПК, предл. 2 и предл. 3. Процесуалната недопустимост на акта на съда се поддържа с довод, че по заявената и разгледана от съда облигационна претенция на Б. Л. по чл. 31, ал. 2 ЗС с цена на иска 24 800 лв., в позицията на ищец същата не е внесла никаква ДТ, което сочи на нередовност на исковата молба. Очевидната неправилност, като основание за допускане на касационното обжалване се поддържа с довод, че с въззивното решение не е направено никакво разграничение кои от извършените строителни работи в имота имат качеството на подобрения, който увеличават стойността на имота и подлежат на обезщетяване, не са събирани доказателства и решението в тази част е постановено при неясна фактическа обстановка, без въззивния съд да извърши необходимите съдопроизводствени действия за да изясни действителните отношения и факти по делото.

В срока за отговор на тази касационна жалба, в качеството на ответник по касация Б. П. Л. е подала насрещна касационна жалба вх. № 4669/06.07.2020 година, заявена чрез процесуалния представител адв. И. И. – САК, с което се навеждат доводи за незаконосъобразност на въззивното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията от 20.02.2008 година на Б. Л. за сумата 80 000 лв. касаеща извършени подобрения в делбения имот, поради недоказано авторство, на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предвид несъобразяването му с факта, че само Б. Л. е обжалвала в тази част решението на първата инстанция и въззивният съд е бил длъжен да я разгледа, както и да съобрази доказателствата представени в тази насока – два договора, които сочат на необоснованост на изводите за недоказано авторство на извършителя на подобренията и вложените средства в тях.

По основателността

С писмен отговор, П. Д. Т. е изразил несъгласие и е оспорил насрещната касационна жалба на Б. Л. с довод, че насрещната касационна жалба не отговаря на изискванията на закона, нито за нейното разглеждане е внесена дължимата ДТ.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като съобрази наведените от двете страни доводи за наличието на основания за допускане на касационното обжалване по подадените от двете страни касационни жалби, в т.ч. и на насрещната касационна жалба на Б. Л., в контекста на изискванията на закона- чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1-3 и чл. 280, чл. 2 ГПК, намира:

Касационните жалби са подадени в срока на чл. 283 ГПК, ал. 1 и ал.2, респ. по чл. 287, ал. 2 ГПК, насочени са срещу обжалваем съдебен акт – арг. от чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими.

Производството е делбено, във втората фаза на делбения процес по извършването и заявените претенции на страните по сметки.

Делбеният процес е иницииран от Б. П. Л. срещу П. Д. Т.

С влязло в сила решение по чл. 344, ал.1 ГПК е допуснато да се извърши съдебна делба между бившите съпрузи Б. П. Л. и П. Д. Т. на дворно място с площ от 659 кв.м., УПИ **, от кв. 63 „а” по кадастралната карта и плана за регулация на [населено място], ведно с едноетажна жилищна сграда със застроена площ ЗП – 114,35 кв.м. при равни права- по 1/2 идеална част .

Във втората фаза на делбения процес, Б. Л. е заявила претенции по сметки по реда на чл. 346 ГПК – за извършени подобрения в делбения имот общо за сумата 198 187.55 лв., за обезщетение за ползата от която е била лишена за нейната 1/2 идеална част от имота за времето от датата на исковата молба, общо за 62 месеца за сумата 24 800 лв., като месечната сума е в размер на 400 лв., заедно със законната лихва от същата дата.

Съделителят П. Т. е заявил искове по сметки по реда на чл. 346 ГПК за извършени от него подобрения и поддръжка в /на делбения имот в 17 пункта, общо за сумата 227 008.32 лв., както и претенция на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за суми, присъдени с влезли в сила решения, но неизплатени законни лихви от ответника Б. Л. съответни на сумата 3893 лв. по гр.д. № 61624/2010 год. на СРС 26 с-в и на сумата 3 664.50 лв. по гр.д.№ 57775/2012 год. на СРС, 38 с-в, както и за сумите, произтичащи от изпълнителни дела, подробно описани по молбата на П. Т. (л.296-л.300).

С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 ГПК и сл. е отменил Решение № 271 от 28.11.2018 год. по гр.д. № 431/2013 г. на РС – Костинброд по извършване на делбата в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки на Б. П. Л. срещу П. Д. Т. за осъждане да плати сумата 29 303,50лв. , съставляваща извършени подобрения в делбения имот : дворно място с площ от 659 кв.м., УПИ **, от кв. 63 „а” по кадастралната карта и плана за регулация на [населено място], ведно с едноетажна жилищна сграда със застроена площ 114,35 кв.м., както и в частта, с която е отхвърлена претенцията и по сметки срещу П. Д. Т. за заплащане на сумата 10 850 лв., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за период от 62 месеца, считано от 05.07.2013 г., съставляваща обезщетение за лишаването и от ползването на нейната 1/2 ид.ч. от делбения имот: дворно място с площ от 659 кв.м., УПИ **, от кв. 63 „а” по кадастралната карта и плана за регулация на [населено място], ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ 114,35 кв.м. и вместо него е постановил ново решение, с което е осъдил П. Д. Т. да заплати на Б. П. Л. сумата 29 303,50лв. (двадесет и девет хиляди триста и три и о.50 лв.) част от увеличената стойност на делбения имот: дворно място с площ от 659 кв.м., УПИ **, от кв. 63 „а” по КК и плана за регулация на [населено място], ведно с едноетажна жилищна сграда със застроена площ 114,35 кв.м., в резултат от извършени в него подобрения, пропорционална на дела на П. Т. в съсобствеността, както и за сумата 10 850 лв. (десет хиляди осемстотин и петдесет лева), обезщетение за лишаване от ползването на 1/2 ид.ч. от делбения имот : дворно място с площ от 659 кв.м., УПИ **, от кв. 63 „а” по КК и плана за регулация на [населено място], ведно с едноетажна жилищна сграда със застроена площ 114,35 кв.м., за период от 62 месеца, считан от 05.07.2013 г.

Със същото решение, окръжният съд е обезсилил Решение № 271 от 28.11.2018 год., по гр.д. № 431/2013 г. на РС- Костинброд, в частта, с която е отхвърлен иска на Б. П. Л. за осъждане на П. Д. Т. да й заплати законната лихва върху сумата 24 800 лв. за времето от 05.07.2013 год. и прекратил производството по делото в тази му част.

Със същото решение окръжният съд е потвърдил Решение № 271 от 28.11.2018 год. по гр.д.№ 431/2013 год. на РС- Костинброд в останалите обжалвани части, с които 1./ е отхвърлена претенцията по сметки на Б. П. Л. срещу П. Д. Т. за заплащане на разликата над 29 303,50лв. до пълния размер на разходите, вложени в подобренията в делбения имот от 198 187,55лв .; 2./ е отхвърлена претенцията по сметки на Б. П. Л. срещу П. Д. Т. за заплащане на разликата над 10 850 до пълния претендиран размер от 24 800лв. на обезщетението за лишаване от ползването на 1/2 ид.ч. от делбения имот за период от 62 месеца, считано от 05.07.2013 година .

Решението на окръжният съд е влязло в сила като необжалвано, в частта, с която делбеният имот – дворно място с площ от 659 кв.м., представляващо УПИ **, от кв. 63 „а” по кадастралната карта и плана за регулация на [населено място], ведно с едноетажна жилищна сграда със застроена площ 114,35 кв.м. е изнесен на публична продан, както и в частта, с която са отхвърлени претенциите по сметки, предявени от П. Д. Т. срещу Б. П. Л., за заплащане на сумата 227 008,32лв. за подобрения в този имот .

По основната касационна жалба на Б. П. Л.

След преценка на наведените доводи и релевираните основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, намира:

Основната касационна жалба е насочена срещу въззивното решение, в частта, с която отхвърленият от първата инстанция иск по сметки на Б. Л. с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е потвърден за разликата над сумата 10 850 лв. до заявения пълен размер от 24 800 лв., както и в частта, с която е обезсилено решението на районния съд досежно претенциите за лихви и производството е прекратено в тази му част, във втората фаза на делбата.

Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност в частта, с която се обжалва отхвърлената част на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС с довод, че изводите на съда за дължимия размер на претендираното обезщетение са базирани на заключение на вещото лице което няма нищо общо с размера на обезщетението, което Б. Л. е следвало да заплаща на П. Д. Т. на същото основание, но за предходен период от време.

Искане да се допусне касационно обжалване в тази обжалвана част на въззивното решение не може да бъде уважено.

Очевидната неправилност като основание за допускане на касационното обжалване предполага порок на обжалваното въззивно решение от особено тежък порядък, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия.

Като основание за допускане на касационно обжалване дори и служебно, очевидната неправилност касае възможността решаващият състав на касационния съд да констатира пороци на обжалваното решение още в етапа на допускане на касационното обжалване без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. В практиката на съставите на ВКС се приема, че това са случаи като: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всяко друго оплакване в касационната жалба или изложението към нея, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените процесуални действия на въззивния съд или страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а всяка друга неправилност, произтичаща именно от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В случая атакуваното въззивно решение ( в посочената му част) е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Принципната позиция на ВКС е в насока, че‚ очевидната неправилност „като основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК предпоставя порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание.

В случая не може да се приеме тезата за наличие на предпоставките на закона по см. на чл. 280, ал. 2, пред. 3-то ГПК за допускане на решението до касационно обжалване като очевидно неправилно. По действащото процесуално право констатациите на изслушана съдено – техническа или икономическа експерта за установяване на пазарната наемна цена ( в конкретния случай ) е допустим способ за установяване на правно-релевантни за конкретния правен спор факти, поради което субективното възприемане на страната – касатор, че не са зачетени материални и права на основание съответно на тези на насрещната страна в аналогична хипотеза, не сочи на очевидна неправилност на решението.

По отношение на обжалваната част на въззивното решение, с което съдебният акт на районния съд, с които е произнесено решение по иска за присъждане на лихви по отношение на присъдените парични задължения по сметки от страна на П. Т., е обезсилено и производството е прекратено, искането да се допусне касационно обжалване следва да бъде уважено.

Искането се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК по въпросът за характера на претендираните суми относно дължимата лихва касаеща обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС. За да обезсили решението на първата инстанция в тази му част, въззивният съд приема, че претенцията за лихви е с правно основание чл. 86 ЗЗД, но поради лисата на уточнение относно начина на формиране, същият следва да бъде оставен без разглеждане.

Цитираните решения на ВКС, на които се е позовава касаторката, а именно Решение по гр.д. № 2572/2017 год. на ВКС, I г.о. и Решение по гр.д. № 4829/2014 год. на ВКС, II г.о., в мотивите при решаване на спора по чл. 31, ал. 2 ЗС по същество е прието, че по отношение на сумите, присъдени като обезщетение за ползата от която е била лишена, се дължи както законна лихва, считано от заявяване на иска за делба така и обезщетение по чл. 86 ЗЗД, когато такава е поискана и претенцията е ясно и точно формулирана.

Даденото с обжалваното разрешение по посочения въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е в противоречие със цитираната практика, поради което в тази част на обжалваното решение касационното обжалване следва да се допусне.

При допускане на касационното обжалване, страната – касатор дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която в настоящия случай касационният съд определя в размер на 200 лв. (двеста лева), вносима в седмичен срок от съобщението до страната по депозитна сметка на ВКС. При неизпълнение на задължението за внасяне на дължимата пропорционална ДТ, касационното производство подлежи на прекратяване.

По касационната жалба на П. Д. Т.

След преценка на наведените доводи и релевираните основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, намира:

В качеството си на касатор П. Д. Т. е обжалвал въззивното решение в частта с която същият е осъден да заплати на Б. П. Л. сумата 29 303.50 лв., съставляваща увеличената стойност на недвижим имот в резултат на извършени подобрения, са именно – дворно място с площ от 659 кв.м., УПИ **, от кв. 63 „а” по КК и плана за регулация на [населено място], ведно с едноетажна жилищна сграда със застроена площ 114,35 кв.м. , както и в частта, с която е осъден да заплати на Б. П. Л. сумата 10 850 лв., обезщетение за лишаване от ползването на основание чл. 31, ал. 2 ЗС на 1/2 ид.част от делбения имот : дворно място с площ от 659 кв.м., УПИ **, от кв. 63 „а” по КК и плана за регулация на [населено място], ведно с едноетажна жилищна сграда със застроена площ 114,35 кв.м., за период от 62 месеца, считан от 05.07.2013 г., довод за нищожност, вероятна недопустимост и неправилност.

Доводите за нищожност и процесуална недопустимост не намират опора в данните по делото, поради което не могат да обусловят извод за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, предл. 1 и предл. 2.

Искането за допускане на касационно обжалване, поддържано с довод за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК т.е. за еднаквото и точно прилагане на закона, по въпроса : „Изчезването или загубването на прието от съда важно за изясняване на казуса от фактическа и правна страна писмено доказателство (в случая единична съдебно-техническа експертиза), обективира ли отмяна на постановеното въззивно решение като нищожно, или като недопустимо и с оглед на това обстоятелство трябва ли задължително да се сезират органите на прокуратурата и на МВР за извършено престъпление по чл. 308 НК и сл. и ако трябва, кой орган на съдебната власт следва да стори това – въззивната съдебна инстанция, съдебен състав на ВКС или друг компетентен орган? не може да бъде уважено. Съдебната експертиза съставлява писмено (даденото в срок експертно становище и отразените в протокола от открито съдебно заседание устни разяснения на въпросите на страните) обективирана воля на вещо лице, назначено по искане на страна в гражданския процес, за изясняване на някои възникнали по делото въпроси, предвид необходимостта от специфични знания на експерта – арг. чл. 195, ал. 1 ГПК. Доколкото с приемане на експертизата и приобщаването и към доказателствения материал по делото, същата се явява писмено доказателство, подлежащо на преценка при формиране на съдийското убеждение по чл. 236, ал. 2 ГПК, неговата липса поради „предполагаемо“ от касатора умишлено поведение от насрещната страна, не може да обуслови извод за процесуална недопустимост на обжалваното въззивно решение, доколкото не касае предпоставките за надлежно упражняване правото на иск респ. редовност на исковата молба. Посоченото обстоятелство не може да обуслови и извод за нищожност на съдебния акт, доколкото лисват установените предпоставки касаещи ненадлежното произнасяне от страна на състав, постановил посоченото решение.

Изведеният „правен въпрос“ по отношение на втората си част относно питането кой е компетентният орган, който следва да сезира органите на МВР за извършено престъпление, е напълно извън предметния обхват на правораздавателната дейност на касационния съд в производството по чл. 288 ГПК, поради което и не се дължи произнасяне. Законодателят е предвидил специален ред за попълване на делото с писмени доказателства, които по една или друга причина не се намират в кориците на делото, въпреки че са били надлежно приети като такива и приобщени към доказателствения материал, по инициатива на страната, която черпи права от установените от експерта обстоятелства, без за това да е необходима служебна намеса на решаващата спора съдебна инстанция. Произнесеното решение по съществото на спора, без да е съобразено „липсващото„ писмено доказателство може да обуслови единствено евентуална неправилност, която може да бъде констатирана само и доколкото доказателствата, на които се основава съдебното решение, не подкрепят крайните правни изводи на решаващия съд.

Въпросът „Каква трябва да е продължителността на фактическата раздяла като времеви период от нейното настъпване до прекратяването на брака с влязло в сила решение, за да се прецени дали придобитите през фактическата раздяла недвижими или движими вещи са семейна имуществена общност или са лична собственост на закупилия ги и придобил съпруг? “е неотносим към споровете по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 70 ЗСчл. 72 ЗС. Фактическа раздяла на бившите съпрузите като факт (в т.ч. и продължителност и), относим към придобиване на вещи и вещни права в режим на съпружеска имуществена общност, е правен въпрос, поставен и разрешен в първата фаза на делбата, поради което същият не е обуславящ по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос за изводите на съда, разгледал претенциите по сметки за дължимост или недължимост на заявените във втората фаза на делбата облигационни претенции на бившите съпрузи.

Въпросът за „защитата на ненавършилите пълнолетие деца, оставени да ползват делбения имот при заявена претенция срещу родителя, който ползва заедно с детето от брака процесния жилищен недвижим имот„ не може да обуслови допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на произнесеното въззивно решение по частично уважения иска на Б. Л. по чл. 31, ал. 2 ЗС, доколкото няма противоречие със сочената задължителна съдебна практика, а именно ТР № 46/01.04.1965 год. на ОСГК на ВС и приложените решения по чл. 290 ГПК на ВКС.

Искането за допускане на касационното обжалване, поддържано с довод за наличие на пороци на въззивното решение, който сочат на основания по чл. 280, ал. 2 ГПК, предл. 2 и предл. 3, също не може да бъде уважено.

Процесуалната недопустимост на акта на съда по заявената и разгледана от съда облигационна претенция на Б. Л. по чл. 31, ал. 2 ЗС с цена на иска 24 800 лв., поради неплатена ДТ, без съмнение би съставлявало несъответствие на заявения иск с изискванията на чл. 128 т. 2 ГПК. На първо място следва да се приеме, че не се касае до порок, който би обусловил неяснота относно предмета на спора и обхвата на търсената искова защита (основание и петитум) т.е. касаещ ненадлежното упражняване правото на иск. Претенцията е била ясно и точно заявена и разгледана от съда. Пропускът на съда – ако би се приело, че е налице такъв да се събере първоначално дължимата държавна такса, е „поправим“ с допълнително и присъждане при постановяване на съдебното решение. В конкретния случай процесуалното поведение на съда е обяснимо с обстоятелството, че искът е заявен в делбен процес, а разноските се присъждат при приключване на делото във втората фаза – арг. чл. 355 ГПК.

Очевидната неправилност, като основание за допускане на касационното обжалване по касационната жалба на П. Т. се поддържа с довод, че с въззивното решение не е направено никакво разграничение кои от извършените строителни работи в имота имат качеството на подобрения, който увеличават стойността на имота и подлежат на обезщетяване, с несъбиране на доказателства и необоснованост на решението в тази част, поради неясна фактическа обстановка, без въззивният съд да извърши необходимите съдопроизводствени действия за изясни действителните отношения и факти по делото.

По вече изложените съображения относно предпоставките да се приеме от касационния съд наличието на очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване, настоящият състав намира, че посочените конкретни фактически основания навеждат на извод, че се касае до релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение в частта, с която е уважен иска за увеличената стойност на имота от страна на съделителката Б. Л. в резултат на извършени от нея подобрения в делбения имот, които обаче могат и следва да бъдат проверени в рамката на същинския касационен контрол по чл. 290 ГПК, но само при допуснато касационно обжалване.

По тези съображения касационната жалба на П. Т. не следва да се допуска до касационно обжалване.

По насрещната жалба на Б. П. Л.

С подадената в срока за отговор на касационна жалба на П. Т. насрещна касационна жалба на Б. Л. са наведени доводи за незаконосъобразност на въззивното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията от 20.02.2008 година на Б. Л. за сумата 80 000 лв. касаеща извършени подобрения в делбения имот, поради недоказано авторство, на основание чл. 280, чл. 2, предл. 3 –то ГПК предвид несъобразяването му с факта, че само Б. Л. е обжалвала в тази част решението на първата инстанция и въззивният съд е бил длъжен да я разгледа, както и да съобрази доказателствата представени в тази насока – два договора, които сочат на необоснованост на изводите за недоказано авторство на извършителя на подобренията и вложените средства в тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба т.е. след като касационната жалба на П. Т. не се допуска до касационно обжалване, то и насрещната касационна жалба на Б. Л. в качеството и на ответник по касация, следва да бъде оставена без разглеждане и без произнасяне по релевираните основания за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1-3 и/или чл.280, ал. 2 ГПК.

Недопустимостта на касационното обжалване по заявена насрещна касационна жалба в хипотеза, когато не се допуска касационното обжалване на касационната жалба, произтича от изричната разпоредба на закона, в който смисъл определението за оставянето и без разглеждане няма характер на преграждащо развитието на производството и съответно се явява необжалваемо.

Диспозитив

Ето защо и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 287, ал.4 ГПК, Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. № 3667/ 08.06.2020 год. на Б. П. Л. от [населено място], заявена чрез процесуалния и представител адв. И. И. САК срещу въззивно Решение № 130 от 30.03.2020 година, постановено по В. гр.д. № 200/2019 год.. на Софийски окръжен съд, в частта, с която решението на районния съд, произнесено по иска на Б. П. Л. за присъждане на лихви по отношение на присъдените парични задължения по сметки, дължими от П. Д. Т., е обезсилено и производството е прекратено.

УКАЗВА на касатора Б. Л. задължението за заплащане на пропорционална ДТ по сметка на ВКС в размер на сумата 200 лв. (двеста лева), в седмичен срок от съобщението до страната. При неизпълнение на задължението касационното производство подлежи на прекратяване.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ………… 2021 година, 9 часа, за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК чрез публикация в ДВ.

На страната да се съобщят дадените указания, като и се изпрати препис от настоящото определение.

НЕ ДОПУСКА касационно по касационната жалба вх. № 3667/08.06.2020 год. на Б. П. Л. от [населено място], заявена чрез процесуалния и представител адв. И. И. САК срещу въззивно Решение № 130 от 30.03.2020 година, постановено по В. гр.д. № 200/2019 год.. на Софийски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция и искът на Б. П. Л. по сметки, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, е отхвърлен за разликата над сумата 10 850 лв. до заявения пълен размер от 24 800 лв.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. 3935/ 15.06.2020 год., заявена от П. Д. Т. чрез процесуалния му представител адв.В. Щ. – САК срещу Решение № 130 от 30.03.2020 г. постановено по гр. В. д.№ 200/2019 година на Окръжен съд София, в частта с която същият е осъден да заплати на Б. П. Л. сумата 29 303.50 лв., съставляваща увеличената стойност на недвижим имот в резултат на извършени подобрения, а именно – дворно място с площ от 659 кв.м., УПИ **, от кв. 63 „а” по КК и плана за регулация на [населено място], ведно с едноетажна жилищна сграда със застроена площ 114,35 кв.м., както и в частта, с която е осъден да заплати на Б. П. Л. сумата 10 850 лв., обезщетение за лишаване от ползването на основание чл. 31, ал. 2 ЗС на 1/2 ид.част от делбения имот: дворно място с площ от 659 кв.м., УПИ **, от кв. 63 „а” по КК и плана за регулация на [населено място], ведно с едноетажна жилищна сграда със застроена площ 114,35 кв.м., за период от 62 месеца, считан от 05.07.2013 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна касационна жалба вх. № 4669 / 06.07.2020 година на Б. П. Л. , заявена чрез процесуалния представител адв. И. И.- САК срещу посоченото въззивното решение в частта , с която е отхвърлена претенцията от 20.02.2008 година на Б. Л. за сумата 80 000 лв. касаеща извършени подобрения в делбения имот, на основание чл. 287, ал.4 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Решение
    Решение № 51 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 4829 / 2014 г.
    Относно правата на наследниците по отношение на поискано обезщетение за ползване на съсобствен имот,с отправена покана от наследодателя им,направена приживе от последния.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми