Решение №62/09.08.2021 по дело №25/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    7

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 62

    гр. София, 09.08.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева

    ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова

    Петя Шишкова

    в присъствието на секретаря Илияна Рангелова и прокурора от ВКП Мария Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 25 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.346, ал.1 от НПК.

    Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимия М. С. Т. срещу решение № 117 от 14.09.2020г., постановено по ВНОХД № 134/20г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 2 от 30.01.2020г. по НОХД № 595/19г. на Сливенския окръжен съд. Подсъдимият е признат за виновен в това, че на 15.08.2019г. в с. Сотиря, общ. Сливен, умишлено умъртвил по особено мъчителен начин и с особена жестокост малолетната К. Г. Г., и на основание чл.116, ал.1, т.4 и т.6, вр. чл.115 от НК е осъден на доживотен затвор без замяна. Признат е за виновен и в това, че по същото време и на същото място направил опит да се съвкупи с К. Г. Г., на шест години, като я принудил към това със сила и я привел в безпомощно състояние, и на основание чл.152, ал.4, т.1, вр. ал.1, т.2 и т.3, вр. чл.18, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от двадесет години, както и в осъществено по същото време и на същото място престъпление по чл.149, ал.3, вр. ал.2, т.1 и т.2 от НК, за което е осъден на лишаване от свобода за срок от десет години. На основание чл.23, ал.1 от НК му е наложено най-тежкото от така определените наказания доживотен затвор без замяна, което да изтърпи при първоначален „специален режим“ режим. На близките на починалото дете Г. Д., К. Г. и М. Г., конституирани като граждански ищци и частни обвинители по делото, са присъдени обезщетения за претърпени неимуществени вреди, общо в размер на 600 000лв., в едно със законната лихва. В тежест на М. Т. са възложени направените разноски.

    Жалбоподателят се позовава на касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК. Счита, че въззивната инстанция е възпроизвела първоинстанционната присъда, без да извърши самостоятелна оценка на относимите към наказанието обстоятелства, поради което в тази част решението страда от липса на мотиви. Наказанието „доживотен затвор без замяна“ определя като явно несправедливо, несъобразено с наличните смекчаващи обстоятелства, както и противоречащо на чл.3 от ЕКЗПЧ.

    В съдебно заседание защитникът на Т. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли решението да бъде изменено, като на подсъдимия бъде наложено наказание „доживотен затвор“.

    Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Изтъква високата степен на обществена опасност на деянието, като счита, че такава е налице и по отношение на дееца, тъй като предходните наказания не са успели да изиграят поправителна и превъзпитаваща роля.

    Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители възразява срещу искането за смекчаване на наказанието поради липсата на смекчаващи обстоятелства и наличието на множество отегчаващи.

    Самият подсъдим моли за снизхождение.

    Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

    Апелативният съд не е допуснал твърдяното съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви във връзка с индивидуализацията на наказанието. В решението се съдържат значителни по обем и изключително прецизни и ясни по съдържание съображения, както относно отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, така и по отношение на допълнителните изисквания по чл.38, ал.1 от НПК. Изключителността на случая е надлежно обоснована с тежестта на деянието и с личността на дееца. Всички доводи, наведени от касатора пред настоящата инстанция, вече са били обсъдени от въззивния съд. Нито един от посочените в жалбата фактори, относими към наказателната отговорност, не е останал без внимание.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари