Определение №63/03.02.2021 по дело №3377/2020

Спорът е разрешен с Решение №120/13.07.2021 по дело №3377/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, III-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Следва ли земеделски стопанин да не търпи никакви санкции, след като е налице неизпълнение на дейностите, за които е поел ангажимент за пет последователни години и след като такава санкция е предвидена в сключения договор?


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА, МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3377 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

История на спора

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, представлявано от изпълнителния директор, чрез процесуалния представител А. против въззивно решение № 127 от 12.06.2020г. по в.гр.д. № 191/2020г. на Окръжен съд Добрич, с което е потвърдено решение № 1344 от 9.12.2019г. по гр.д.№ 2815/2018г. на Районен съд Добрич, като е отхвърлен предявения иск за осъждане на Н. С. К. да заплати сумите от 24 694.22лв., главница по договор 08/531305/0044536 от 29.05.2015г. за предоставяне на държавна помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците, ведно със законната лихва считано от 10.03.2017г., от 3 906.96лв., представляваща лихва за забава по договора за периода 2.06.2015г. до 10.03.2017г. и 329.23лв., лихва за забава върху вземането по анекса за периода 21.12.2015г. до 10.03.2017г., за които е издадена въз основа на извлечение от счетоводни книги заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 559 от 31.03.2017г. по ч.гр.д.№ 864/2017г.на РС Добрич и са присъдени разноски.

В изложението към касационната жалба, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по следните четири въпроса: 1. Следва ли земеделски стопанин да не търпи никакви санкции, след като е налице неизпълнение на дейностите, за които е поел ангажимент за пет последователни години и след като такава санкция е предвидена в сключения договор?, 2. Обвързан ли е земеделският стопанин като насрещна страна по сключения с ДФ“Земеделие“ договор, да отглежда конкретния вид птици, за който е кандидатствал преди сключване на договора?, 3. Клаузата на чл.4.5 от сключения договор : „При констатиране на неизпълнение на мерките и схемата в срока по т.3.5 от отговора, независимо от неговия характер и времетраенето на извършването му, земеделският стопанин възстановява получените средства по мярката, ведно със законната лихва от датата на получаването им за съответната година“, какво визира: връщане само на сумата, за която за съответната година е налице пълно неизпълнение на задължението или на всички получени суми през годините? От коя дата се начислява лихвата за забава - от получаване на всяка отделна сума или не ?, 4. След като се получават предварително средствата по мярката, а изпълнението за което се отпускат средствата, става на следващата година /т.4.2 от договора/, след като е констатирано, че не са налице бройлери в обекта на земеделския стопанин, за които са получени финансовите средства, следва ли да се възстановяват средствата за онези птици, за които са получени, а не е доказано, че са реализирани и не следва ли земеделският стопанин да търпи санкция? Касаторът се позовава и на очевидна неправилност като основание за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Н. С. К., чрез процесуалния представител адвокат А., с който се оспорват допустимостта и основателността й. Счита, че по поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото се базират на обстоятелства, които не са приети за установени в хода на производството –прекратяването на договора за наем за заявения животновъден обект не е оспорено и възможността за това е преклудирана, наличните по делото документи установяват изпълнение, а не неизпълнение на сключения договор за 2016г., а и през 2016г. средства не са получавани, за да се претендира връщането им. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 440лв., реално извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от16.10.2020г., в който сумата

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари