Класификация
- Вид съдебен акт: Определения за допускане
- Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
- Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК
Анотация
Вероятно недопустимо ли е въззивното решение, с което се присъжда сума, по-голяма от претендираната?
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 08.06.2022 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Зоя Атанасова
ЧЛЕНОВЕ:
Владимир Йорданов, Димитър Димитров
разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 632/2022 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. И. срещу въззивно решение № 465/08.11.2021 г. по въззивно гр. д. № 1206/2021 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение от 14.05.2021 г. по гр.д. № 4297/2020 г. на Бургаския районен съд в отхвърлителна част и вместо това е постановено друго, с което И. Г. И. е осъден да заплати на М. Й. И. сумата от общо 11 993.30 лева, представляващи обогатяването на ответника вследствие на извършени със средства на ищцата СМР в собствения на ответника недвижим имот – втори етаж от двуетажна къща с 1/2 ид.ч. от дворно място в [населено място].
Ответникът по касационната жалба М. Й. И. в писмен отговор поддържа, че касационната жалба е неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по оценяем иск, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване и жалбата е редовна.
Страните са бивши съпрузи, претенцията е за обезщетение за подобрения в периода преди фактическата раздяла между тях.
Жалбоподателят навежда следните доводи за неправилност и за наличие на основания за допускане на касационно обжалване:
Жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл свръх петитум, тъй като с въззивната жалба е претендирано увеличение на присъдената сума 5 977 лева до половината от 19570.30 лева или до сумата 9 785.15 лева, а съдът е присъдил по-голяма сума - 11 993.30 лева и в тази част решението е недопустимо.
Жалбоподателят твърди, че в останалата част решението е неправилно поради съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон (неправилно тълкуване на понятието подобрение) и необоснованост.
Във връзка с тези доводи жалбоподателят се позовава на очевидна неправилност на решението, поради неотчитане разликата между подобрения, които отчитат увеличената стойност на имота и обичайните ремонти, свързани с обикновеното потребление, поради превратно и непълно тълкуване на събраните доказателства и поради неотчитане на доказателствата по делото и поради това, че съдът е приел за подобрения ремонти от 2000 - 2005 г., които фактически са негодни за ползване и с изтекъл срок на експлоатация.
Жалбоподателят извежда и въпроса: Достатъчен ли е само фактът на ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или