Определение №638/24.11.2020 по дело №282/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Налице ли е недопустимост на постановеното съдебно решение при наличие на произнасяне на въззивния съд за различни части от предявения иск за едно и също вземане произтичащо от едно и също основание, по различен начин?


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ МАРКОВ, ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 282 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 288 от ГПК.

История на спора

„Уотъринженеринг“ ЕООД обжалва решение № 243 от 15.10.2019 г. по в.т.д. № 180/19 г. Апелативен съд – Велико Търново, с което е отменено изцяло решение № 21 от 18.2.2019 г. на Окръжен съд – Русе и вместо него е отхвърлен като погасен по давност предявеният иск срещу Община Ветово, с правно основание чл. 538, ал. 1 ТЗ за сумата от 1 158 950 лв, дължима по запис на заповед на 13.01.2012 г. и при условията на евентуалност е оставен без разглеждане като недопустим предявеният на основание чл. 534 от ТЗ иск за сумата от 800 000 лв, с която Община Ветово като издател на запис на заповед от 13.1.2012 г. се е обогатил във вреда на „Уотъринженеринг“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 24.04.2017 г. до окончателното изпълнение на задължението и е прекратено производството по делото, както и в частта, с която е извършена компенсация на разноските.

В касационната жалба излага подробни съображения за нарушение на съдопроизводствените правила при приложение нормата на чл. 299 от ГПК относно силата на пресъдено нещо при формиране на решението по иска с правно основание чл. 534 от ТЗ за сумата от 800 000 лв. Счита, че не е отчетено проявлението на фактите във времето и конкретно появата на новия факт – възражение за погасителна давност от издателя на записа на заповед. Поради това счита, че забраната на чл. 299 от ГПК не била налице. Приемайки обратното, съдът бил нарушил чл. 299 от ГПК. Счита, че въззивният съд не е могъл да разгледа възражението за погасителна давност по главния иск, тъй като било преклудирано.

Сочи, че с въззивната жалба не било обжалвано решението на първоинстанционния съд по отношение на давността по чл. 531 от ТЗ и поради това е налице допуснато нарушение на чл. 269, изр. 2 от ГПК, така както е разяснено с Тълкувателно решение 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д. 1/13 г. на ОСГТК на ВКС. Не били изложени съображения по иска с правно основание чл. 534 от ТЗ. Поради това съдът нямал правомощия да приеме, че е налице сила на пресъдено нещо по евентуалния иск. Освен това счита, че възражението за давност на прекия иск е преклудирано от решението по в.т.д. 302/16 г. АС – Велико Търново. При отхвърляне на иска с това решение било прието, че не е направено възражение за давност и че следва да се предяви пряк менителничен иск и като не бил направил в това производство възражение за давност, то и поради това била отхвърлена като неоснователна претенцията, а съответно правото му на възражение за давност било преклудирано. Относно датата 13.1.2015 г. , към която въззивният съд бил приел, че е изтекъл давностният срок за предявяване на менителничния иск, била настъпила и след нея били завели предходно производство. В рамките на това производство общината не била направила възражение за давност. С влизане в сила на решението по т.д. 302/16 г. АС-В Търново възражението за давност на Община Ветово било преклудирано и не можело да се направи в следващ процес.

Сочи основание за необоснованост на решението в частта относно приетия за недопустим частично иск, поради извода за липса на сила на пресъдено нещо. Счита, че липсва идентитет в обективните предели. Сочи нарушение на материалния закон. Възприема диспозитива на въззивния съд като отхвърлителен относно сумата от 800 000 лв. Излага съображения за неправилно приложение на института на давността.

Мотиви

Моли да се отмени решението в посочените части.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Налице ли е идентитет между производството по т.д. 302/16 г., по което е предявен иск за неоснователно обогатяване, приключило с влязло в сила решение по в.д. 180/19 г на Вт АС, по което е предявен пряк менителничен иск, съединен с иск за менителнично неоснователно обогатяване като се включи в преценката не само правото, предмет на всяко производство поотделно, но и времето, за което неговото съществуване/несъществуване било установено от съда? При липса на идентитет между двете дела силата на пресъдено нещо обвързва ли съда по второто дело? По отношение на този въпрос обосновава наличие на допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, а именно противоречие с константната практика на ВКС, изразена в решение № 136 от 22.02.2016 г. по гр.д. 1872/15 г. ВКС, 2 ГО, решение № 131 от 25.7.2019 г. по гр.д. 3102/18 г., 3 ГО, решение № 314 от 15.1.2018 г.по гр.д. 4301/14 г. на 4 ГО, решение № 179 от 26.1.2016 г. по гр.д. 2207/15 г. на 1 ГО. Излага съображения, че при спор за различно материално право липсва формирана сила на пресъдено нещо. Счита, че липсва обективно идентитет между предходното решение и иска с правно основание чл. 534 от ТЗ.

2. Неправеното възражение за погасителна давност по предявен пряк менителничен иск по чл. 531, ал.1 от ТЗ – предмет на настоящето производство, обхванато ли е от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо по предходното производство, в което е заявен иск по чл. 534, ал. 1 от ТЗ? Преклудирани ли са фактите, представляващи основание за погасяване на вземанията и следва ли съдът да ги зачете като настъпили при постановяване на решението? Според касатора правото да се направи възражение за погасителна давност е погасено, трябвало е да се направи в процеса по т.д. 302/16 АС В Търново. Сочи основание по чл. 280, ал.1 , т. 1 от ГПК, а именно противоречие с постоянната практиката на ВКС, изразена в решение № 115 от 10.1.2012 г. по т.д. 883/10 г. ВКС, 1 ТО, решение № 380 от 15.10.2012 г. по гр.д. 1015/11 г. 4 ГО, решение № 314 от 15.1.2018 г. по гр.с. 4301/14 г., 4 ГО. Излага отново подробни съображения, че с влизане в сила на решение по т.д. 302/16 г. АС В. Търново, е преклудирано правото да се направи възражение за погасителна давност. Счита, че изводът на въззивния съд да разгледа възражението за давност и да уважи същото, което е мотивирало отхвърляне на прекия иск с правно основание чл. 531, ал. 1 от ТЗ е обуславящ решението по делото. Това от своя страна поставяло и необходимостта да се обоснове допускане касационно обжалване по този въпрос на основание чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК поради отсъствие на практика и разрешаването му би допринесло за правилното тълкуване и прилагане на материалния закон и развитието на правото.

3. Разпростира ли се силата на пресъдено нещо по отношение на настъпилите след приключване на устните състезания промени в правоотношението? Настъпилите след този момент на промени в материалното правоотношение могат ли да станат при спор предмет на ново съдебно решение и на породена от него нова сила на пресъдено нещо, без съда по второто дело, да бъде обвързан със сила на пресъдено нещо на решението по първото дело?

Сочи основания по чл. 280, ал.1 , т. 1 от ГПК, противоречие с постоянната практика на ВКС, изразена в решение № 299 от 13.12.2013 г. по гр.д. 124 /13 г., ВКС 1 ГО, решение № 255 от 21.7.2015 г. по гр.д. 6714/14 г., 4 ГО и решение № 179 от 26.1.2016 г. по гр.д. 2207/15 г. Излага съображения, че изводът на въззивния съд, относно възражението за погасителна давност не било нов факт по отношение на иска с правно основание чл. 534 от ТЗ и това било вътрешнопротиворечиво решение. Излага подробни съображения.

Сочи основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът Община Ветово оспорва касационната жалба. Излага съображения, че не следва да се допуска касационно обжалване. Излага съображения по отношение на фактите между страните. Позовава се на изводите на въззвния съд.

От своя страна, Ответникът Община Ветово обжалва с касационна жалба решението на въззивния съд по гр.д. 180/19 г. Подробно аргументира недобросъвестността на ищеца. Мотивира каузалните правоотношения между Община Ветово и Сдружение „Лудогорец“ – джирант на записа на заповед, включващи споразумение за прекратяване на всякакви отношения между тях съгласно споразумение от 16.1.2012 г. Счита, че при липса на вземане по каузалното правоотношение, не може да има вземане и по записа на заповед. Изрично сочи факта, че „Уотъринженеринг“ ЕООД е бил подизпълнител на Сдружение „Лудогорие“ и е знаел, че договореният проект не е одобрен от МОСВ, което изключвало добросъвестността му като джиратар. Оспорва изводите на съда относно признанието на задължението със счетоводното отписване на вземането. Моли да се отмени решението в тази част.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Противоречи ли на императивната правна норма на чл. 486 ТЗ попълненият реквизит в записа на заповед, а именно, че датата на издаване и датата на плащане е една и съща 13.01.2012 г., при положение, че изрично въпросната разпоредба сочи, че датата на плащане е на определен срок след издаването, т.е. различен срок от този на издаване и прави ли това записа на заповед нищожен?

2. Законосъобразно и допустимо ли е датата на плащане в записа на заповед да се различава от датата на плащане по основния юридически правопораждащ факт – сключеното споразумение 13.1.2013 г. между Община Ветово и сдружение Лудогорие“ и последващото споразумение между Сдружение Лудогорие и „Уотържнженеринг“ ЕООД от 16.01.2013 г. където и двете споразумения изрично е посочено плащане чрез определен погасителен план и различно от срока за плащане в записа на заповед?

3. Допустимо и законосъобразно ли е записът на заповед да съществува самостоятелно в правния мир и да черпиш права от него, при установено и безспорно по делото факт за направено възражение за каузални отношения и наличие на неразривна връзка с клаузите по сключеното споразумение между страните от 13.1.2013 г. и по този начин напълно да игнорира въпросните клаузи в споразумението в полза на договорените такива в записа на заповед при наличие на съществено различие на същите?

4. Допустимо ли е да се извършва джиро на записа на заповед с дата 16.1.2012 г. и да черпиш права от него, при положение, че същият запис на заповед е само и основно допълнение като обезпечение към основния правопораждащ факт – споразумението от 13.1.2012 г, който регламентира основните договорени правоотношения между страните и има за цел само гаранционен и обезпечителен характер, поради наличие на каузални отношения между страните, с така сключените споразумения с конкретни клаузи в тях и в тази връзка кое е водещото основно правоотношение, от което трябва да се съобразяват страните и което регламентира правата и задълженията между страните – записа на заповед като допълнителна гаранционна и обезпечителна функция или сключените споразумения от 13.1.2012 г. и от 16.1.2012 г. като основен правопораждащ юридически източник на конкретни правоотношения?

5. Ако записа на заповед може да съществува самостоятелно, и да черпиш права от него, независимо от наличие на каузални правоотношения, то каква тогава е правната стойност и юридическа сила на въпросното споразумение от 13.1.2012 г. и последвалото такова от 16.1.2012 г. и длъжни ли са страните да се съобразят с него?

Счита, че по отношение на така посочените въпроси са налице основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Ответникът по тази касационна жалба „Уотъринженеринг“ ЕООД оспорва в депозирания отговор касационната жалба. Излага подробни съображения.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационните жалби са в срок. Подадени от легитимирани да обжалват решението страни.

С обжалваното решение, въззивният съд е отменил изцяло решение № 21 от 18.02.2019 г. по т.д. 129/17 г. Окръжен съд – Русе, с което искът с правно основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ е уважен и вместо него е отхвърлил иска с правно основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ, предявен от „Уотъринженеринг“ ЕООД срещу Община Ветово на основание запис на заповед от 13.1.2012 г., джиросан на ищеца на 16.1.2012 г., за сумата 1 158 950 лв, като погасен по давност, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й заплащане. При този изход на първоначално предявения иск е преминал към разглеждане на евентуално съединения иск с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ за същата сума и основан на погасяване по давност на вземането, произтичащо пряко от записа на заповед, като е преценил, че в частта относно 800 000 лв следва да остави без разглеждане иска поради наличие на сила на пресъдено нещо, на основание чл. 299 от ГПК и като такъв, недопустим, а в частта за сумата от 358 950 лв е приел, че искът с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ е основателен и е осъдил Община Ветово да заплати на „Уотъринженеринг“ ЕООД посочената сума.

За да постанови това решение въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба от Община Ветово срещу решението на първата инстанция, с което е уважен искът с правно основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ и е осъдена общината да заплати на „Уотъринженеринг“ ЕООД процесната сума. Въззивният съд е приел, че е налице представен редовен от външна страна запис на заповед на 13.01.2012 г. за сумата 1 344 950 лв, издаден от Община Ветово. Приел е, че записът на заповед е джиросан от Сдружение Лудогорие на „Уотъринженеринг“ ЕООД на 16.01.2012 г. Прието е, че доводът за изтекла погасителна давност е основателен. Приел е, че нормата на чл. 531, ал. 1 от ТЗ предвижда погасяване по давност на исковете по записа на заповед с изтичане на 3 годишна давност. Относно част от вземането, основано на същия запис на заповед на стойност 36 000 лв приема, че е установено с влязло в сила съдебно решение по гр.д. 744/13 г. и поради това и приема, че е действителен записът на заповед, така както е постановено в решението по посоченото дело. Прието е, че давността е прекъсната за тази част от вземането. Но за разликата за вземането над 36 000 лв до пълния му размер 1 158 950 лв, не била прекъсната, на основание чл. 116 б. „б“ и б.“в“ от ЗЗД. По отношение на прекъсване на давността за вземането с извършени реални плащания е прието, че са извършвани към друг кредитор Сдружение „Лудогорие“, праводател на „Уотъринженеринг“ ЕООД, което не е можело да бъде признание на съществуване на задължение към „Уотъринженеринг“ ЕООД. Ирелевантно било и счетоводното отразяване, тъй като били отписани, а и били осчетоведени задължения към Сдружение „Лудогорие“, като след заповедта на кмета от 28.06.2017 г. е отписана само 394 950 лв като задължение към „Уотъринженеринг“ ЕООД, която сума преди това не е била осчетоводена като задължение към този кредитор. Поради това е приел, че вземането на основание записа на заповед след изричното възражение от страна на издателя в процеса, е погасено по давност. Това е мотивирало отхвърляне на иска с правно основание чл. 538, ал.1 от ТЗ.

С оглед отхвърляне на главния иск, съдът е приел, че е настъпило условието за разглеждане на евентуално предявения иск, квалифициран като такъв с правно основание чл. 534, ал.1 от ТЗ. По отношение на този иск е приел, че с влязло в сила съдебно решение по т.д. 302/16 г. АС-В.Търново иск с правно основание чл. 534, ал.1 от ТЗ, предявен като частичен в размер на 800 000 лв, от „Уотъринженеринг“ ЕООД срещу Община Ветово е отхвърлен.Това е обусловило извод за приложение на чл. 299, ал. 1 от ГПК и прекратяване на производството по делото в частта относно иска с правно основание чл. 534 , ал. 1 от ТЗ за сумата от 800 000 лв. Приел е, че със сила на пресъдено нещо е решен спорът и не може да бъде пререшаван. За разликата до напълно предявения размер от 358 950 лв, е приел, че искът е основателен. Не бил погасен по давност, тъй като е налице разлика в предмета на делата относно размера на вземането. Приел е, че вземането по записа на заповед е по прескрибиран документ само за сумата 800 000 лв. За разликата в сумата, за която е издаден записът на заповед, нямало прескрибиране. Прието е, че давността по иска на основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ относно частта от вземането 358 950 лв. не е настъпила, тъй като давността по чл. 538 от ТЗ е изтекла на 13.1.2015 г. , а записът на заповед е издаден на 13.1.2012 г. като исковата молба по предявения и разглеждан иск с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ е подадена на 21.04.2017 г.

По отношение на личните възражения, е прието, че са неоснователни. Прието е, че правоотношенията между Община Ветово и Сдружение „Лудогорие“ включително по споразумението от 23.5.2013 г., в частта, след джиросване на записа на заповед на „Уотъринженеринг“ ЕООД на 16.1.2012 г., не могат да се изследват, доколкото добросъвестността на джиратаря следва да се преценява към момента на извършване на джирото. Този извод е обусловил извода, че джиратарят не е недобросъвестен и не може да се изследват личните възражения, които издателят на записа на заповед може да направи към джиранта.

Допускането касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 от ГПК, се извършва само на основанията, предвидени в закона. А съгласно тази норма съдът може да допусне служебно касационно обжалване, ако е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал правен въпрос, за който е налице основание по чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК или чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 – 3. Не се установява вероятност решението да е нищожно. Това изключва допускането му служебно на основание чл. 280, ал. 2, пр.1 от ГПК.

По отношение касационната жалба на „Уотъринженеринг“ в частта, с която е отхвърлен искът му с правно основание чл. 538, ал.1 от ТЗ.

В тази част решението е валидно, не се установява наличие на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК– вероятност решението да е нищожно.

В случая в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК, по отношение на този иск е поставен само въпрос 2. (Въпроси 1 и 3 от изложението са свързани с касационната жалба срещу решението на въззивния съд, постановено по иска с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ, като тази част на основанията за допускане на касационно обжалване ще се разгледа по-долу.)

Въззивният съд, разглеждайки главния иск с правно основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ, е приел, че е налице погасителна давност по отношение на вземането, основано на този запис на заповед, за което е предявен прекият менителничен иск. Въззивният съд е приел, че е налице уговорен падеж на задължението от 12.1.2012 г. и с оглед чл. 531, ал.1 от ТЗ давността е изтекла на 12.1.2015 г. Изложил е подробни съображения, че с плащанията и с осчетоводяване на задължението давността не е прекъсната, тъй като те са извършвани към джиранта, както и че липсва признаване на задължението с отписването му от счетоводството със заповедта през 2017 г. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането до касационно обжалване на въззивното решение се извършва само когато касаторът е обосновал правен въпрос, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд, като даденото разрешение е обусловило изхода на спора. В случая се поставя въпросът за непререшаемост на спора между страните и обвързаност от фактите, когато спорът между тях е решен с влязло в сила съдебно решение. Налице е в настоящето производство, предявен пред първоинстанционния съд, иск с правно основание чл. 538 , ал. 1 от ТЗ. В предходното производство между страните по т.д. 302/16 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново, няма данни да е разгледан иск с правно основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ. В това предходно производство, между същите страни, е предявен и разгледан иск с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ. Постановено е решение, което е основано на редовност на записа на заповед, но и при преценка дали правата по записа на заповед са прескрибирани или преюдицирани. С решението е прието, че липсва изгубване на правата по записа на заповед, липсва погасяване по давност на иска по записа на заповед, издаден на 12.1.2012 г. Решението на въззивния съд по т.д. 302/16 г. АС-В. Търново е постановено на 3.02.2017 г. Макар и по иска за менителнично неоснователно обогатяване да е постановено съдебно решение, то в разгледаното производство, по което е постановено процесното съдебно решение е разгледан иск с правно основание чл. 538, ал.1 от ТЗ, за който е прието, че е погасен по давност, предвид изрично направено възражение за погасителна давност в новия процес. Отчетена е разликата в основанията на търсената защита по исковете по чл. 538, ал.1 от ТЗ и чл. 534, ал. 1 от ТЗ. В решението по иска с правно основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ, въззивният съд не е зачел сила на пресъдено нещо, по иска с правно основание чл. 534, ал.1 от ТЗ по отношение на възражението за погасителна давност. В предходното решение по т.д. 302/16 г. АС – В. Търново изрично съдът е посочил, че възражение за погасителна давност на вземането, основано на записа на заповед не е направено. Изложил е мотиви, че би било неоснователно, доколкото не е изтекла погасителна давност, преценявайки прекъсване на давността с предявения частичен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК по отношение на част от вземането от 36 000 лв. съгласно решение по гр.д. 744/13 г.

В случая касаторът поставя въпроса, следва ли от постановеното вече между страните предходно съдебно решение по т.д. 302/16 г., преклудиране на правото на възражение за давност на вземането, основано на записа на заповед. Следвало ли е, въззивният съд в обжалваното пред настоящата инстанция решение, да приеме, че давността не е изтекла до датата на предходното решение 3.2.2017 г. предвид установеното с това решение, като не приеме нещо различно в настоящия процес, а именно, че давността не е изтекла и поради това прекият иск да е основателен.

Действително въпросът за приложението на погасителната давност на вземането по записа на заповед е включен в предмета на спора чрез позоваването на изтекла давност от ответника – Община Ветово, както и чрез обсъждането и излагането на мотиви, че давността е изтекла, доколкото се отхвърля искът с правно основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ именно поради погасяването му по давност. Но няма изложени мотиви от въззивния съд в процесното решение, за това какво е съотношението между двата иска, разгледания с влязло в сила решение иск с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ по гр.д. 302/16 г. и иска с правно основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ. В този смисъл въпросът за забрана за преразглеждане в новия процес на фактите, установени по силата на влязлото в сила решение, не е обсъден от въззивния съд в разглежданото решение в частта по иска с правно основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ. В случая въззивният съд, за да разгледа възражението за давност на вземането, направено в срока за отговор, е приел, че е допустимо. Действително разглеждането на възражението за погасителна давност и приемането, че такава е настъпила, е обусловило изхода на спора като е приет за погасен по давност иска на джиратаря с правно основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ. Правният въпрос, който се поставя от касатора е дали е бил длъжен въззивният съд да зачете силата на пресъдено нещо и да приеме, че всички възражения са били погасени, включително за погасителна давност, поради това, че по спора е формирана сила на пресъдено нещо. Но в случая следва да се отчете разликата между иска с правно основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ и разгледания иск с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ по в.т.д. 302/16 г. АС-В. Търново. Налице са две различни основания. От значение е посоченото от съда в решение по т.д. 302/16 г., че не са загубени правата по записа на заповед на основание давност, тъй като такова възражение за изтекла погасителна давност не е направено. Изложените съображения, че не би могла да изтече такава давност и отхвърлянето на иска за вземането, на основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ, не са преклудиран от силата на пресъдено нещо факт. От значение е обстоятелството, че при неуважаване на възражението за давност в един процес, дори при прекъсване на давността, след отхвърляне на иска, последица е заличаване на давността. Но въззивният съд не е изложил мотиви по така посочения правен въпрос и зачитането на изтеклата погасителна давност в новия процес е обусловило изхода на спора. Ето защо поставеният правен въпрос не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.1 от ГПК. При липса на общо основание за допускане касационно обжалване, не следва да се разглеждат и допълнително посочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК, т. 1 и т. 3.

При извършената служебна проверка относно допустимостта на иска с правно основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ, не може да бъде прието, че е налице вероятност да е постановено недопустимо съдебно решение. Недопустимо би било съдебното решение, само, ако се установи, че правото на иск е преклудирано поради сила на пресъдено нещо. Но следва да се отбележи, че няма основание да се приеме, че силата на пресъдено нещо, формирана по силата на влязлото в сила решение по в.т.д. 302/16 г. АС – В. Търново, преклудира правото на иск на основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ, доколкото с това решение е разгледан иск с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ.

По отношение на допускане на касационно обжалване по касационните жалби на двете страни в частта срещу решението на въззивния съд в частта, с която е оставен без разглеждане частично иска с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ за сумата от 800 000 лв – касационна жалба на „Уотъринженеринг“ ЕООД и в частта, по касационната жалба на Община Ветово, срещу решението на въззивния съд, с което е уважен искът за сумата от 358 950 лв.

Както бе посочено, допускането касационно обжалване на въззивното решение може да се извърши и служебно, ако съдът установи, че е налице вероятност съдебното решение да е нищожно или да е вероятно, че е недопустимо.

При извършената служебна проверка, се установява вероятност въззивното решение в частта по предявения менителничен иск с правно основание чл. 534 от ТЗ, да е недопустимо. Основанията за недопустимост на решението са налице когато решението е постановено, без да са налице основания за разрешаване на спора по същество, като липса или ненадлежно упражняване правото на иск, или ненадлежно сезиране на съда, или след десезиране на съда. Липсата на право на иск поради настъпилата сила на пресъдено нещо, изключва възможността, втори път съдът да постановява решение по същия иск. В случая, въззивният съд е преценил, че е налице сила на пресъдено нещо само за част от вземането в размер на 800 000 лв на основание записа на заповед, издаден от Община Ветово в полза на Сдружение „Лудогорие“, на 13.01.2012 г. и джиросан на 16.01.2012 г. на „Уотъринженеринг“ ЕООД, поради това, че между страните е налице влязло в сила решение, по което иск с правно основание чл. 534 от ТЗ е отхвърлен. Прилагайки чл. 299 от ГПК, въззивният съд е приел, че липсва право на иск, същото е обхванато от сила на пресъдено нещо и повторно предявеният иск, частично за сумата от 800 000 лв е недопустим. Но едновременно с това, частично за разликата над 800 000 лв, до напълно предявения размер от иска от 1 358 950 лв, е приел, че искът следва да се разгледа по същество и е уважил същия за сумата от 358 950 лв., като е осъдил Община Ветово да заплати посочената сума. Наличието на посоченото произнасяне от въззивния съд по един и същи иск, с две отделни решения, налага извод, че следва да се провери допустимостта на въззивното решение, по иска с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ. Налице е вероятност да липсва право на иск поради формиране на сила на пресъдено нещо. Искът е предявен на едно основание – прескрибиране на един и същи запис на заповед, издаден от Община Ветово на 13.1.2012 г. в полза на Сдружение „Лудогорие“, джиросан от последното в полза на ищеца „Уотъринженеринг“ ЕООД на 16.1.2012 г. При отхвърляне на претенцията на „Уотъринженеринг“ ЕООД на същото основание и за същото искане – иск с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ, с влязло в сила решение по в.т.д. 302/2016 г. по описа на АС – В. Търново, се поставя въпросът, за това, налице ли е недопустимост на постановеното съдебно решение при наличие на произнасяне на въззивния съд за различни части от предявения иск за едно и също вземане произтичащо от едно и също основание, по различен начин. Допустимо ли е произнасяне на въззивния съд за част от вземането по същество, а за друга част от вземането, да се приеме, че е недопустим иска, като двете части са произнасяне по един иск. Това налага извод, че е налице вероятност въззивното решение, съдържащо произнасяне в две части по иска с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ, да е недопустимо, което формира основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК.

Касационен въпрос

Поради това ще следва в тази обжалвана и от двете страни част да се допусне касационно обжалване решението на въззивния съд в частта, с която е оставен без разглеждане иск с правно основание чл. 534, ал.1 от ТЗ за частта от вземането в размер на 800 000 лв, и в частта, с която е осъден Община Ветово да заплати сумата от 358 950 лв, на основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ.

Няма да бъде разгледано соченото от касатора „Уотъринженеринг“ ЕООД основание за допускане касационно обжалване – очевидна неправилност, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК на решението, съдържащо произнасяне по иска с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ, доколкото, в тази част съдът е преценил, че е налице основанието вероятна недопустимост на съдебното решение, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, и това основание изключва възможността да бъде преценено това основание.

Няма да бъдат разгледани и основанията за допускане на решението до касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1 от ГПК, посочени в изложението на касатора Община Ветово именно поради предхождащата проверка за допустимост на съдебното решение.

Диспозитив

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 243 от 15.10.2019 г. по в.т.д. 180/19 г. Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е отменено решение на Русенски окръжен съд в частта по иска с правно основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ и е отхвърлен този иск, предявен от „Уотъринженеринг“ ЕООД срещу Община Ветово за сумата от 1 158 950 лв като погасен по давност.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 243 от 15.10.2019 г. по в.т.д. № 180/19 г. Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която съдът по иска с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ е оставил без разглеждане иска с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ на „Уотъринженеринг“ ООД срещу Община Ветово за сумата от 800 000 лв и в частта на решението, с която е осъден ответникът Община Ветово да заплати на „Уотъринженеринг“ ООД сумата от 358 950 лв, на основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ, въз основа на издаден запис на заповед от 12.01.2012 г., в полза на сдружение „Лудогорие“, джиросан на 16.01.2012 г. на „Уотъринженеринг“ ООД.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на „Уотъринженеринг“ ООД да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 16 000 лв.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на Община Ветово да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 7 179 лв.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание на председателя на Второ отделение на Върховния касационен съд.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Решение по чл. 290 ГПК
    Решение № 136 от 22.02.2016 г. по гр. д. № 1872/2015 г.
    Относно предпоставките при които е налице сила на пресъдено нещо по чл. 221 ГПК (отм.), както и относно допустимостта въззивният съд, след като е уважил жалбата срещу произнасянето по главния иск, да се произнесе за първи път по същество по отношение на евентуалния иск, по който не се е произнесла…

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми