Класификация
- Вид съдебен акт: Определения - други
- Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
- Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне
Анотация
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
гр. София, 15.02.2022г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2546/2021 година.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на „Винко-2007“ ООД, [населено място] против решение № 10260 от 17.03.2021 година по търговско дело № 3668/2019 г. на САС /Софийски апелативен съд/, търговско отделение, трети състав.
Ответниците–Република България, представлявана от Министъра на финансите и Народно събрание на Република България не са подали отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касаторът е обжалвал въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 2712 от 15.04.2019 г. по гр. дело № 16400/2016 г. на СГС /Софийски градски съд/, І гражданско отделение, 5 състав в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, предявени от „Винко-2007“ ООД, [населено място] против Народно събрание на Република България и Република България, представлявана от Министъра на финансите с правно основание чл. 49, вр. чл. 7 от Конституцията на Република България и чл. 84, ал. 3 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят разделно сумата от 72517.86 лв., обезщетение за имуществени вреди, изразили се в удържана такса от 20% за производство на електрическа енергия през периода от 01.01 2014 г. – 09.08.2014 г., причинени от държавен орган – Народното събрание, което е приело разпоредби в нормативен акт, а именно чл. 35а-чл.35в и чл. 73 ЗЕВИ /Закон за енергията от възобновяеми източници/, които противоречат на Конституцията на Република България и на правото на Европейския съюз по чл. 49 от ДФЕС, чл. 63 от ДФЕС, чл. 107 от ДФЕС, Директива 2009/28/ЕО и Директива 2009/72/ЕО/ и за осъждане на ответниците да заплатят разделно сумата от 19185.53 лв., обезщетение за забава за периода 31.01.2014 г. – 30.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 72517.86 лв., считано от 30.12.2016 г. до окончателното изплащане. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел следните мотиви. Отхвърлен е като неоснователен доводът на ответниците за недопустимост на иска поради наличието на друг ред за връщане на недължимо събраните държавни такси. Обосновано е разбирането, че приемането на противоконституционен закон ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
