Определение №653/27.11.2020 по дело №234/2020

Спорът е разрешен с Решение №70/20.05.2021 по дело №234/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Търговска колегия, II-ро отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните във връзка с решаването на спора и да изложи съображения по тях в мотивите на въззивното решение?

Отговор

Спорът е разрешен с Решение №70/20.05.2021 по дело №234/2020


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11 ноември , две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН БАЛЕВСКИ, ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №234/20 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Пан Юропиън истейтс“ЕАД- [населено място] ЕИК[ЕИК] срещу решение №1082 от 08.05.2019г. на САС по в.гр.д. №2383/2018 г., с което е отменено първоинстанционното решение , постановено на 23.01.2018 г. г.по гр.д. № 2264 /2015 г. на СГС и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора срещу „БТК“ЕАД за сумата от 225 000 евро, претендирана на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и за 113 147,97 евро-обезщетение за забава за периода :19.03.2010 г.-20.01.2015 г., както и в частта за присъдените разноски.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на въззивното решение.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност, както и за липса на основанията за допускане до касация..

Мотиви

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над предвидения размер по чл.280 ал.3, т.1 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Съобразно съдържанието на исковата молба и две последващи уточнения на 21.07.09. ищецът като поемател и ответникът като обещател са сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот -сградата на Телефонна палата в [населено място] със застроена площ, както следва: 3 660 кв.м. на ниво сутерен, 2 324.60 кв.м. на ниво първи надпартерен етаж, 2 324.60 кв.м. на втори етаж, 2 324.60 кв.м.на трети етаж, 2 324.60 кв.м. на четвърти етаж и 2 118.975 кв.м. на таванския етаж. Договорът бил изменян с последващи анекси, последният от които е от 22.01.10 г. С него страните се съгласили до 27.01.10 г. купувачът или одобрено от продавача трето лице да заплати депозит от 225 000 евро. Сумата била платена на 25.01.10 г. Изпълнител на плащането било третото лице-помагач, но плащането било извършено от името и за сметка на ищеца. Окончателен договор не бил сключен. С писмо 95 – П – 20/19.03.10 г. обещателят развалил договора (в исковата молба се възпроизвеждат основанията за разваляне, на които продавачът се е позовал). С нотариална покана от 06.10.14 г. до ответника била отправена покана аз връщане на платения аванс, но плащане не последвало. Възраженията на ответника са, че третото лице УЕСТИНГКОРПОРЕЙТИД ООД е платило от свое име. Това е видно от платежния документ, в който платецът бива именуван бенефициент. Освен това, според страната, основанията, на които ищецът се позовава, за да прекрати договорната връзка, не са основания за връщане на платения аванс. Относно претенцията за обезщетение за забава е наведено и възражение за погасяване по давност .

На база приетите по делото писмени доказателства, представени от ищцовата страна, въззивният съд е приел, че между ищеца и ответника е сключен предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот от 21.07.09 г., с описания предмет. С анекс от 22.01.10 г., в който в т. 7 е уговорено, че ако до 25.02.10 г. не бъде сключен

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове