Определение №680/16.06.2015 по дело №701/2015


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Друго

Анотация

Въпрос

Пасивно легитимиран ли е министърът на регионалното развитие да представлява държавата в хипотезата на чл. 31, ал. 2 ГПК по иск, предявен на основание чл. 59 ЗЗД в случаите, в които се твърди, че обогатяването е настъпило вследствие на облигационно правоотношение между ищеца и ведомство, на което е предоставен в управление имот, държавна собственост и в този смисъл за допустимостта на обжалваното решение при липса на надлежна процесуална легитимация на ответника и кой е пасивно легитимиран да представлява държавата по облигационни искове на основание чл. 59 ЗЗД – министърът на регионалното развитие или министърът на финансите?

В случаите, в които имот – държавна собственост, е предоставен за управление на ведомство, което владее, ползва и поддържа имота за своя сметка и на своя отговорност по см. на чл. 14, ал. 3 ЗДС /чл. 12, ал. 2 П./, в чия полза следва да се приеме, че настъпва обогатяването при евентуално уважаване на иск, заведен по реда на чл. 59 ЗЗД – в полза на държавата, чрез ведомството, управляващо имота, или в полза на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие, предвид общата разпоредба на чл. 31, ал. 2 ГПК?

Следва ли да са налице кумулативно всички предпоставки от фактическия състав, предвидени в чл. 59 ЗЗД, за да бъде уважен предявеният на това основание иск.

В случаите, при които наемодателят по наемно правоотношение даде изрично писмено съгласие на наемателя да извърши подобрения в наетия имот под условие, че подобренията няма да са за негова сметка, на което наемателят не се е противопоставил, следва ли, че е налице договорна клауза между страните, че извършените от наемателя подобрения са за негова сметка?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми април, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
Л. БОГДАНОВА, С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 701 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпили са касационни жалби от областния управител на област с административен център [населено място] като представляващ държавата, чрез министъра на регионалното развитие [населено място], чрез процесуалния си представител старши експерт А. Д. и от Технически университет [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Т. от АК-В., против въззивно решение № 68 от 15.05.2014 г., постановено по в.гр.д. № 136/2014 г. на Варненския апелативен съд, ГО, с което като е потвърдено решение № 2675 от 17.12.2013 г. на Варненския окръжен съд, ГО, VІ с-в, постановено по гр.д. № 929/2012 г., е уважен предявеният иск от „Висше училище Международен колеж „А.” [населено място] срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие, с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 44 780 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за извършени подобрения в недвижим имот, публична държавна собственост, при участието на трето лице-помагач на страната на ответника - Технически университет –В..

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът областен управител на област [населено място] като представляващ държавата, чрез министъра на регионалното развитие поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в посочения размер, съдът се е произнесъл по правни въпроси от процесуално и материално естество, които са обусловили изхода на спора и са решени в противоречие с практиката на ВКС, както и разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Изведените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси са - пасивно легитимиран ли е министърът на регионалното развитие да представлява държавата в хипотезата на чл. 31, ал. 2 ГПК по иск, предявен на основание чл. 59 ЗЗД в случаите, в които се твърди, че

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

ИЗТОЧНИКВКС - линк към акта на страницата на съда
Светла Димитрова е родена на 26 септември 1956 г. в гр. Тетевен. Завършва „Право“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1979 г. В периода 1979 – 1980 г. е стажант-съдия в Софийския градски съд, а от 1980 г. до 1982 г. е младши съдия в Окръжен съд – Ловеч. От 1982 г. до 1985 г. е съдия в Районен съд – Тетевен, а в периода 1985 – 1992 г. работи като съдия в Софийския районен съд, след което от 1992 г. до 1998 г. правораздава в Софийския градски съд. В периода 1997 – 1998 г. е член на Висшия съдебен съвет. В Софийския апелативен съд работи в периода 1998 – 2006 г. От 2006 г. е съдия във Върховния касационен съд, като от 2016 г. е председател на Трето гражданско отделение. В периода 2003 – 2007 г. е член на централните избирателни комисии за избори на народни представители, на президент и вицепрезидент на Република България и местни избори, а в периода 2007 – 2009 г. с укази на президента на Република България е назначавана за председател на Централната избирателна комисия за произвеждане на избори за членове на Европейския парламент от Република България и за местни избори. На 20.02.2018 г. е назначена от Съдийската колегия на ВСС за заместник на председателя на ВКС и ръководител на Гражданската колегия.
0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари