Решение №63/01.12.2020 по дело №166/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, от кой момент се дължи обезщетение за забава?

Отговор

Съгласно чл. 290, ал. 3 ГПК, решението по втората алинея на същия законов текст „не представлява задължителна съдебна практика“. Следователно меродавно в случая е разграничението, провеждано от разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, между „задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд /до 1996 г. – бел. на настоящия съдебен състав/ в тълкувателни решения и постановления и, от друга страна – практиката на Върховния касационен съд. Това разграничение дава приоритет на задължителната практика на ВКС, изразена в тълкувателни решения /пред решенията, постановени от отделни състави от двете колегии по реда на чл. 290 ГПК/. Според единствената постановка на ТР № 5/21.ХІ.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 5/2017 г.: „При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ГПК, длъжникът дължи обезщетение от поканата да изпълни“. Затова ще следва да се счита изоставена онази практика на съставите от ГК и ТК на ВКС, приемаща, че в същата хипотеза отправянето на покана не било необходимо.


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емил Марков

ЧЛЕНОВЕ:
Ирина Петрова, Десислава Добрева

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря ИНА АНДОНОВА……..……. и с участието на прокурора…………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 166 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Касационен въпрос

С определение № 574/11.ХІІ.2019 г., постановено по настоящето дело, касационното производство е било възобновено (след спирането му по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. чл. 292 ГПК – до издаване на тълкувателно решение по тълк. дело № 5/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС), като касационния контрол по отношение на частично атакуваното от „Сакса“ ООД решение на САС е бил допуснат в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК: предвид констатираното противоречие на частта от същото въззивно решение за уважаване на обективно кумулативно съединените осъдителни искове с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за суми в размер на 61 138.88 лв. и съответно – на 123 378.69 лв. с практиката на ВКС по релевирания в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба правен въпрос: „При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, от кой момент се дължи обезщетение за забава?“

История на спора

Оплакванията на търговеца настоящ касатор са били за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част /за присъждането на мораторни лихви върху две отделни части на главницата/, поради което той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на Д. с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдат отхвърлени.

В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът „Сакса“ ООД, редовно призован, е заявил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК, че поддържа жалбата си. Позовавайки се пряко на разрешението, залегнало в издаденото от ОСГТК на ВКС тълкувателно решение № 5/21.ХІ.2019 г. по тълк. дело № 5/2017 г., търговецът претендира отхвърлянето изцяло на предявените срещу него от Б. Хр. Д. два обективно кумулативно съединени осъдителни иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, първият от които с цена 63 138.88 лв. (както същата е била надлежно посочена в петитумната част на исковата молба с вх. 9371/13.ХІІ.2016 г. по описа на Софийския ОС) – а не 61 138.88 лв., както погрешно претенцията е била възприета в доклада на първостепенния съд по чл. 146 ГПК и съответно – техническата грешка възпроизведена в диспозитива на постановеното от САС въззивно решение.

Ответникът по касация Б. Хр. Д., редовно призован, не се е явил в откритото съдебно заседание пред ВКС и не е бил представляван, но е депозирал своевременно по делото своя писмена защита (с вх. № 2998/21.ІV.2020 г.), в която наред със становището си за неоснователност на касационната жалба, поддържа възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на платения от „Сакса“ ООД хонорар за един негов адвокат от САК – поради прекомерност в сравнение с действителната правна и фактическа сложност на делото. Инвокиран е довод, че по делото била налице нотариална покана, отправена до търговеца по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, получена в канцеларията му в [населено място] баня на датата 2.ІХ.2015 г. и затова претендираните две мораторни лихви били дължими до датата на завеждане на делото – 30.ХІ.2016 г., но от един по-късен начален момент: 3 септември 2015 г.

Мотиви

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, както взе предвид оплакванията и доводите на дружеството касатор, становището на ответника по касация Д. и аргументацията на страните по спора, изразена в техните своевременно депозирани по делото писмени бележки, както и след проверка за процесуалната и материална законосъобразност на атакуваното въззивно решение в пределите по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба на „Сакса” ООД-гр. Долна баня, Софийска област, е основателна.

Дружеството последователно е поддържало, че при правоотношенията с източник неоснователно обогатяване, няма определен ден за изпълнение и затова за тях е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно чл. 290, ал. 3 ГПК, решението по втората алинея на същия законов текст „не представлява задължителна съдебна практика“. Следователно меродавно в случая е разграничението, провеждано от разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, между „задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд /до 1996 г. – бел. на настоящия съдебен състав/ в тълкувателни решения и постановления и, от друга страна – практиката на Върховния касационен съд. Това разграничение дава приоритет на задължителната практика на ВКС, изразена в тълкувателни решения /пред решенията, постановени от отделни състави от двете колегии по реда на чл. 290 ГПК/. Според единствената постановка на ТР № 5/21.ХІ.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 5/2017 г.: „При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ГПК, длъжникът дължи обезщетение от поканата да изпълни“. Затова ще следва да се счита изоставена онази практика на съставите от ГК и ТК на ВКС, приемаща, че в същата хипотеза отправянето на покана не било необходимо. На тази плоскост и доколкото в атакуваните си две части за уважаване на двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД въззивното решение е било постановено в съгласие именно с тази вече отречена съдебна практика, то ще следва за бъде частично отменено: като необосновано и незаконосъобразно.

Данните по делото са, че с влязло в сила решение търговецът настоящ касатор е бил осъден, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, да заплати на Б. Хр. Д. от София сума в размер на 1 357 831.29 лв. (един милион, триста петдесет и седем хиляди, осемстотин тридесет и един лева и двадесет и девет стотинки), ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.ХІІ.2016 г. и до окончателното й изплащане. Горепосочената главницата включва две части – от 457 800.71 лв. и 900 030.58 лв., върху всяка от които – на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД – се претендира присъждането на мораторна лихва за два различни по своята продължителност периода, предшестващи завеждането на делото, а именно 23.VІІ.2015 г. – 30.ХІ.2016 г. за първата част и съответно – 27.VІІ.2015 г.-30.ХІ.2016 г. досежно втората част от главницата.

Предвид категорично установеното в производствата пред двете предходни инстанции обстоятелство, че липсва отправена от ищеца Д. – по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – до ответното „Сакса“ ООД покана за плащане на сега претендираните две мораторни лихви, обективно кумулативно съединените негови искови претенции срещу търговеца от [населено място] баня ще следва да бъдат отхвърлени – като неоснователни. Неоснователен е защитният довод на ответника по касация, че в случая следвало да бъде взета предвид представената като „Приложение № 11“ към исковата му молба нотариална покана от управителя на „Мултимедия и маркетинг“ ЕООД г-н Зандро Зандер до „Сакса“ ООД, получена в канцеларията на последното на дата 2.ІХ.2015 г., тъй като посочените в нея като подлежащи на връщане две суми от 110 119 евро и 500 000 евро са с левова равностойност от 215 530.51 лв. и съответно – 977 915 лв. и техният сбор /1 193 445.51 лв./ представлява сума, различна от присъдена на ищеца главница по вземането му за неоснователно обогатяване на търговеца настоящ касатор, а и датата 30.ХІ.2015 г. не съвпада с тази на завеждане на настоящето дело: 13.ХІІ.2016 г. В предходните две инстанции спорът е бил разрешен на плоскостта на установена фактическа обстановка, изключваща наличието на редовна покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, въз основа на която да може да се претендират законни лихви върху горепосочените две части от процесната главница в размер общо на 1 357 831.29 лв. за периода от неоснователното получаване на всяка съставляващите я две суми и до завеждането на делото.

При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 290 ГПК и предвид изрично направеното от касатора „Сакса“ ООД искане за това по чл. 81 ГПК-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът по касация Б. Хр. Д. ще следва да бъде осъден да му заплати сума в размер общо на 7 605 лв. (седем хиляди, шестстотин и пет лева), представляваща сбор от платените по с/ка на ВКС държавни такси по чл. 18 ТДТС по ГПК в размер общо на 3 690 лв., а също и изплатения от търговеца хонорар за един негов адвокат от САК в размер на разликата от 3915 лв. (три хиляди деветстотин и петнадесет лева). Същевременно не се констатира размерът на последния да се явява прекомерен съобразно правната и фактическа сложност на делото, доколкото минимално адвокатско възнаграждение, дължимо по правилата на чл. 7, ал. 2 НМРАВ, т.т. 4 и 5 в редакцията им към датата на приключване на устните състезания по делото пред ВКС, а именно към ДВ, бр. 45 от 15.V.2020 г., за една инстанция при определен материален интерес /в процесния случай 61 138.88 лв. и 123 378.69 лв./ възлиза всъщност на 6 361.74 лв. – сума която е над 1.5 пъти по-висока от реално изплатения от търговеца адвокатски хонорар. Ето защо възражението на ответника по касация Б. Хр. Д. по чл.78, ал. 5 ГПК в писмената му защита по делото за намаляване – поради прекомерност – на изплатения от „Сакса“ ООД хонорар за един негов адвокат от САК в размер на 3 915 лв., се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Диспозитив

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2163 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 13.VІІІ.2018 г., постановено по гр. д. № 1183/2018 г. В ЧАСТТА, с която „Сакса“ ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място] баня, Софийска област, [улица], е било осъдено – на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – да заплати на Б. Х. Д., ЕГН 791026, от [населено място] СУМА в размер на 61 138.88 лв., представляваща мораторна лихва върху част от присъдената му главница в размер на 457 800.71 лв. за периода 24.VІІ.2015 г. – 30.ХІ.2016 г., както и сума в размер на 123 378.69 лв., представляваща мораторна лихва върху останалата част от присъдената му главница, възлизаща на 900 030.58 лв. съответно за периода 27.VІІ.2015 г. – 30.ХІ.2016 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на Б. Х. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. „Б“, ет. І, ап. № 7, с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу ответното „Сакса“ ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място] баня, Софийска област, [улица] , чийто предмет е бил осъждането на търговеца да заплати на ищеца СУМА в размер на 63 138.88 лв. (шестдесет и три хиляди, сто тридесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва върху частта от присъдената му с влязло в сила съдебно решение главница, възлизаща на сумата 457 800.71 лв. за периода 24.VІІ.2015 г. – 30.ХІ.2016 г., КАКТО И СУМА в размер на 123 378.69 лв. (сто двадесет и три хиляди, триста седемдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща мораторна лихва върху останалата част от присъдената му с влязло в сила съдебно решение главница, възлизаща на сумата 900 030.58 лв., съответно за периода 27.VІІ.2015 г. – 30.ХІ.2016 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

О С Ъ Ж Д А ответника по касация Б. Х. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. “Б“, ет. І, ап. № 7 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81 ГПК, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на касатора „Сакса“ ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място] баня, Софийска област, [улица], СУМА в размер на 7 605 лв. (седем хиляди шестстотин и пет лева), представляваща общата стойност на направените от последното разноски за касационната инстанция.

Настоящето решение е постановено и при участието на третото лице помагач „Ей Би Ди Си“ ЕООД-гр. Велико Търново /ЕИК[ЕИК]/.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми