Определение №634/23.10.2020 по дело №1372/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпроси

Кога и при какви условия гражданският съд следва да спре производството пред себе си, за да изчака произнасяне на наказателния съд? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Длъжен на съдът да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните и следва ли съдът да обсъди всички доказателства в тяхната цялост и взаимосвързаност или да разглежда всяко доказателство само за себе си? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)


Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН ЦОНЕВ, ЛЮБКА АНДОНОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1372 по описа за 2020 г. взе предвид следното:

История на спора

С въззивно решение № 1787/15.07.2019 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 780/2017 г. са отхвърлени исковете, предявени от Д. И. Г. и от С. К. М. против “Маршал Кредит Груп“ ООД, представлявано от управителя Д. Д..

Г. и М. са подали обща касационна жалба, чрез адв. Б. М.. Поради смъртта на С. М., тя е заместена от своите наследници. Касационната жалба по отношение на тях е върната поради неизпълнени указания от администриращия съд. Разпореждането е влязло в сила. Няма точно указание в каква част касационната жалба е върната – освен от субективна страна, но още и от обективна – за коя част от въззивното решение.

То е постановено по субективно съединени искове от Д. И. Г. и от С. К. М. против “Маршал Кредит Груп“ ООД, [населено място], представлявано от управителя Д. Д., за унищожаване поради заплашване от И. А. М., кредитор по договор за заем и цедент, както и от В. П. Д., съдружник и собственик в „Маршал Кредит Груп“ ООД – цесионер и ипотекарен кредитор, на договор, сключен с нотариален акт № ., том., рег. № ., дело № . г. от 14. 11. 2011 г. на нотариус М. И., рег. № . към НК, за учредяване на ипотека върху следните недвижими имоти: апартамент № 11 в [населено място],[жк], притежаван в съсобственост от Г. и М., гараж № 3 с описана в акта индивидуализация, изключителна собственост на М. и гараж № 4, с индивидуализация в нотариалния акт, изключителна собственост на Г., на осн. чл. 30 ЗЗД.

Понастоящем касационното производство е висящо по касационната жалба, в частта ѝ подадена от Д. И. Г.. Той няма право да защитава чужди материални интереси и съдът приема, че неговата жалба е срещу решението, с което искът за прогласяване нищожност на ипотеката, учредена върху негови лични имоти (гараж № 4) и до 1/2 ид.ч. от общия с М. имот (апартамент 11), са отхвърлени.

Касаторът излага доводи за недопустимост на въззивното решение, като постановено, въпреки наличието на висящи преюдициални граждански и наказателни дела, а също и като неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна “Маршал Кредит Груп“ ООД, представлявано от управителя Д. Д., чрез адвокат Б. Т., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В евентуалност развива съображения за неоснователност на касационната жалба.

Мотиви

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК, ал. 1 и 2.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният Софийски апелативен съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, отхвърлил исковете, предявени от С. К. М. и Д. И. Г. срещу “Маршал Кредит Груп“ ООД иск за унищожаване поради заплашване, на договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот, сключен с нотариален акт № ., том ., рег. № .., дело № … г. от 14. 11. 2011 г. на нотариус М. И., рег. № 260 към НК, на осн. чл. 30 ЗЗД.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че с договор за заем от 01.02.2011 г. и допълнително споразумение от 07.02.2011 г. С. К. М. и Д. И. Г. като заематели получили от И. А. М. като заемодател сума в общ размер на 200 000 лева, като поели задължение да я върнат в срок от 18 месеца. С договора за заем заемателите поели задължение да обезпечат изпълнението на задължението за връщане на заетата сума чрез учредяване на договорна ипотека върху апартамент № 11 и гаражи № 3 и № 4, находящи се в жилищна сграда с адрес [населено място], кв. В., [улица]. Установено било още, че с договор за цесия от 13.10.2011 г. заемодателят И. М. прехвърлил на “Маршал Кредит Груп“ ООД вземанията си по договора за заем от 01.02.2011 г. и допълнителното споразумение от 07.02.2011 г. срещу цена от 50 000 лева, а заемателите са уведомени за цесията. На 14.10.2011 г. С. К. М. и Д. И. Г. учредили в полза на “Маршал Кредит Груп“ ООД ипотека върху описаните по-горе недвижими имоти за обезпечаване изпълнението на задълженията по договора за заем от 01.02.2011 г. и допълнителното споразумение от 07.02.2011 г. – до размера на получения заем от 200 000 лева, ведно с акцесорните вземания към него, прехвърлени от И. М. на “Маршал Кредит Груп“ ООД / нотариален акт № ., том ., рег. ., дело № . г. от 14.11.2011 г. на нотариус М. И., рег. № 260 към НК/. Съдът установил още, че за част от задължението за връщане на заетата сума – в размер на 100 000 лева, ведно със законна лихва от 28.02.2012 г. до окончателното изплащане, е налице влязла в сила заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10367/2012 г. на СРС; за ипотекираните апартамент и гараж № 3 е налице влязло в сила постановление за възлагане от 31.05.2013 г.

Съдът, като приел, че всички възражения срещу действителността на договора за заем, ведно с допълнителното споразумение, са преклудирани, намерил, че е без значение кога точно е извършено плащането по цесията, по какви причини (има ли заплашване) длъжниците в заповедното производство не са оспорили заповедта, също и дали договорът за заем е оформен поради заплашване, какви са действителните отношения между страните по него, има ли валидно взето решение и как от ОС на дружеството цесионер за сключване на договора за цесия и учредяване на ипотека; по какъв начин М. и Г. са били уведомени за прехвърлянето на вземането по договора за заем. Според съда, извън основанието на исковата претенция са следните обстоятелства: спирането на плащания към банка – ипотекарен кредитор поради „непоправими обстоятелства“, за което банката е изрично уведомена; евентуалната родствена връзка между лицето, на което са възложени при публичната продан апартаментът и един от гаражите и И. М., липсата на възражение срещу заповедта и изобщо, всички факти, които имат значение за обстоятелствата, при които е подписан договорът за заем, за действителните отношения между М. и И. М., за евентуална заплаха, упражнена срещу М., за да се сключи договора за заем. Съдът посочил, че действията във връзка с разследване, осъществявано в образувано досъдебно производство, не могат да служат на гражданския съд за изграждане на изводи за съществуване на предявеното право,

Съдът посочил в съдебния акт какво твърдят разпитаните по делото свидетели, като приел, че свидетелските показания на близките на ищците С. и Д. са вторични – те възпроизвеждат твърдения на ищците, а не възпроизвеждат непосредствено приети от свидетелите действия във връзка с предприето заплашване с цел сключване на ипотечния договор.

Съдът установил, че при огледа от вещото лице по съдебномедицинската експертиза, по тялото на С. М. са открити кръвонасядания в областта на кръста и бедрата, дължащи се на удари с тъпи предмети, но такъв тип кръвонасядания отминават за срок 1-2 седмици, до 3 – при по-дълбоките, а вещото лице е уточнило пред съда, че близо месец след нараняване не би следвало да има подобни кръвонасядания, а такива се образуват само около счупвания. Вещото лице по изготвената съдебно-психологическа експертиза не може даде отговор дали на 14.11.2011 г. М. и Г. са изпитвали основателен страх и са действали в условията на принуда при изповядване на ипотеката.

При така установените факти, съдът направил извод, че иск по чл. 30 ЗЗД е неосновател. Събраните доказателства не са преки – не се отнасят до главния факт – осъществяване на принуда (физическа и психическа), а се отнасят до индиции, че главният факт се е осъществил – доказателствени факти за поведението на М. и Г. преди сключване на договора, психическото им състояние и външните признаци на притеснение. Съдът отчел, че е житейски обяснимо при заплашване да не са налице преки доказателства за това, но доколкото косвените доказателства не водят до несъмнен извод, че заплашване е било осъществено, съдът не може да приеме, че главният факт се е осъществил. Приел е още, че сами по себе си действията по упълномощаване на свидетеля И. да проверява банковите сметки на М., прехвърлянето в негова полза на права по договор за лизинг на автомобил и наличието на ключ у свидетеля от ипотекирания апартамент също не могат да обосноват доказване на твърдения за осъществено заплашване. Чувството на страх и принуда, изпитвани от ипотекарните длъжници при сделката, са хипотетични, спирането на плащанията към банката – кредитор с първа по ред ипотека, евентуалната родствена връзка между И. М. и лицето, на което са възложени при публична продан апартаментът и един от гаражите, не могат да обосноват извод за връзка със сделката, предмет на иска и за осъществен фактически състав по чл. 30 ЗЗД. Посочил, че действията във връзка с разследване, осъществявано в образувано досъдебно производство против И. М. и В. Д. не могат да служат на гражданския съд за изграждане на изводи за съществуване на предявеното право. Във връзка с наведени от М. и Г. съображения във въззивната жалба за наличие на преюдициалност между гражданско-правния спор и провеждано паралелно наказателно производство, съдът посочил, че производството по гражданското дело е било спряно до приключване на съдебното наказателно производство, а след прекратяване на същото и връщане на делото на специализираната наказателна прокуратура с указания от съда, гражданското производство е било възобновено. При висящо наказателно производство и задължителна сила само на присъдата на наказателния съд, гражданският съд не може да извършва преценка на актове в досъдебното производство, на които сам наказателният съд следва да отдаде значение. Приел, че свидетелските показания, дадени пред разследващите органи по висящо наказателно производство и от лица, които не са страни по гражданското дело, не биха могли да бъдат съобразявани от гражданския съд, не са годни доказателствени средства и въз основа на тях не може да се приемат за доказани конкретни юридически или доказателствени факти.

Касаторът обосновава наличие на основания за допускане на касационно обжалване с процесуалноправните въпроси: основание ли е за спиране на гражданското дело наличието на наказателно производство във фазата на досъдебно производство и за задължението на съда, съгласно чл. 271 ГПК и чл. 272 ГПК да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните и липсата им опорочава ли съдебния акт и следва ли съдът да обсъди всички доказателства в тяхната цялост и взаимосвързаност или да разглежда всяко доказателство само за себе си.

Повдигнатите правни проблеми са от значение за постановения по делото резултат. Първият въпрос следва да бъде уточнен от състава на Върховния касационен съд с оглед приетото от въззивната инстанция. В исковата молба се твърди, че действителните отношения между С. М. и И. М. били по договор за доверително управление на пари, М. не можела да изпълни изискванията на М. за доходност и той започнал да я изнудва и заплашва, така тя и Д. Г. били принудени да подпишат договор за заем, вземането по което било цедирано на “Маршал Кредит Груп“ ООД, със собственик и съдружник В. Д.. Заплашването продължило от М. и Д. и така ищците били принудени да сключат договора за ипотека. След сигнал на М., било образувано наказателно производство против И. М. и В. Д., които не са страни по гражданското дело, но за които се твърди, че са осъществявали действията по физическа и психическа заплаха за здравето и личността на С. М., а по повод на наказателното производство, срещу тях били предявени и искове за отнемане на имущество от КПКОМПИ; това наказателно производство именно било прекратено и делото изпратено от съда с указания до прокурора. Въззивният съд в обжалваното решение е отказал да спре производството по съображения, че следва да има висящо наказателно дело, а също страни по него да са и страни по гражданския спор.

Касационни въпроси

Съставът на Върховния касационен съд намира, че въпросът, по който следва да допусне касационно обжалване е кога и при какви условия гражданският съд следва да спре производството пред себе си, за да изчака произнасяне на наказателния съд. Цитираните от касатора съдебни актове не разглеждат така уточнения въпрос, поради което не са налице условията по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, но касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото.

По следващите процесуалноправни въпроси – длъжен на съдът да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните и следва ли съдът да обсъди всички доказателства в тяхната цялост и взаимосвързаност или да разглежда всяко доказателство само за себе си, също следва да се допусне касационно обжалване (без цитиране на правните разпоредби, посочени от касатора, тъй като не са относими точно към задълженията на съда по поставения въпрос). Постановеното от въззивния съд противоречи на посочените от касатора решение № 72 от 07.07.2017 г. на ВКС по гр.д. № 3056/2016 г.; решение № 133 от 10.11.2017 г. на ВКС по гр.д. № 4216/2016 г.; решение № 226/12.07.2011 г. по гр.д. № 921/2010 г. на ВКС; решение № 198/10.08.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд, който служебно следи за допустимостта на исковото производство (в случая, трябвало ли е въззивният съд да изчака приключване на наказателното производство преди да се произнесе и ако да – към настоящия момент тази пречка все още съществува ли), намира, че на страните трябва да бъдат съобщени, на осн. чл. 155 ГПК, общественоизвестни факти: на 19.09.2020 г. ищцата по делото С. М. е убита, като предполагаем извършител е П. К., за когото се предполага, че е действал по заповед на Б. И., предполагаемо приел поръчката за убийство от И. М.. Последният е обявен за международно издирване. Следва да се съберат сведения за движението на по-рано образуваното срещу И. М. и В. Д. наказателно производство, за което страните имат възможност да вземат становище и представят доказателства, като съдът и служебно ще извърши проверка и ще изиска информация.

Диспозитив

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1787/15.07.2019 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 780/2017 г.

ОБЯВЯВА на страните общоизвестни факти: на 19.09.2020 г. ищцата по делото С. М. е убита, като предполагаем извършител е П. К., за когото се предполага, че е действал по заповед на Б. И., предполагаемо приел поръчката за убийство от И. М.. Последният е обявен за международно издирване.

УКАЗВА на страните за възможността да вземат становище и представят доказателства за движението на по-рано образуваното срещу И. М. и В. Д. наказателно производство по повод отношенията им със С. М..

ИЩЕЦЪТ Д. И. Г. e освободен от плащане на такси и разноски по делото още в първа инстанция (разпореждане от 23.05.2013 г.), като няма данни съдът по надлежен ред да е променил това разпореждане.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание на председателя на Четвърто гражданско отделение, а след това на съдията – докладчик за произнасяне на съдебния състав по служебно събиране на информация според изложеното в мотивите на съдебния акт.

С. М. да бъде заличена от списъците за призоваване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Решение
    Решение № 72 от 07.07.2017 г. по гр. д. № 3056 / 2016 г.
    Относно вида доказване (пълно или непълно), което е необходимо за оборване на презумпцията от чл. 21, ал. 3 СК, при насрещни твърдения за трансформация на лично имущество при придобиването на недвижим имот по време на брак на страните. Относно предпоставките от чл. 23 СК, установяването на които оборва презумпцията и…
  • Решение
    Решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г.
    Дали пълното доказване може да се осъществи само въз основа на преки доказателства?
  • Решение
    Решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252 / 2014 г.
    За допустимостта на решението, с което се признават правните последици на факти, които не се твърдят в исковата молба; за възможността да бъдат съединени искове за нищожност и унищожаване на сделка и за последващо съединяване на иск за нищожност поради липса на форма; за материалната доказателствена сила на нотариалния акт…
  • Решение ои чл. 290 ГПК
    Решение №133/10.11.2017 по дело №4216/2016
    При разглеждане на спора по същество въззивният съд дължи ли произнасяне по направено по реда на чл.193 ГПК оспорване на доказателствената сила на документ, на който основава решението си и длъжен ли е да прецени оспорения документ във връзка с представените от насрещната страна доказателства?

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми