Решение №64/20.04.2021 по дело №2289/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №805/19.11.2020 по дело №2289/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, III-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Задължен ли е съдът да изложи в решението си мотивационен анализ и преценка, както и да направи разграничаване на личното мнение и оценка от една страна и посочването на факти от друга в изпълнителното деяние на деликвента, изразени в негово изказване?

Отговор

В мотивите към акта си, с който разрешава по същество спор относно причинени вреди от изнесена информация, съдът е длъжен да посочи кои конкретни изрази представляват твърдения за факти и кои – оценка на фактите. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, във връзка с които може да бъде ангажирана отговорността само ако са неверни и позорят адресата. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността само ако представляват обида. В мотивите съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква – оценка, съответно дали фактите са неверни и позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл.39 ал.1 от КРБ. Трябва да се посочи конкретно кои действия ангажират отговорността на деликвента и кои са правомерно извършени.


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Марио Първанов

ЧЛЕНОВЕ:
Илияна Папазова, Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2289 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Л. М. К. срещу решение №.405/13.02.20 по г.д.№.3694/19 на АС София - в частта му, с която, след частична отмяна на реш.№.3509/14.05.19 по г.д.№.12585/17 на СГС, касаторът е осъден да плати на основание чл.45 ЗЗД 1500лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от изявления на същия по г.д.№.12900/15 на СГС, ведно със съответни разноски. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново гледане.

Ответната страна М. Д. С. оспорва жалбата.

Касационен въпрос

С определение №.805/19.11.20 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпрос относно задължението на съда да извърши анализ, преценка, разграничение на личното мнение и оценка от една страна и посочването на факти от друга.

Мотиви

В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:

В мотивите към акта си, с който разрешава по същество спор относно причинени вреди от изнесена информация, съдът е длъжен да посочи кои конкретни изрази представляват твърдения за факти и кои – оценка на фактите. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, във връзка с които може да бъде ангажирана отговорността само ако са неверни и позорят адресата. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността само ако представляват обида. В мотивите съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква – оценка, съответно дали фактите са неверни и позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл.39 ал.1 от КРБ. Трябва да се посочи конкретно кои действия ангажират отговорността на деликвента и кои са правомерно извършени. В този смисъл е формирана задължителна практика на ВКС, цитирана от касатора /реш.№.85/ 23.03.2012 по г.д.№.1486/11, ІV ГО, реш.№.369/26.11.2015 по г.д.№.2098/15, ІV ГО и др./, която настоящият състав споделя.

По основателността

По основателността на касационната жалба:

С исковата молба се претендира обезщетение за неимуществени вреди от изявления на касатора, вкл. такива от съдебно заседание от 13.06.17 по г.д.№.12900/15 на СГС, направени в качество

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари