Решение №62/20.04.2021 по дело №2034/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №738/04.11.2020 по дело №2034/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, III-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Относно критериите за определяне на съответствието на извършеното дисциплинарно нарушение с наложеното наказание.

Отговор

Преценката на критерия „тежест на допуснатото нарушение“ по чл.189 ал.1 КТ следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. За тежестта на нарушението е от значение характера на изпълняваната работа, степента на отговорност на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респ. са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнението на трудовите задължения с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, съответно доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата му, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението.


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Марио Първанов

ЧЛЕНОВЕ:
Илияна Папазова, Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2034 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Администрация на Министерски съвет /АМС/ срещу решение №.813/30.01.20 по г.д.№.11137/ 19 на СГС, ІV Б състав – с което е потвърдено решение №.130289/3.06.19 по г.д.№.63168/18 на СРС, ГО, 56с, за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 КТ, т.1, т.2 и т.3. Излагат се съображения за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли се за отмяната му и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна Г. Д. Ф. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационен въпрос

С определение №.738/04.11.20 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос относно критериите за определяне на съответствието на извършеното дисциплинарно нарушение с наложеното наказание.

Мотиви

С атакувания акт съдът е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, което е било незаконосъобразно прекратено на основание чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ вр. с чл.188 т.3 КТ. Намерил е, че дисциплинарното уволнение е извършено при спазване на изискванията на чл.194 КТ, чл.193 КТ и чл.333 КТ, но тежестта на извършеното нарушение е несъответна на тази на наложеното наказание. При тези обстоятелства предявените искове по чл.344 ал.1 КТ, т.1-т.3 са уважени.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

По материалноправния въпрос относно критериите при преценка тежестта на нарушението с оглед приложението на чл.189 ал.1 КТ е налице трайно установена практика на ВКС, в това число цитираната от касатора, която е и уеднаквена по реда на чл.291 ГПКреш.№.112/07.05.2015 по г.д.№.5348/14, ІІІ ГО, реш.№.293/21.11.2011 по г.д.№.238/11, ІІІ ГО, реш. №.227/29.06.2012 по г.д.№.1417/11, ІІІ ГО, реш.№.163/13.06.2012 по г.д.№.564/ 11, ІV ГО и др./. Преценката на критерия „тежест на допуснатото нарушение“ по чл.189 ал.1 КТ следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. За тежестта на нарушението е от значение характера на изпълняваната работа, степента на отговорност на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респ. са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнението на трудовите задължения с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, съответно доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата му, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението.

По основателността

По касационната жалба:

Ищецът е работил в Администрацията на Министерски съвет /АМС/ на длъжност „главен специалист“ в отдел „Техническо обслужване, снабдяване и транспорт“, дирекция „Управление на собствеността и административно-стопански дейности“.

Със Заповед №.1372/12.7.17, връчена на 30.7.18, му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари