Определение №69/12.02.2020 по дело №2974/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Съставлява ли наложената финансова корекция вреда и могла ли е тази вреда да бъде предвидена към момента на възникване на договорното правоотношение, съществува ли пряка и непосредствена причинна връзка между наложена финансова корекция по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и поведението на ответницата?


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА, ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2974 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационната жалба на Ю. В. С., с адрес в [населено място], представлявана от адв. И. М. и адв. Н. Л., против въззивното решение № 375 от 15 февруари 2019 г., постановено по в.гр.д. № 1002/2018 г. по описа на апелативния съд в гр.София, с което е отменено изцяло решение № 7914 от 24 ноември 2017 г., постановено по гр.д. № 9610/2013 г. по описа на Софийския градски съд, за отхвърляне на предявените от Български институт за стандартизация срещу С. искове с правно основание чл. 82 ЗЗД, и вместо това я е осъдил да заплати ищеца на основание чл. 82, изр. 1 ЗЗД, вр. чл. 260, ал. 2 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 140240 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие неизпълнение на задълженията по сключения между страните граждански договор № 02/01.03.2010 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

В касационната жалба се излага становище за недопустимост на въззивното решение, като се заявяват и всички основания за неговата неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че с въззивната жалба ищецът, без да прави възражения срещу доклада по делото, е въвел като нови основания на иска неполагане на дължима грижа и неосъществяване на достатъчно ефективен контрол, координация и управление от страна на ответницата върху дейността на експертите и консултантите по проекта, което е довело до вреда за ищеца. Тези твърдения не били своевременно въведени с исковата молба, а едва с писмените бележки пред първата инстанция и с въззивната жалба. Съдът се бил произнесъл свръхпетитум, приемайки, че ответницата е причинила вредата (начислената финансова корекция), тъй като не е успяла да обедини усилията на екипа и да обезпечи реализацията на проекта; по този начин било нарушено правото на защита на ответницата, защото тя не знаела срещу какви твърдения следва да се защитава в рамките на въззивното производство. Сочи се още, че в нарушение на чл. 12 ГПК, чл. 235 ГПК, ал. 2 и 3 въззивният съд е постановил решението си при избирателно обсъждане на доказателствения материал по делото, пренебрегвайки множество относими към спора доказателства, например приложения договор между възложителя (Български институт за стандартизация) и юрисконсулта на проекта, от който се установявало, че именно юрисконсултът е пряко отговорен за изпращането на обявленията за възлагане на обществена поръчка в Официалния вестник на Европейския съюз – негово задължение било публикуването на обявленията за откриване и възлагане на обществени поръчки в Агенцията за обществени поръчки, чрез която се изпращали съобщенията до Официалния вестник на Европейския съюз. Сочи се, че не следва цялата отговорност по изпълнение на проекта да се вмени в тежест на ответницата, предвид обстоятелството, че към момента на стартиране на проекта ищецът е отчел липсата си на капацитет за подготовката, организирането и провеждането на обществени поръчки, израз на което било и организирането на обществена поръчка за избор на външни експерти, вкл. юрисконсулт на проекта. От споразуменията на външните за Българския институт за стандартизация експерти, полагащи труд по договори за консултантски услуги, се установявало, че ответницата не упражнява контрол върху тяхната дейност, а била единствено лице за контакт, което приемало отчетите на външните експерти относно изработеното време и извършената работа. По тези съображения се сочи, че не е налице твърдяното от ищеца неизпълнение на служебните задължения на С., доколкото финансовата корекция по процесната обществена поръчка е наложена за неизвършване на действие, което е било извън обхвата на задълженията ѝ – единствено юрисконсултът имал технически осигурен достъп, за да подаде по електронен път до Агенцията за обществени поръчки информацията, която следвало да бъде публикувана в Официалния вестник на Европейския съюз. Поддържа се, че С. никога не е имала достъп по системата на Агенцията за обществени поръчки. Неоснователно ищецът се опитвал да вмени на ответницата и отговорността по сключване на гражданските договори с останалите членове на екипа, след като страна по тези договори бил Българският институт за стандартизация, представляван от изпълнителният директор И. Д., и С. нямала отношение към подбора на другите изпълнители по проекта. Заявено е, че предвид обстоятелството, че ответницата не е имала задължение за изпращане на информация за публикуване в Официалния вестник на Европейския съюз, липсвала причинно-следствена връзка между поведението ѝ и вредите – не било ясно как въззивният съд е свързал твърденията на ищеца за липса на контрол, координация и управление с начислената финансова корекция; не било налице и виновно поведение, доколкото самият представляващ ищеца е посочил в писмо до договарящия орган (Министерство на икономиката, енергетиката и туризма), че при публикуването е била допусната явна фактическа грешка; поради липсата на виновно неизпълнение в случая следвало да намерят приложение разпоредбите на чл. 83 ЗЗД, ал. 1 и 2. Оспорва се и изводът, че е налице вреда, доколкото съгласно чл. 98, § 2 от Регламент № 1083/2006 г., вр. чл. 4, § 1 от Регламент № 2988/1995 г., финансовите корекции, които държавите членки трябва да извършат, когато установят нередности във връзка с операциите или оперативните програми, имат за цел отнемане на незаконно придобитите от съответните икономически операции облаги. Сочи се, че съгласно практиката на Съда на Европейския съюз задължението за връщане на облага, недължимо получена чрез нередност, не представлява санкция, а е последица от установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичащи от правната уредба на Съюза, не са били спазени, като по този начин получената облага се явява недължима. Подчертава се и обстоятелството, че корекцията е била наложена за няколко групи нарушения, а не единствено за неизпълнение на задължението за обявяване на процедурата в Официалния вестник на Европейския съюз, както и че изплащането на помощта винаги е под условие, доколкото кандидатстването за безвъзмездна финансова помощ демонстрира нужда от средства за предприемане на инвестиция, но неизплащането ѝ не предпоставя сигурното увеличаване, а единствено запазване пасива на имуществото на бенефициента. Посочва се още, че ищецът има самостоятелен път за защита срещу наложената финансова корекция по договора на ищеца с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма; в този смисъл било недопустимо да се търси отговорността на ответницата по договор, по който тя не била страна. Оспорва се и изводът, че към процесното правоотношение е приложима уредбата на договора за изработка, като се поддържа, че договорът е трудов, във връзка с което са изложени подробни съображения. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС и в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на решението.

Ответникът по касационната жалба Български институт за стандартизация, със седалище и адрес на управление в гр.София, представляван от изпълнителния директор И. Д., чрез адв. В. В., в отговор излага доводи както за липса на основания за допускане на касационното обжалване, така и за неоснователност на жалбата по същество.

Мотиви

С въззивното решение е прието за установено, че Ю. С. е заемала длъжността ръководител на отдел „Международно сътрудничество“ в дирекция „Стандартизация“ при Българския институт за стандартизация, като на 01.03.2010 г. страните са сключили и граждански договор, по силата на който С., като изпълнител, е приела да упражнява функцията ръководител на проект BG161P0003-4.3.01-003 „Усъвършенстване на системата за стандартизация в България“ за срок от тридесет и шест месеца, наред със задълженията ѝ по трудовото правоотношение. Част от задълженията ѝ по договора били: да управлява, координира, контролира и докладва на изпълнителния директор административното и техническото изпълнение на проекта; да организира подбора на експерти и консултанти във връзка с изпълнението на проекта; да отговоря за постигане целите и резултатите на проекта. Във връзка с направено искане за междинно плащане по трети междинен технически и финансов отчет, след извършена проверка, с писмо изх. № 76-00-537/29.11.2012 г. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма уведомило Българския институт за стандартизация, че са констатирани пет групи нарушения, някои от които били основание за налагане на финансови санкции. Едно от установените нарушения било, че възложителят не изпратил за публикуване в Официалния вестник на Европейския съюз обявлението за откриването на процедурата, решението за удължаването на срока за представяне на офертите и информация за сключения договор, като за него се предвиждало налагане на финансова корекция в размер на 25 % от стойността на договора за обществената поръчка. За останалите четири групи нарушения се предвиждали по-малки по размер финансови корекции. В съответствие с правилата, че при установени два или повече случая на нередности от бенефициента (възложител) в рамките на една процедура, за които са предвидени процентни показатели (суми на финансова загуба), Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, като договарящ орган, наложило на ищеца най-тежката финансова корекция, прилагайки най-големия показател – 25 % от стойността на договора за обществена поръчка, като размерът на наложената финансова корекция бил 140240 лева, и същата сума е била удържана в пълен размер. Установено е, че сключеният между страните граждански договор от 01.03.2010 г. е бил прекратен от възложителя с уведомление на 21.05.2012 г.; че трудовото правоотношение между страните е било прекратено със заповед за уволнение № 011/21.05.2012 г., като с влязло в сила на 23.02.2013 г. решение по гр.д. № 27506/2012 г. на районния съд в гр. София заповедта за уволнение е била отменена и ответницата е била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.

Въззивният съд е счел, че по отношение на сключения между страните граждански договор са приложими правилата на договора за изработка, установени в чл. 258 ЗЗДчл. 269 ЗЗД. Прието е, че ръководеният от С. екип е допуснал пет групи нарушения на нормативно установените изисквания при реализацията на проекта, поради което Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, като договарящ орган, на основание чл. 98, т. 2, вр. чл. 9, § 2 и 5 от Регламент (ЕО) на Съвета от 11.07.2006 г. е наложил на бенефициента по проекта финансови корекции за всяка група нарушения, като съобразно установените правила най-високата по размер корекция (25 % от стойността на договора за обществена поръчка) е погълнала по-малките по размер. Тази корекция е била наложена за първата група нарушения на установеното чл. 45а ЗОП /отм./, т. 3 и т. 4 задължение на възложителя да изпрати за публикуване в Официалния вестник на Европейския съюз обявлението за откриването на процедурата, решението за удължаването на срока за представяне на офертите и информация за сключения договор. Прието е, че в случая е налице частично неизпълнение на поетите от С. договорни задължения; че тя е била длъжна и е могла да предвиди, че всяко едно нарушение на нормативно установените правила за организиране на обществената поръчка и сключването на договора за изпълнение, когато проектът се осъществява по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, подлежи на санкция с налагане на финансова корекция; че финансова корекция, наложена сумарно за допуснатите нарушения, съставлява имуществена вреда за ищеца, за която изпълнителят, т.е. С., отговаря пред възложителя на основание чл. 260, ал. 2 ЗЗД, като обезщетението следва да се определи, съобразно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД.

Касационен въпрос

К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване за проверка на твърдението за постановяване на решението по нередовна искова молба, като едва след това би било възможно да се даде отговор и на останалите въпроси, обусловили изхода на спора, а именно: съставлява ли наложената финансова корекция вреда и могла ли е тази вреда да бъде предвидена към момента на възникване на договорното правоотношение, съществува ли пряка и непосредствена причинна връзка между наложена финансова корекция по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и поведението на ответницата.

За касационното обжалване жалбоподателката дължи държавна такса от 2804,80 лева.

Диспозитив

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение № 375 от 15 февруари 2019 г., постановено по в.гр.д. № 1002/2018 г. по описа на апелативния съд в гр.София.

УКАЗВА на Ю. В. С. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 2804,80 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държавна такса.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми