Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2015

Пасивно легитимиран ли е министърът на регионалното развитие да представлява държавата в хипотезата на чл. 31, ал. 2 ГПК по иск, предявен на основание чл. 59 ЗЗД в случаите, в които се твърди, че обогатяването е настъпило вследствие на облигационно правоотношение между ищеца и ведомство, на което е предоставен в управление имот, държавна собственост и в този смисъл за допустимостта на обжалваното решение при липса на надлежна процесуална легитимация на ответника и кой е пасивно легитимиран да представлява държавата по облигационни искове на основание чл. 59 ЗЗД – министърът на регионалното развитие или министърът на финансите?

В случаите, в които имот – държавна собственост, е предоставен за управление на ведомство, което владее, ползва и поддържа имота за своя сметка и на своя отговорност по см. на чл. 14, ал. 3 ЗДС /чл. 12, ал. 2 П./, в чия полза следва да се приеме, че настъпва обогатяването при евентуално уважаване на иск, заведен по реда на чл. 59 ЗЗД – в полза на държавата, чрез ведомството, управляващо имота, или в полза на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие, предвид общата разпоредба на чл. 31, ал. 2 ГПК?

Следва ли да са налице кумулативно всички предпоставки от фактическия състав, предвидени в чл. 59 ЗЗД, за да бъде уважен предявеният на това основание иск.

В случаите, при които наемодателят по наемно правоотношение даде изрично писмено съгласие на наемателя да извърши подобрения в наетия имот под условие, че подобренията няма да са за негова сметка, на което наемателят не се е противопоставил, следва ли, че е налице договорна клауза между страните, че извършените от наемателя подобрения са за негова сметка?