Определение №638/26.10.2020 по дело №1747/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

За правното значение на подаването на молба за образуване на изпълнително дело, на искането за провеждане на определен изпълнителен способ, на предприемането на действия по осъществяването на изпълнителния способ, както и на прекратяването на изпълнителното дело на основанията по чл. 433, ал. 1 ГПК, т. 1 – 8 и образуването на ново изпълнително дело за прекъсването на давността.


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ:
Борис Илиев, Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1747 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производство по чл. 288 ГПК.

История на спора

Обжалвано е решение № 833/19.02.2020 на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 882/2019, с което е потвърдено решение № 10434/04.11.2019 по гр. д. № 1202/2019 на Благоевградския районен съд, с което е уважен предявеният иск за оспорване на вземане по реда чл. 439 ГПК.

Недоволен от решението е касаторът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, [населено място], представлявана от юрк. П. К., който го обжалва в срок като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за правното значение на подаването на молба за образуване на изпълнително дело, на искането за провеждане на определен изпълнителен способ, на предприемането на действия по осъществяването на изпълнителния способ, както и на прекратяването на изпълнителното дело на основанията по чл. 433, ал. 1 ГПК, т. 1 – 8 и образуването на ново изпълнително дело за прекъсването на давността, които (въпроси) са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 и т. 3.

Ответникът по жалбата Е. В. Я. не взема становище.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че кредиторът „Юробанк България“ АД се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издаден на 16.04.2013 г., за парични вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит срещу ищеца Е. В. Я., солидарно отговорен с Л. Д. Д.. На 12.06.2013 г. е образувано изпълнително дело № 609/2013 по описа на ЧСИ В. Т., с район на действие ОС – Благоевград, като по искане на взискателя, след проучване на имущественото състояние на длъжниците, ЧСИ е наложил възбрана върху недвижим имот, с постановление от 30.11.2013 г. (вписана в Службата по вписванията при Благоевградския районен съд на 05.03.2014 г.). Въззивният съд е приел, че изпълнителното действие „насочване на изпълнението върху недвижим имот“ се счита предприето от датата на постановлението на съдебния изпълнител за налагане на възбрана върху имота, а не от датата на вписването й в съответната Служба по вписванията, което в случая е извършено няколко месеца след постановлението за налагане на възбраната. Изложени са съображения, че вписването на възбраната в Службата по вписванията има ефект за непротивопоставимост спрямо взискателя на извършените от длъжника разпореждания с имота, за който е наложена, но не е елемент от фактическия състав на изпълнителното действие за прекъсване на давността съгласно чл. 116, б. в ЗЗД (в тази връзка се позовава на разясненията в т. 10 от ТР № 2/2013 на ВКС, ОСГТК). Прието е, че предприемането на изпълнителното действие „насочване на изпълнението върху недвижим имот“ е извършено с постановлението на ЧСИ за налагане на възбраната, а не с вписването й в Службата по вписванията, още повече, че ЧСИ не изпраща за вписване в Службата по вписванията наложената с постановление възбрана преди да е събрал от взискателя дължимата за вписването държавна такса по сметка на АВ (в случая таксата е внесена от взискателя на 16.01.2014 г.), а прекъсването на давността по чл. 116, б. в ЗЗД не може да се поставя в зависимост от бързината на действието или от бездействието на взискателя да внесе дължимата държавна такса по сметка на АВ за вписване на възбраната. След 30.11.2013 г., когато е издадено постановлението на ЧСИ за налагане на възбрана в продължение на две години взискателят „Юробанк България“ АД не е поискал извършване на изпълнителни действия. В тази връзка е прието, че поради перемпция изпълнително дело № 609/2013 по описа на ЧСИ В. Т. е прекратено на 30.11.2015 г., тъй като в посочения двугодишен срок изпълнителни действия не са искани, а нямат прекъсващ давността ефект подадените молби от взискателя с вх. № 09204/23.07.2014 по вх.регистър на ЧСИ за извършване на справка дали длъжника Е. Я. има регистрирани трудови правоотношения и за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, както и молба с вх. № 08633/07.08.2015 от взискателя за извършване на справки в НАП относно декларирано имущество от длъжниците. Следващото изпълнително действие-налагане на запор върху трудовото възнаграждение на втората длъжница Л. Д., е извършено на 07.03.2016 г. с връчване на съобщение за налагане на запора съгласно чл. 450 ал. 2 ГПК, но то е предприето след настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното дело с изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК от налагане на възбраната. Предвид настъпилото на 30.11.2015г. прекратяване на изпълнителното производство по първото изпълнително дело, без правно значение са обстоятелствата, че ЧСИ не е констатирал с нарочно постановление настъпилите към посочената дата релевантни факти за перемиране на делото, а то е прекратено на друго основание, както и искането от 11.03.2016 г. за конституиране на ответника „Еос Матрикс“ ЕООД, С. като взискател в качеството му на частен правоприемник на „Юробанк България“ АД по договор за цесия, сключен на 18.01.2016 г., включващ вземанията по изпълнителния лист срещу длъжниците Е. Я. и Л. Д.. От прекъсването на давността на 30.11.2013 г. с постановлението за налагане на възбрана по изп.д. № 609/2013 на ЧСИ В. Т., е започнала да тече нова давност – 5 годишна по чл. 110 ЗЗД. На 14.11.2018г. по молба на ответника е образувано ново изп. д. № 567/2018 по описа на ЧСИ В. Т., по което са извършени изпълнителни действия – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата Л. Д. и насочване на изпълнението върху движими вещи с опис, насрочен за 20.05.2019 г. Към датата на предприемане на тези изпълнителни действия със съобщението на ЧСИ до посочената длъжница (л. 66 от изп.д. № 567/2018), което й е връчено на 19.03.2019 г., петгодишният срок на новата погасителна давност е изтекъл. Образуването на второто изпълнително дело преди изтичане на давностния срок не прекъсва давността, тъй като не представлява предприемане на действия на принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. в ЗЗД според даденото тълкуване на материалния закон в т. 10 на ТР № 2/2013 на ВКС, ОСГТК, представляващо задължителна съдебна практика (в което изрично е разяснено различието между предявяването на иск за прекъсване на давността по чл. 116, б. б ЗЗД и прекъсването на давността по чл. 116, б. в ЗЗД, което настъпва многократно с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, а не с образуване на изпълнително дело).

Касационен въпрос

Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите материалноправни въпроси обуславят изхода на делото, решени са в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона.

Диспозитив

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 833/19.02.2020 на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 882/2019.

Указва на касатора и му предоставя възможност в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд сумата 364,22 лева такса за разглеждане на касационната жалба и представи доказателство за това.

Делото да се докладва за насрочване в открито заседание с призоваване на страните след представяне на доказателства за внесената такса или изтичането на срока за това.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми