Определение №699/22.12.2014 по дело №5946/2014


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Друго

Анотация

Въпрос

Съделителят-длъжник по вземането за парично уравнение на дял, възникнало на основание възлагателното решение по чл. 349, ал. 2 ГПК, притежава ли надлежна легитимация по искането за възстановяване на делбеното производство поради това, че не е платил паричното уравнение, заедно със законната лихва и влязлото в сила решение по възлагане на имота е обезсилено по право (чл. 349, ал. 6 ГПК)?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател:
Теодора Нинова

Членове:
Светлана Калинова, Геника Михайлова

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5946 по описа за 2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Обжалва се решение № 211/ 18.07.2014 г. по гр. д. № 286/ 2014 г, с което Ловешки окръжен съд обезсилва решение № 63/ 26.03.2014 г. по гр. д. № 512/ 2009 г. на Троянски районен съд и прекратява производството по искането на М. М. П. за възстановяване на съдебната делба след влязлото в сила решение по възлагане на имота по чл. 349, ал. 2 ГПК.

Решението се обжалва от М. М. П. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следния въпрос: Съделителят-длъжник по вземането за парично уравнение на дял, възникнало на основание възлагателното решение по чл. 349, ал. 2 ГПК, притежава ли надлежна легитимация по искането за възстановяване на делбеното производство поради това, че не е платил паричното уравнение, заедно със законната лихва и влязлото в сила решение по възлагане на имота е обезсилено по право (чл. 349, ал. 6 ГПК)? Допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът извежда с довода, че отрицателният отговор на въззивния съд е в противоречие с т. 10 на ТР № 1/ 2004 г. по тълк. д. № 1/ 2004 г. ОСГК на ВКС.

Ответниците по касационната жалба В. М. П. и Ц. Л. П. възразяват, че поставения въпрос няма претендираното значение, тъй като към датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд съсобствеността с касатора е прекратена поради друг способ – успешно проведена публична продан на притежаваната от касатора 1/ 6 ид. част от имота, завършила с нейното възлагане на съделителя В. П..

Мотиви

Настоящата инстанция констатира, че въззивното решение е постановено по делбен иск, а това осуетява изключенията на чл. 280, ал. 2 ГПК. Следователно касационната жалба има допустим предмет. Подадена е от съделител. Следователно изхожда от легитимирана страна. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Касационната жалба е допустима, но поставеният от касатора въпрос не обуславя въззивното решение и няма основание да бъде допуснат касационния контрол.

С влязло в сила решение по делбеното дело на основание чл. 344, ал. 2 ГПК на касатора е възложен неподеляемият имот при условие, че заплати на двамата ответници по касация парично уравнение на техния дял в съпружеска имуществена общност.

Ответниците по касация се снабдяват с изпълнителен лист срещу касатора по вземането за парично уравнение и иницират изпълнително дело. Принудителното изпълнение е насочено върху идеалните части на касатора. Публичната продан завършва с обявяването на ответника по касация за техен купувач и влязло в сила постановление за възлагане.

В периода на висящност на изпълнителното дело касаторът подава молба за възстановяване на производството по съдебна делба с твърденията, че като последица от неплащане на неговото парично задължение за парично уравнение, решението по възлагане е обезсилено по право и с искането за изнасяне на имота на публична продан (чл. 349, ал. 6 ГПК).

С обжалваното решение въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение, с което молбата е уважена, и прекратява производството по молбата за възстановяване на съдебната делба. Визира две процесуални пречки за неговата допустимост. Първата: ненадлежна легитимацията на съделителя-длъжник по вземането за парично уравнение на дела по влязлото в сила решение по чл. 349, ал. 2 ГПК. В. съд е приел, че надлежната легитимация принадлежи единствено на съделителя-кредитор.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари