Определение №69/22.02.2021 по дело №3415/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, II-ро отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Постановление за възлагане на недвижим имот в изпълнително производство, издадено от ЧСИ преди откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, но влязло в сила след обявяване на несъстоятелността и налагане на обща възбрана върху имуществото му, противопоставимо ли е на длъжника-в несъстоятелност и на кредиторите на несъстоятелността, вкл. и на банката, ипотекарен кредитор и взискател в индивидуалното принудително изпълнение и чието вземане е прието и включено в сметка за разпределение по чл. 717н ТЗ?


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛКА МАРЕВА, ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3415 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на В. И. С., чрез пълномощника му адвокат С. А., против решение № 1252 от 16.06.2020 г., постановено по гр.д. № 5117 по описа за 2019 г. на Софийски апелативен съд, 14-ти състав в частта, с която е отменено решение № 3446 от 14.05.2019 г. по гр.д. № 7447/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, 12-ти състав и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от В. И. С. против „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД-в несъстоятелност, гр. Плевен, представлявано от синдика Д. П. Ш., положителен установителен иск за собственост по отношение на придобит въз основа на Постановление за възлагане на недвижимо имущество от 28.04.2016 г. по изп.д. № 20148380408113 на ЧСИ М. Б., вписано в Службата по вписвания под № 170, том LXXVI, вх.рег. № 33909/5.06.2017 г. поземлен имот и идентификатор ***, представляващ УПИ * в кв.3 по плана на [населено място], местност „парк В.“, с площ по скица 1810 кв.м., а по доказателствен акт 1996 кв.м.

„Тома строй“ ЕООД-в несъстоятелност, гр. Плевен е подало чрез синдика Д. П. Ш. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

Мотиви

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че изпълнителното производство по дело № 20148380408113 на ЧСИ М. Б. е образувано въз основа на изпълнителен лист от 2.06.2014 г., издаден по гр.д. № 2803682014 г. на СРС с взискател „Райфайзенбанк /България“ ЕАД и длъжник „Боско строй“ ЕООД, като принудителното изпълнение е насочено върху процесния имот, който към датата на налагане на възбрана от ЧСИ – 31.07.2014 г. – е бил собственост на ипотекарния длъжник „Тома строй“ ЕООД. Публичната продан е проведена в периода 25.03. – 25.04.2016 г. и на 28.04.2016 г. е издадено постановление за възлагане в полза на ищеца В. И. С. за процесния поземлен имот, заедно с всички подобрения и приращения. Постановлението за възлагане е било обжалвано и е влязло в сила на 27.04.2017 г., като е вписано на 5.06.2017 г.

Към датата на влизане в сила на постановлението за възлагане ипотекарният длъжник „Тома строй“ ЕООД се е намирал в открито производство по несъстоятелност, считано от 27.07.2016 г. и обявена вече несъстоятелност по реда на чл.710 ТЗ /втора фаза/, считано от 3.01.2017 г., при постановени обща възбрана и запор върху всички активи, включени в масата на несъстоятелността, вкл. процесния имот.

„Тома строй“ ЕООД е придобило собствеността въз основа на договор от 16.04.2014 г. за продажба на търговско предприятие на „Гео строй ГД“ ЕООД, като към този момент имотът е бил ипотекиран в полза на „Райфайзенбанк /България“ ЕАД по договорна ипотека от 2007 г. Праводателят на „Гео строй ГД“ ЕООД е „Боско строй“ ЕООД, придобил собствеността по силата на нотариален акт 2014 г. за прехвърляне на недвижими имоти срещу погасяване на задължение. По отношение на „Боско строй“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност с решение № 56 от 8.01.2016 г. по т.д. № 8423/2013 г. на СГС. С определение от 7.04.2016 г. съдът по несъстоятелност на „Боско строй“ ЕООД е одобрил списък на приетите вземания, в които са включени и обезпечените с ипотека върху процесния имот вземания на „Райфайзенбанк /България/ ЕАД.

С решение № 93/27.07.2016 г. по т.д. №105/2016 г. на СГС е обявена неплатежоспособност на ответника „Тома строй“ ЕООД, считано от 31.12.2014 г., открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик и е допуснато обезпечение чрез налагане запор и възбрана върху имуществото на дружеството. С решение № 1/3.01.2017 г. е обявена несъстоятелността и е постановено прекратяване на дейността на предприятието, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратени са правомощията на органите му, постановено е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и неговото разпределение.

Видно от обявените на 3.07.2018 г. в Търговския регистър по партидата на „Тома строй“ ЕООД сметка за разпределение по чл.717д ТЗ и обявената на 20.03.2019 г. сметка за разпределение по чл.717н ТЗ, влезли в сила, ипотекарният кредитор „Райфайзенбанк /България/ ЕАД е получил удовлетворение на ипотечните си права по отношение на процесния имот в производството по несъстоятелността на „Тома строй“ ЕООД при спазване на специалния ред по чл.717н ТЗ и въз основа на потвърдени определения на съда по несъстоятелността, издадени по реда на чл.729 ТЗ.

С определение № 634 от 5.08.2016 г., постановено по реда на чл. 638, ал.3 ТЗ по т.д. № 105/2016 г. на ОС-Плевен по молба на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е разрешено продължаването на някои производства по индивидуално принудително изпълнение, включително и по изп.д. № 20148380408113 на ЧСИ М. Б., за събиране на вземанията на банката, като обезпечен кредитор с учредена в нейна полза от „Боско строй“ ЕООД ипотека, спрямо „Тома строй“ ЕООД-в несъстоятелност и включени в масата на несъстоятелността по т.д. № 105/2016 г. на ОС-Плевен. Това определение е отменено с определение № 56/16.01.2017 г. на съда по несъстоятелността по т.д. № 105/2016 г. на ОС-Плевен. Въз основа на молба на синдика на „Тома строй“ ЕООД-в несъстоятелност, с определение № 521/23.06.2017 г. по т.д. № 105/2016 г. на ОС-Плевен е допуснато на основание чл.642 ТЗ обезпечение с цел опазване и обезпечаване имуществото на дружеството в несъстоятелност, чрез спиране на изпълнението, изразяващо се във „въвод във владение” на купувача на процесния имот по изп. дело № 20148380408113 по описа на ЧСИ М. Б.. С Нотариален акт № 40, том X, per. № 18266/27.12.2018г. по нот. д. № 1607/2018 г. по описа на нотариус И. Н.. процесният имот е продаден от синдика на „Тома строй“ ЕООД-в несъстоятелност по реда на чл. 718 от ТЗ – чрез процедура по пряко договаряне, въз основа на решение на ОС на кредиторите и след одобрение от съда по несъстоятелност.

При така възприетите факти, съдът е посочил, че индивидуалната публична продан е реализирана преди откриване на производството по несъстоятелност на „Тома строй“ ЕООД, но постановлението за възлагане, с което ищецът се легитимира като собственик, е влязло в сила /от която дата настъпва вещно-транслативният ефект/ след обявяване на несъстоятелността, като ипотекарният кредитор „Райфайзенбанк /България/ ЕАД е получил удовлетворение на ипотечните си права по отношение на процесния имот в производството по несъстоятелността на „Тома строй“ ЕООД при спазване на специалния ред по чл.717н ТЗ и въз основа на потвърдителни определения на съда по несъстоятелността, издадени по реда на чл.729 ТЗ. Счел е, че основният спорен по делото въпрос е за конкуренцията между индивидуалното и универсалното принудително производство – съотношение, което чл.638, ал.4 ТЗ и чл.717н ТЗ еднозначно решават в полза на производството по несъстоятелност, след неговото откриване и след приемане на вземането на кредитора-взискател. Взискателят „Райфайзенбанк /България/ ЕАД не може да удовлетвори едни и същи ипотечни права два пъти – веднъж чрез осребряването на процесния имот чрез индивидуално принудително изпълнение по изпълнителното дело от 2014 г. на ЧСИ М. Б. и втори път – чрез повторното осребряване на същите ипотечни права в производството по несъстоятелност на „Тома строй“ ЕООД, Като ипотекарен кредитор с прието вземане, банката винаги има привилегията на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, т.е. привилегирован първи по ред кредитор и в този смисъл за банката няма значение по кой ред ще удовлетвори своето вземане /освен за разноските за ЧСИ Б./.

Въззивният съд е посочил, че съгласно изричният текст на чл.638, ал.1 ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл.193 ДОПК и тези, върху които е учреден особен залог по ЗОЗ и е пристъпено към изпълнение. Масата на несъстоятелността служи за съразмерно удовлетворяване вземанията на всички кредитори, поради което и при открито производство по несъстоятелност, не може по пътя на индивидуалното принудително изпълнение отделни имуществени права да бъдат извадени от нея и по този начин да се накърни принципа на съразмерност. Спирането настъпва по силата на самия закон, без да е необходимо извършването на допълнителни действия. Спират се както производствата, образувани по молба на кредитори на длъжника, така и производствата, които са образувани по молба на взискатели и са насочени върху имущество, което длъжникът е заложил или ипотекирал като обезпечение на чужди задължения. Независимо, че заложеното или ипотекираното имущество обезпечава чужди задължения, то е част от масата на несъстоятелността и може да бъде осребрено единствено от синдика в рамките на производството по несъстоятелност (арг. от чл.717н ТЗ и чл.71 ТЗ). Спирането на изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, е едно от проявленията на действието на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, установено в нормата на чл.638 ТЗ. В конкретния случай това е станало в деня на постановяването на решението по чл.630, ал.1 ТЗ – 27.07.2016 г. Макар публичната продан да е реализирана от ЧСИ Б. преди тази дата – в периода от 25.03.2016 г. до 25.04.2016 г., а постановлението за възлагане е издадено на 28.04.2016 г., последното има вещно-транслативен ефект едва от момента на влизане в сила, съгласно чл.496 ал.2 ГПК – от 27.04.2017 г., т.е. 1 година след решението по чл.630 ТЗ. В периода 05.08.2016 г. до 16.01.2017 г. ЧСИ Б. е имал право да продължи да изпълнява законосъобразно въз основа на определение 634/05.08.2016 г., постановено по реда на чл. 638, ал.3 ТЗ по т.д. № 105/2016 г. по описа на ОС-Плевен, но не и към датата на влизане в сила на постановлението за възлагане – 27.04.2017 г. Точно затова е спрян въводът във владение на купувача от съда по несъстоятелност. В качеството си на купувач по публична продан, проведена по искане на „Райфайзенбанк /България/ ЕАД, ищецът по настоящото дело не може да има права, които са юридически несъвместими с правното положение на самия индивидуален взискател, а именно – с факта, че последният ще получи удовлетворение на ипотечните си права по отношение на процесния недвижим имот в производството по несъстоятелност на „Тома строй“ ЕООД, въз основа на влезли в сила сметки за разпределение по чл. 717н ТЗ.

По отношение доводите на ищеца за вписана възбрана, съдът е посочил, че вписаната възбрана на 31.07.2014 г. върху недвижим имот има за цел да запази имота в патримониума на длъжника като ограничи последващото разпореждане с него (чл.453 ГПК). В този смисъл, действието на наложените възбрани е не само да пази имуществото на длъжника, но и да гарантира правата на купувача при публична продан срещу трети лица, които са вписали вещни права след възбраната. Когато предмет на принудително изпълнение по реда на ГПК е възбранено в полза на взискателя имущество, правата на купувача от публичната продан се запазват с вписаната преди извършване на проданта възбрана, тъй като съгласно чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК, правата, които трети лица са придобили върху имота не могат да бъдат противопоставени на купувача само ако не могат да се противопоставят на взискателя. Следователно, наложените от ЧСИ възбрани върху имоти запазват действието си и след публичната им продажба, за да не могат да се противопоставят на купувача извършените след вписването на възбраните разпореждания. Същевременно спирането на изпълнителното производство срещу длъжника в несъстоятелност по реда на чл.638 ТЗ има за цел охраняване на масата на несъстоятелността. Ето защо, когато по отношение на длъжника е открито производство по несъстоятелност, а вземането на кредитора (взискател, в чиято полза е вписана възбрана от ЧСИ във връзка с образувано по-рано /през 2014 г./ пред него изпълнително производство) е включено в списъка на приетите вземания при условията на чл.693 ТЗ, той не може да осъществява индивидуално изпълнение срещу същия длъжник. В този случай, според чл.638 ал.4 ТЗ, спряното производство се прекратява, а наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите по несъстоятелността, поради това, че са изпълнили обезпечителните си функции с включване на възбраненото имущество в масата на несъстоятелността. Съгласно чл.638 ал.4 ТЗ спряното изпълнително производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693 ТЗ. Синдикът разполага с възможност да поиска от ЧСИ прекратяване на изпълнението, като в този случай съгласно чл.433 ал.2 ГПК следва да бъдат вдигнати служебно наложените запори и възбрани. Валидно продължаване на индивидуалното принудително изпълнение е имало в периода от 05.08.2016 г. до 16.01.2017 г. въз основа на определението на съда по несъстоятелност от 5.08.2016 г. Продължаването обаче на висящи изпълнителни производства след откриване на производството по несъстоятелност е изключение на общото правило и може да бъде разрешено от съда само при наличие на определени условия, регламентирани е разпоредбата на чл.638, ал.3 ТЗ, който правен способ, с оглед същността на производството по несъстоятелност и систематичното място на чл.638, ал.3 от ТЗ, е приложим само във времевия отрязък между откриване на производството по несъстоятелност на длъжника и обявяването му в несъстоятелност, след който момент синдикът, прилагайки задължителните последици на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност (които съществено се различават от тези на решението, с което се открива производство по несъстоятелност), е длъжен да започне осребряване на имуществото от несъстоятелната маса и разпредели получената от това сума. Нормата на чл.638, ал.3 ТЗ има за цел да разреши продажбата на ипотекирани и/или заложени активи на длъжника по реда на индивидуалното принудително изпълнение до момента, в който те трябва да бъдат осребрени в производството по несъстоятелност, тъй като длъжникът вече е обявен в несъстоятелност. В настоящият случай, с Решение № 1/03.01.2017 г., постановено по т.д. № 105/2016 г. по описа на ОС- Плевен е обявил „Тома строй“ ЕООД в несъстоятелност, прекратил е дейността на дружеството и правомощията на органите му, допуснал е обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на дружеството, лишил е дружеството от правото да управлява и се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановил е започване на осребряването на имуществото и е свикал събрание на кредиторите му, с което е отпаднала правната възможност за продължаване на производството по процесните изпълнителни дело по реда на чл. 638, ал.3 ТЗ, след 03.01.2017 г. Постановлението на купувача е влязло в сила четири месеца по-късно – едва на 27.04.2017 г.

Съгласно чл.496 ал.2 ГПК от момента на влизане в сила на постановлението за възлагане този, на когото е възложен имота, придобива правото на собственост върху него т.е. считано от 27.04.2017 г. Към този момент вземането на банката-взискател вече е било прието и одобрено от синдика, вече е постановено решението по чл.710 ТЗ на 03.01.2017 г. с наложени общи запор и възбрана върху имуществото на несъстоятелния длъжник. т.е. влизането в сила на постановлението за възлагане, с което в настоящия случай жалбоподателят се легитимира, не предхожда, а следва по време вписването на обща възбрана върху имота, наложена в производството по несъстоятелност.

По тези съображения въззивният съд е направил извод, че процесният недвижим имот не е напуснал масата на несъстоятелността на длъжника. Релевираният от ищеца титул за собственост върху процесния имот е непротивопоставим както на длъжника „Тома строй“ ЕООД-в несъстоятелност, така и на всички кредитори на посоченото дружество, вкл.банката, защото е несъвместим със специалните и императивни правила на производството по несъстоятелност и в частност – с факта, че при открити по отношение на „Боско строй“ ЕООД и на „Тома строй“ ЕООД производства по несъстоятелност, правото на индивидуално принудително изпълнение на ипотекарния кредитор е погасено по право, без значение дали формално ЧСИ е издал постановление за прекратяване или не по чл.433 ГПК /което има само констативен характер/.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК В. И. С. се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, евентуално чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Д. за очевидна неправилност на въззивното решение е обоснован с твърденията, че взискателят „Райфайзенбанк /България/ ЕАД се е удовлетворил за своите вземания в индивидуалното изпълнително производство на ЧСИ М. Б., но са останали неудовлетворени претенции за направени от него в това производство разноски и именно тези неудовлетворени разноски в изпълнителното производство са били предявени и приети в производството по несъстоятелност и точно те са получени в рамките на универсалното изпълнение.

С оглед посочената обосновка не е налице хипотезата на чл.280, ал.2, предл.трето ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване, очевидната неправилност следва да е изводима от мотивите на съдебния акт, като касае съответствието на фактическите и правни изводи в обжалваното решение с основните начала на гражданския процес, утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд или нарушаване на правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона, нарушение на императивна правна норма или основни принципи, засягащи търсената от страните защита и съдействие. Във въззивното решение, както отбелязва и касаторът, твърдените от него факти не са приети за установени, а съответно обективираните от съда изводи не сочат на твърдяната очевидна неправилност.

При условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът поставя следните въпроси:

1) влезлите в сила постановления за възлагане на недвижим имот в изпълнително производство, издадени от ЧСИ, противопоставими ли са на кредиторите на несъстоятелността, ако те са постановени след изрично разрешение на съда по несъстоятелността по чл.638, ал.3 ТЗ, но това разрешение впоследствие е отменено от съда;

2) възбраните, наложени върху имота по персоналната партида на длъжника в производството по несъстоятелност, достатъчни ли са да пазят ред на противопоставимост на правата на взискателя, съответно на всеки купувач на публична продан, проведена от ЧСИ.

Вторият въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като е насочен само към допълнително изложените от въззивния съд съображения по приложение на чл.638 ТЗ, но не и решаващият извод на съда, че като купувач по публична продан, проведена по искане на „Райфайзенбанк /България/ ЕАД, ищецът по настоящото дело не може да има права, които са юридически несъвместими с правното положение на самия индивидуален взискател, а именно – с факта, че последният ще получи удовлетворение на ипотечните си права по отношение на процесния недвижим имот в производството по несъстоятелност на „Тома строй“ ЕООД, въз основа на влезли в сила сметки за разпределение по чл. 717н ТЗ.

Първият въпрос е обоснован с доводите, че изпълнителните действия /издаване на постановление за възлагане/ са извършени преди откриване на производството по несъстоятелност на 27.07.2016 г. /като не съставляват изпълнителни действия производствата по обжалване на постановленията за възлагане/ и общата възбрана на решението по чл.710 ТЗ поражда действие само по отношение на разпореждания на длъжника с активи от масата на несъстоятелността, а в случая се касае до постановление за възлагане, т.е. до едностранен властнически акт на орган на властта – ЧСИ.

Касационен въпрос

С оглед посочената обосновка, фактите, приети за установени в съда и мотивите на въззивното решение, въпросът следва да бъде уточнен по следния начин: постановление за възлагане на недвижим имот в изпълнително производство, издадено от ЧСИ преди откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, но влязло в сила след обявяване на несъстоятелността и налагане на обща възбрана върху имуществото му, противопоставимо ли е на длъжника-в несъстоятелност и на кредиторите на несъстоятелността, вкл. и на банката, ипотекарен кредитор и взискател в индивидуалното принудително изпълнение и чието вземане е прието и включено в сметка за разпределение по чл.717н ТЗ.

По въпроса липсва изрично законодателно разрешение, както и практика на ВКС. Отговорът му изисква тълкуване, в хипотеза като настоящата, дали в масата по несъстоятелността се включва недвижимия имот, предмет на невлязлото в сила постановление за възлагане или внесената от купувача по публичната продан, съгласно чл.496, ал.1 ГПК по сметка на ЧСИ преди издаване на постановлението, парична сума, както и съответно тълкуване при подобни факти на нормата на чл.646, ал.1 ТЗ и чл.638 ТЗ, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Диспозитив

С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1252 от 16.06.2020 г., постановено по гр.д. № 5117 по описа за 2019 г. на Софийски апелативен съд, 14-ти състав в атакуваната му част, с която е отхвърлен, предявеният от В. И. С. против „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД-в несъстоятелност, гр. Плевен, представлявано от синдика Д. П. Ш., положителен установителен иск за собственост по отношение на придобит въз основа на Постановление за възлагане на недвижимо имущество от 28.04.2016 г. по изп.д. № 20148380408113 на ЧСИ М. Б., вписано в Службата по вписвания под № 170, том LXXVI, вх.рег. № 33909/5.06.2017 г. поземлен имот и идентификатор ***, представляващ УПИ * в кв.3 по плана на [населено място], местност „парк В.“, с площ по скица 1810 кв.м., а по доказателствен акт 1996 кв.м.

В едноседмичен срок от съобщението В. И. С. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 408.00 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини

0 0 глас
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари