Определение №669/04.11.2020 по дело №1456/2020

Спорът е разрешен с Решение №34/19.07.2021 по дело №1456/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Може ли всяко трето лице, което има правен интерес да оспори констативен нотариален акт във всяко исково производство, в което този акт му се противопоставя, или оспорването може да се направи само в рамките на дело за собственост?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 29 септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЗОЯ АТАНАСОВА, ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр. дело № 1456 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

История на спора

Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Т. С. Д., чрез адв.А. Д. срещу решение № V-72/10.01.2020 г. по в.гр.дело № 734/2019 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 659/22.03.2019 г. по гр.дело № 6070/2018 г. на Бургаския районен съд и вместо това са отхвърлени предявените искове от Т. С. Д. срещу К. Т. Ж. за приемане за установено между страните, че К. Т. Ж. дължи на Т. С. Д. сумата от 8000 лв., представляваща двоен размер на капарото от 4000 лв., заплатено от Д. на Ж. по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 3730/2018 г. на Бургаския районен съд.

Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и предявеният установителен иск с правно основание чл.422 ГПК се уважи.

В изложението са поставени правните въпроси: 1. Въпросът съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: може ли всяко трето лице, което има правен интерес да оспори констативен нотариален акт във всяко исково съдебно производство, в което този акт му се противопоставя или оспорване може да се направи само и единствено в рамките на дело за собственост? Може ли това оспорване да бъде направено чрез възражение, решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС. 2. Следва ли въззивният съд в качеството си на инстанция по същество на спора да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и да обсъди всички възражения и доводи на страните, решен в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателката поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК.

Ответницата по касационната жалба не е изразила становище.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.93, ал.2 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр.чл.86,ал.1 ЗЗД.

От фактическа страна е прието, че между страните е бил сключен валиден предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, описан подробно в исковата молба, както и за условията, при които договорът е бил сключен. Прието е също, че съгласно чл.1.1.1 от предварителния договор страните са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба, с който продавачът – ответницата К. Т. Ж. да продаде на купувача – Т. С. Д. жилищна сграда- югозападен близнак, находяща се в [населено място], [улица], със застроена площ 59,50 кв.м., ведно с 192/292 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, за сумата от 30000 евро. Купувачът се задължил да заплати

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари