Определение №65/20.05.2021 по дело №1579/2021


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, II-ро отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпроси
1. Следва ли да бъде допуснато обезпечение по чл. 390 ГПК, когато ищецът обвързва исканата обезпечителна мярка с претендирано право на задържане по бъдещ иск, предявим от него за заплащане увеличената стойност на имота на основание чл. 72 ЗС вр. чл. 70 ЗС?

2. Допустим ли е иск от владелеца срещу невладеещия собственик за заплащане увеличената стойност на имота на основание чл. 72 ЗС, обвързан с претенция за право на задържане, когато собственикът не е поискал връщане на владението на вещта, съответно допустимо ли е обезпечаването на такъв бъдещ иск и длъжен ли е съдът по молбата за обезпечение на бъдещия иск да прецени допустимостта на искането за признаване на право на задържане?
Отговори

Правото на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС е акцесорно, обезпечително право, чрез което се отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта, като при основателно, съдът постановява условен диспозитив, с който осъжда задържащия да предаде имота на собственика, след като собственикът му заплати конкретно посочена сума за необходими разноски или подобрения и същото може да бъде предявено само като защитно средство по иск за предаване владението на съответната вещ.

При произнасяне по постъпило искане за обезпечение по реда на чл. 389 ГПК, респ. чл. 390 ГПК, съдът следва да прецени дали предявеният иск е допустим и вероятно основателен, налице ли е обезпечителна нужда /т. е, ще бъде ли възможно предявилото иска лице да реализира правата си по постановеното в исковото производство съдебно решение, ако не бъде допуснато исканото обезпечение на иска/, както и дали исканата обезпечителна мярка е подходяща. За да бъде допуснато обезпечението, поисканата обезпечителна мярка следва да бъде подходяща по естеството си с оглед заявеното за защита право, недопустимо е да засяга неоправдано правната сфера на ответника или на трети лица, нито правните последици от налагането й да съвпадат с правните последици на решението, което ще бъде постановено по съществото на спора. Когато от въведените от ищеца твърдения следва, че обвързва исканата обезпечителна мярка с претендирано право на задържане по предявен от него иск за заплащане на увеличената стойност на имота на основание чл. 72 ЗС, на първо място съдът следва да прецени допустимостта на искането за признаване на право на задържане /доколкото същото е допустимо само в хипотеза, при който ответникът по предявен ревандикационен иск заявява възражение за подобрения/. Предмет на обезпечаване по реда на чл. 389 ГПК, респ. чл. 390 ГПК е претенцията за присъждане стойността на извършените подобрения в имота, с оглед на което следва да бъде извършена преценката дали и доколко исканата обезпечителна мярка е подходяща.


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май през две ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари