Определение №672/06.11.2020 по дело №4923/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Относно съотношението между исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, и иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, както и относно очертаването на предмета на делото с обстоятелствената част и петитума на исковата молба (чл. 127, ал. 1 ГПК, т. 4 и т. 5), по реда за отстраняване на нередовности на исковата молба (чл. 129 от ГПК) и по реда за изменение на иска ( чл. 214, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 от ГПК), при предявяване на такива искове за недействителност на договор за продажба на недвижим имот.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН ЦОНЕВ, ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4923 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

История на спора

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. М. И. срещу решение № 2036/06.08.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 1568/2016 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение от 24.07.2015 г. по гр. дело № 12969/2009 г. на Софийския градски съд (СГС), с което е обявен за нищожен, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД – поради липса на съгласие, договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № **/02.04.2008 г., том ***, рег. № ****, нот. дело № 88/2008 г. на нотариус с рег. № ***, с който касаторът Н. И., като пълномощник на С. С. Г., е продал на себе си недвижим имот – апартамент № 26, находящ се в [населено място],[жк] (бивш бл. …,; и вместо това въззивният съд е постановил следното: отхвърлил е искове на М. С. Т. и Б. С. Т. срещу жалбоподателя, както следва: иск, квалифициран като такъв с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД – за установяване нищожност на същия (процесния) договор за покупко-продажба, поради неспазване на предписаната от закона форма, и иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване недействителност на процесния договор, поради липса на съгласие; и е уважил иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, като е прогласил за недействителен процесния договор по отношение на двете ищци, поради липса на представителна власт по отношение на процесния имот.

Касационната жалба на ответника Н. И. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за процесуална недопустимост на обжалваното въззивно решение, евентуално – за неправилност на същото в частта по уважения иск – касационни основания по чл. 281 ГПК, т. 2 и т. 3.

Ответниците по касационната жалба – ищците М. и Б. Т., и третото лице, техен помагач по делото П. Г. И., не са подали отговори на касационната жалба.

Оплакването и доводите в касационна жалба за недопустимост на въззивното решение се заключават в следното: С исковата молба съдът бил сезиран с три иска за прогласяване нищожност на процесния договор за продажба: иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД – поради липса на съгласие, основан на твърдението, че наследодателката на ищците – продавач по договора нямала воля да продаде процесния имот; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – поради противоречие със закона, основан на твърдението, че при сключването на процесния договор не участвали всички съсобственици на процесния имот; и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – поради заобикаляне на закона, основан на твърдението, че наследодателката на ищците – продавач по договора декларирала пред нотариуса, че е неомъжена, докато тя била вдовица. С молба-уточнение от 14.04.2010 г., подадена след отговора на исковата молба, ищците в нарушение на чл. 210 ГПК и чл. 214 от ГПК релевирали нови основания за нищожност на процесния договор за продажба – липса на предписаната от закона форма и липса на съгласие, като изложили изцяло нови твърдения, незаявени с исковата молба – за липса на пълна индивидуализация на процесния недвижим имот в даденото на касатора изрично пълномощно за продажбата му. След оставяне на исковата молба без движение и от въззивния съд, с молби от 10.11.2016 г. и 06.12.2016 г. ищците уточнили, че единият от исковете им е с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД – нищожност поради липса на съгласие, обусловена от липса на воля, предвид липсата на индивидуализация на имота в пълномощното. Въззивният съд приел за разглеждане този иск с определение, без да му даде правна квалификация. Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като с него са разгледани нови искове, непредявени с исковата молба, а предявените с нея не са разгледани, като до това се стигнало поради процесуално недопустимо изменение на предявените искове – по пътя на също недопустимо уточнение на исковата молба. Поддържа се също, че дори да е налице допустимо уточнение на исковата молба и на предявените с нея искове по чл. 26 от ЗЗД за нищожност на процесния договор за продажба, въззивният съд не се произнесъл по тях, а недопустимо се произнесъл по искове по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за недействителност на договора, които не били предявени нито с исковата молба, нито с уточненията на същата. В изложението към касационната жалба от страна на касатора са формулирани седем процесуалноправни въпроса, свързани с горните негови доводи за недопустимост на обжалваното въззивно решение. В тази връзка се поддържа и че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК – поради противоречие с практиката (включително задължителната такава) на ВКС и поради вероятна недопустимост на въззивното решение.

Мотиви

По делото се установява следното:

В свое определение без дата, докладвано в откритото съдебно заседание на 27.10.2016 г., въззивният съд е приел за установено следното: В исковата молба са изложени твърдения, че процесният договор за продажба е нищожен, поради това, че продавачът С. Г. е подписала процесното пълномощно в полза на касатора-ответник, след като е била въведена в заблуждение по отношение на това какви документи подписва, както и поради това, че пълномощното е заверено от нотариуса неприсъствено и без нейно съгласие; а също и поради това, че процесният имот е бил съсобствен между Г. и трети лица, като съгласието на последните не е търсено при продажбата. С молби-уточнение от 18.01.2010 г. и от 26.01.2010 г., подадени пред първата инстанция, като основания за нищожност ищците са поддържали неавтентичност и „неприсъствено“ пълномощно, водещи до липса на представителна власт при сключването на процесния договор за продажба, както и заобикаляне на закона поради неучастието в продажбата на останалите съсобственици. С молбата-уточнение от 14.04.2010 г. (сочена и от касатора) ищците са поддържали пред първата инстанция и че процесният договор за продажба е нищожен поради ненадлежно упълномощаване на ответника-касатор, тъй като в процесното пълномощно не бил описан конкретен имот, по отношение на който е упълномощен ответникът да представлява наследодателката на ищците, който порок води до липса на заявена воля от нейна страна за възникване на представителна власт за пълномощника-ответник да я представлява по отношение на процесния апартамент. Въззивният съд е намерил, че липсва яснота дали ищците поддържат единствено основанието за нищожност, наведено с молбата им от 14.04.2010 г., или и предходните заявени такива, поради което им е дал указания да уточнят кои основания за нищожност поддържат.

В отговор на това определение ищците са подали молбата си от 10.11.2016 г. (също сочена от касатора), като с ново разпореждане на съдия-докладчика са им дадени още указания – да конкретизират фактите и твърденията си, въз основа на които претендират, че процесната сделка е недействителна-нищожна поради липса на съгласие и форма. След подаването и на молбата от 06.12.2016 г. (също сочена от касатора), в свое определение от 07.12.2016 г. въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за установяване нищожност на процесния договор за продажба, като нищожността се поражда от пороци при упълномощаването на ответника-касатор от С. Г., за което ищците са изложили следните твърдения: упълномощителната сделка не поражда правни последици, тъй като пълномощното е заверено неприсъствено и липсва съгласие на Г. за упълномощаване на ответника за продажба на конкретен неин имот – процесния апартамент; Г. не е познавала касатора като при подписването на пълномощното е считала, че изявява воля за друго, а не за покупко-продажба на процесния имот; имотът не е описан в пълномощното, поради което ответникът не е бил упълномощаван да се разпорежда вместо Г. с конкретния имот, а от друга страна тя не е изявявала воля да бъде извършено разпореждане с процесния апартамент; неоформянето по заканоопределения начин на сделката по упълномощаване води до недействителност на последващата разпоредителна сделка, която се явява сключена при липса на съгласие. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за недействителност на процесната продажба, на основание пороци в упълномощаването – липса на индивидуализация на имота в пълномощното, водещо до липса на представителна власт за представителя и до липса на изразена воля от представлявания, и на второ място – нищожност на процесната сделка поради липса на форма, вследствие опорочаване на предхождащата упълномощителна сделка.

В мотивите към обжалваното въззивно решение апелативният съд е квалифицирал първия разгледан от него иск като такъв по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, предвид твърденията на ищците, че процесният договор за продажба бил нищожен поради неспазена форма, поради опорочена форма на упълномощаването. За да отхвърли този иск, САС е приел, че е спазена нотариалната форма по чл. 18 ЗЗД за сключването на самия договор, както и че дори да се докажат твърденията на ищците за пороци при упълномощителната сделка, това не влече нищожност на последващата сделка, извършена от пълномощника без представителна власт, а води до недействителност, съгласно указанията, дадени с т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС. На втория разгледан от него иск въззивният съд е дал правна квалификация по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, като е приел, че ищците го обосновават с твърденията си за липса на съгласие, тъй като процесното пълномощно е заверено неприсъствено и без съгласието на С. Г. – тя не е волеизявявала и формирала воля за продажба на процесния имот, не е познавала касатора-ответник. За да отхвърли този иск, след обсъджаде на доказателствата по делото, апелативният съд е приел, че удостовереното от нотариуса явяване на С. Г. пред него за оформяне на пълномощното, не е опровергано и нотариалното удостоверяване е валидно, спазена е и формата по чл. 589 ГПК и чл. 590 от ГПК и чл. 37 от ЗЗД за упълномощаване на представител с представителна власт за разпореждане с недвижим имот. Също разглеждайки този иск, въззивният съд е намерил за недоказани и твърденията на ищците, че Г. не е имала воля да извършва продажба на процесния имот, тъй като подписвайки процесното пълномощно, е имала съзнание, че подписва други документи. Третия разгледан от него иск апелативният съд е квалифицирал също по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, като е приел, че той се обосновава с твърдения на ищците за недействителност на процесната продажба, тъй като ответникът няма представителна власт да се разпорежда с процесния имот поради липса на индивидуализация на същия в процесното пълномощно. За да уважи този иск, въззивният съд е приел, че пълномощното не е общо поради което към него не намират приложение разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, както и че С. Г. е ограничила представителната власт на ответника-касатор по отношение на конкретен недвижим имот, който обаче не е пълно идентифициран – посочен е като номер на апартамент, етаж, блок, съседи, квадратура, но не е конкретизиран с посочване на град и квартал, в които се намира, а адресът или местонахождението на имота-апартамент е сред основните идентификационни данни по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗКИР, в редакцията към 2008 г. С оглед на това въззивният съд е приел, че ответникът-касатор не е бил надлежно упълномощен да представлява наследодателката на ищците като страна по процесната продажбена сделка, поради което последната е сключена от пълномощника без представителна власт; изложени са и съображения, че процесният договор за продажба не е потвърден от упълномощителката или нейните правоприемници.

Касационни въпроси

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК – с оглед извършване на служебната касационна проверка за процесуалната допустимост на решението, по следния правен въпрос: относно съотношението между исковете по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, пр. 2 и пр. 3, и иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, както и относно очертаването на предмета на делото с обстоятелствената част и петитума на исковата молба (чл. 127, ал. 1 ГПК, т. 4 и т. 5), по реда за отстраняване на нередовности на исковата молба (чл. 129 от ГПК) и по реда за изменение на иска ( чл. 214, ал. 1 ГПК, изр. 1 и изр. 2), при предявяване на такива искове за недействителност на договор за продажба на недвижим имот. Касационното обжалване следва да се допусне и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – с оглед преценката дали този правен въпрос е разрешен с обжалваното въззивно решение в противоречие със задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 и т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС и с т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 506.79 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Диспозитив

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2036/06.08.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 1568/2016 г. на Софийския апелативен съд.

УКАЗВА на жалбоподателя Н. М. И. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 506.79 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.

След представяне на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Решение на общо събрание
    Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г.
    Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя? Какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът? Какъв е видът недействителност на…
  • Решение на общо събрание
    Тълкувателно решение № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г.
    1. Подлежат ли на касационно обжалване въззивните решения на окръжните съдилища по иск за парично вземане с цена на иска под 1000 лева, ако искът е предявен като частичен? 2. Подлежат ли на касационно обжалване решенията на апелативните съдилища, с които се отказва вписване на обстоятелства в съдебен регистър? 3.…

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини