Определение №639/15.12.2020 по дело №2245/2019

Спорът е разрешен с Решение №60055/05.07.2021 по дело №2245/2019


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий:

Анотация

Въпрос

Налице ли е процесуално нарушение по чл. 266, ал. 3 ГПК, ако въззивният съд не допусне поискани с въззивната жалба свидетели, които в нарушение на процесуалните правила не са били изслушани от първоинстанционния съд?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател:
Елеонора Чаначева

Членове:
Росица Божилова, Васил Христакиев

разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2245 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 ГПК и сл. и по чл. 274, ал. 3 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба и по частна касационна жалба на ищците Ш. И., Ф. Д., Я. М., Х. М. и Ф. М. срещу решение на Софийски апелативен съд:

- в частите, с които, след частична отмяна, респ. потвърждаване, на първоинстанционното решение, като краен резултат предявеният иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата над 90000 лв. до 150000 лв., и

- в частта, с която по въззивен ред е потвърдено първоинстанционно определение по чл. 248 ГПК.

Изложени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части с искания за отмяна със съответните последици.

Ответникът ЗК „Лев инс“ АД оспорва жалбите.

Привлеченото на негова страна трето лице – помагач ЗК „Олимпик – клон България“ КЧТ не изразява становище.

Мотиви

I. Произнасяйки се по въззивни жалби и на двете страни, предявения от първоначалната ищца Ю. М. (починала в хода на въззивното производство) иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата при пътно-транспортно произшествие смърт на съпруга й въззивният съд е намерил за частично основателен – до размер на 90000 лв.

За да приеме за справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение в посочения размер въззивният съд е съобразил приетото за установено (въз основа на събраните гласни доказателства) негативно отношение на смъртта на съпруга на ищцата върху психическото състояние на последната. Отчел е също възрастта на ищцата и на пострадалия към момента на произшествието, съпоставяйки я със средната продължителност на живота в страната към същия момент, оказваната на ищеца подкрепа от страна на четирите й деца и техните семейства, както и периода (четири години от произшествието до смъртта си), през който ищцата е търпяла психически страдания. Бланкетно е посочил, че този размер на обезщетението е съобразен с икономическата конюнктура в страната, отразена в действащите към момента на увреждането лимити по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, отделно позовавайки се на конкретни влезли в сила решения като израз на съдебна практика относно размера на обезщетенията към момента на произшествието.

Предявеното от ответника възражение за съпричиняване на увреждането съдът е отхвърлил като неоснователно.

II. Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с практика на ВКС по общо осем отделни въпроса, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

1. Седем от поставените въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се отнасят до различни аспекти на решаващите изводи на въззивния съд по приложението на чл. 52 ЗЗД, поради което и съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК могат да бъдат обобщени и уточнени като въпрос относно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Независимо от релевантността на така уточнения въпрос не се обосновава специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По приложението на чл. 52 ЗЗД е установена задължителна съдебна практика, изразена в т. 11 от ППВС № 4/1968. Съгласно тази практика при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят размера на вредата. Определящо е наличието на връзка между съответните обстоятелства и вредата, а не

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари